Решение № 393 от 09.12.2021, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№393 гр. Добрич, 09.12.2021 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, Първи състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 204 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл.

203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба (именована „искане“) на И.Ф.И., ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди за периода на пребиваването му в следствения арест в гр.

Добрич за периода от 28.08.2020 г. до 29.12.2020 г. и от 13.04.2021 г. до 15.04.2021 г.

Обезщетението се претендира, както е описано в

Уточнителна молба от 25.05.2021 г. (л. 9), вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители на администрацията на ареста, изразяващо се в неосигуряване на необходими и достатъчни условия за поддържане на физическото здраве на ищеца и зачитане на правата и достойнството му, а именно: лоши битови и санитарно - хигиенни условия в килията; наличие на дървеници и хлебарки; липса на мивка с течаща вода в килията; липса на санитарен възел в килията; недоставяне на санитарни и тоалетни материали за поддържане на хигиена. Ищецът прави оплакване, че вследствие поставянето му в неблагоприятните условия на Следствения арест в гр. Добрич през посочения период получил нервно напрежение, депресия, мисли за самоубийство, безсъние, кожни обриви от ухапванията от дървеници. Не можел да спазва лична хигиена. У него се появило чувство за малоценност, незащитеност, несигурност и неудобство. Описва площта на килията, оборудването от две вишки. Сочи, че стените били целите в мръсотия, подът бетонен, нямало прозорец, а на вратата имало метална решетка.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява лично. Поддържа исковата молба и по доказателствата прави искане за разпит на свидетели, лицата, с които е бил в една килия през процесния период.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, чрез процесуалния си представител, оспорва иска по основание и размер по подробно изложени в Писмен отговор и Писмено становище доводи и съображения (л. 31 - 31; л. 50). Настоява, че ищецът не е доказал наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1, във връзка с чл. 3 от ЗИНЗС - незаконни действия или бездействия, извършени от длъжностни лица, реално претърпяна вреда от ищеца, както и причинно - следствена връзка между незаконните действия/бездействия и настъпилата вреда. Допълва, че вредата трябва да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност, т.е. трябва да е налице причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.

Според процесуалния представител на ответника от исковата молба не се установява наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на ответника, което да ангажира отговорността му, както и настъпили вреди за ищеца. Сочи, че твърденията на ищеца за неосигуряване на подходящи битови условия в ареста в гр. Добрич не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни последици за него и че са били нарушени правата му. Счита, че не е налице надхвърляне на минималния предел на ограничения, които са пряк резултат от упражнената репресия за извършеното престъпление. Твърди, че по делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца, което да бъде разглеждано като последица от престоя му в ареста в гр. Добрич, поради което предявеният от него иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич сочи, че исковата претенция е частично основателна. Смята същата за доказана като основание, но не и по размер. Според прокурора размерът е прекомерно завишен, поради което моли съдът да определи обезщетение, като използва критерия за справедливост.

Административен съд - Добрич, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

В писмо рег. № 117/21 от 04.06.2021 г., изпратено от Затвора – Варна, е отразено, че И.Ф.И. *** на 30.12.2020 г., като е преведен от ОС „ИН“ – Добрич съгласно Разпореждане № 2045/ 2020 г. по описа на Районна прокуратура – Добрич да търпи наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ по досъдебно производство (ДП) № 240/ 2020 г. по описа на Второ РУ – Добрич. (л. 34)

Според Справка на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Добрич ищецът е постъпил в ареста в гр. Добрич на 28.08.2020 г. и е бил настанен в спално помещение № 11 сам до 30.08.2020 г. От 31.08.2020 г. до 23.12.2020 г. е бил в спално помещение № 7 заедно със задържания Г.С.Г. до 30.11.2020 г. с с И.Б.А. от 01.12.2020 г. до 23.12.2020 г. От 23.12.2020 г. до 30.12.2020 г. е бил помещение № 8 сам. За периода от 13.04.2021 г. до 15.04.2021 г. е настанен в помещение № 2 с Иван Енчев Иванов. (л. 35 – 36) В килиите няма санитарни възли и течаща вода. Ползването на санитарния възел се осъществява покилийно, като се спазва принципът на неотваряне на две килии едновременно с цел обезпечаване сигурността в ареста. Санитарният възел е общ за всички задържани лица – има една тоалетна, една мивка и един душ. Времевият интервал за ползване на санитарния възел е според броя и нуждите на настанените в едно спално помещение. Ползването на санитарен възел след 22.00 часа се осъществява по всяко време.

Времето за личен тоалет, почистване и подреждане на килиите, общите помещения и закуска е от 06.00 часа до 11.30 часа, времето от 17.30 часа до 22.00 часа е за вечеря, тоалет и хигиена.

Задържаните имат право на обяд от 12.00 часа до 13.00 часа.

Когато със задържаните лица не се извършват процесуални действия, времето от 8.30 часа до 17.30 часа може да се ползва от тях за лично време, тоалет, чистота и хигиена, свиждане, срещи със защитници и др.

Арестът в град Добрич не разполага с техническа възможност за изграждане на каре за разходка на открито, поради което престой на открито не се провежда.

На прозорците има монтирани вентилатори, като разходката на задържаните се извършва в арестния коридор, където има пряк достъп на слънчева светлина и вентилация от монтираните на прозорците вентилатори.

Помещения с №№ 2, 7, 8 и 11 са еднотипни с площ от 4.93 кв.м. Оборудването е от две легла тип вишка, а в помещение № 11 и едно единично легло.

Ежемесечно е извършвана дезинсекция, за което са приложени Протоколи за извършени ДДД обработки.(л. 38 – 40) Общият брой на задържаните лица в ареста в гр. Добрич за периода на пребиваване на ищеца варира от 11 до 30 души (л. 44).

При приемането на ищеца е регистриран преглед, отразен в Медицинска справка на задържания под стража от 31.08.2020 г.(л. 42) В Бланка за вторичен медицински преглед е отразен такъв на 18.11.2020 г. (л. 43), като е записано

„болки в епигастриума“. Изписани са му таблетки фамотидин.

В хода на производството са разпитани по искане на ищеца свидетелите И.Б.А. и Г.С.Г.. Св. А. споделя, че познава И.И. от ареста. Твърди, че ищецът се чувствал зле, не ядял. Добавя, че поради произхода си не ядял свинско, но покрай него започнал да яде поне хляб. Потвърждава, че имало дървеници в килията, че условията били лоши, че се ползвали туби за уриниране. Обяснява, че И.И. бил притеснен. Св. Г. заявява, че се запознал с И.И. в ареста. Разказва, че условията в стария арест били отвратителни, „две вишки едно над друго, няма как да се разминеш и няма осветление, няма аспирация, не влизаше кислород.

Пълна мизерия. Одеалата миришеха. Имаше дървеници. Зле му действаха тези условия и имаше проблем с храната…месо не яде…Дървениците му действаха много лошо, беше наяден целият…“

Показанията на свидетелите са еднопосочни с представените от ответника писмени доказателства. Не са оспорени от ответника по делото, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК съдът ги кредитира като обективни и достоверно дадени.

При така установената фактическа обстановка от правна страна се налгат следните изводи:

Текстът на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал.

2 ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл. 240 на Част четвърта от ЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража, доколкото не е предвидено друго в закона. Според текста на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. При така разписаните изисквания органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под стража", са длъжни да осигурят на лицата по чл. 241 от ЗИНЗС подходящи условия за поддържане на физическото и психическото им здраве и зачитане на правата и достойнството им.

Прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват на основание чл. 12 от ЗИНЗС от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В този смисъл отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде извършвана в съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Нормата на чл. 3 от ЗИНЗС въвежда императив, според който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Втората алинея на същата норма предвижда, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.