Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 462 от 30.12.2025, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 1169/2025
Вид
Решение № 462
Подписан
30.12.2025
В сила
17.04.2026
Състав
ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 1, изр. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т.110 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1-13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Велико Търново, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20254110201169 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят *** е обжалвал чрез процесуален представител НП № 839252-F828598/18.07.2025 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“В.Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /НРОФУПТОИСУИЛИПЕМ/ и на основание чл. 185, ал. ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна чрез процесуален представител заема становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендират се и разноски.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН № F828598/13.06.2025 г. и НП№ 839252-F828598/18.07.2025 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“-В.Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в 1

ГД „Фискален контрол“ съдът не констатира нередовности по чл. 42, ал. 1, т.110 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 07.06.2025 г., във времевия интервал между 10.00 ч. – 10.20 часа данъчни инспектори – актосъставителят П. Р. Т. и свидетелят Г. Х. Ю. посетили търговски обект – ***, предлагащ храна и напитки и находящ се в с. ***, ***, стопанисван от ***, EИK ***, с управител С. К. Е.. Данъчните инспектори извършили проверка, която започнала с осъществяването на контролна покупка на 2 бр. кафе, 1 бр. спрайт, 2 бр. минерална вода и 1 бр. студен чай, на обща стойност 15.00 лв. Плащането било прието от управителя на дружеството, но не била издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство модел „Daisy Perfect M01" c индивидуален номер на фискалното устройство DY552058 и индивидуален номер на фискалната памет 36710531, нито ръчна касова бележка от кочан. За извършената данъчна проверка на търговския обект бил съставен ПИП № 0069382/07.06.2025 г. В съставения ПИП било констатирано и че часовникът на фискалното устройство е с около 13 часа назад спрямо астрономическото време, както и че има разлика в касовата наличност. Към ПИП били съставен Опис от 07.06.2025 г. на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, който опис бил изготвен от управителя на дружество. Актосъставителят П.Р.Т. извел дневен отчет № 001580/06.06.2025 г., 21.43 часа; разпечатка КЛЕН №

001580/06.06.2025 г.., 21.43 часа; разпечатка КЛЕН № 001580/06.06.2025 г.., 21.43 часа; фискален бон № 01587/06.06.2025 г., 21.53 часа, издаден за 1бр. св. кебапче на стойност 2.50 лева и фискален бон № 01588/06.06.2025 г., 22.22 часа, издаден за 0.5 л „Кока Кола“ на стойност 3.00 лева. Проверката приключила в 11.20 часа. На дружеството бил съставен АУАН № F828598/13.06.2025 г. за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /НРОФУПТОИСУИЛИПЕМ/, връчен на неговия управителя без последният да възрази в него писмено. Такива писмени възражения били депозирани по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН на 20.06.2025 г. и не били мотивирано обсъдени от наказващия орган. Въз основа на горецитирания АУАН наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно от назначената по делото съдебно-графическа експертиза подписите в АУАН на „съставил акта“ и в разписка за връчване – срещу „връчил“ са положени от актосъставителя П. Р.

Т..

По този начин дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на 2

МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /НРОФУПТОИСУИЛИПЕМ/. С оглед на качеството на субекта на нарушението не се налага като правен анализ обосноваване на субективна страна, тъй като се касае за обективна безвиновна отговорност. Дружествотожалбоподател се явява субект на нарушението – задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба. Същото при осъществяване на търговската си дейност в търговския обект не е изпълнило задължението си да издаде фискален касов бон от фискалното устройство или касова бележка от кочан, което съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредбата е следвало да извърши едновременно с плащането на покупката. Обективираното поведение е довело до неотразяване на приходи в размер на 15.00 лева.

Осъщественото от дружеството-жалбоподател деяние обаче представлява маловажен случай по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, поради което е приложим чл. 28 от ЗАНН. Наказващият орган е извършил неправилна оценка на правната характеристика на деянието, ангажирайки административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението.

Съгласно § 1, т. 4 от ДР от ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“ Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по всеки конкретен казус – вид на нарушението; начин на извършването му; вид и стойност на предмета му, на вредните последици; съотношение на наложената санкция с вредоносния резултат; степен на обществена опасност на нарушението и на нарушителя; смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като трябва да се отчитат както същността, така и целите на административнонаказателната отговорност. От съществено значение е да не се абсолютизира характерът на засегнатите обществени отношения, а да се съобрази и направи преценка на конкретното проявление на инкриминираното от правната норма поведение. А съгласно чл. 28, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН „За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.“ Преценката на наказващия орган относно приложението на чл. 28 от ЗАНН е по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Неприлагането от наказващия орган на разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН при наличието на фактически обстоятелства и законови предпоставки за прилагането на този текст обуславя правен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. В разглеждания казус 3 субектът на нарушението в лицето на санкционираното дружество не е изпълнило задължението си да издаде фискален касов бон от фискално устройство или касова бележка от кочан. Това конкретно неизпълнение на съставомерното задължение, реализирано в търговската практика на жалбоподателя за първи път, в разглеждания казус не води до извод за съществено и решаващо въздействие върху обществените отношения, свързани с финансовата дисциплина и данъчна отчетност, а следователно и за типична степен на засягането им, обосноваваща административнонаказателна репресия чрез налагане на санкция. Констатирането и на други нарушения на финансовата дисциплина, евентуален предмет на други административнонаказателни производства, също не обосновава правен извод за типична или завишена степен на обществена опасност на конкретното реализирано обективирано поведение. Стойността на покупката е пренебрежимо ниска; в хода на проверката и непосредствено след приключването й са издадени фискални бонове за други две покупки също на изключително ниска стойност; няма данни за обичайния оборот на търговския обект; деянието не е намерило никакъв обществен отзвук и регулираните обществени отношения са незначително засегнати, без сериозна вреда за фиска. На последно място, размерът на наложената санкция е непропорционален и несъразмерен на нарушението, субсумирано под претендираната за нарушена материалнооправна норма и на целта на закона – обезпечаване събирането на данъци. Предвид гореизложеното се налага правният извод, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай, при които е налице неиздаване на фискален документ за извършена продажба и които да застрашават по някакъв начин правата на потребителите. Ето защо деянието представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от същия вид и случаят се явява маловажен.

Несподелими от настоящата съдебна инстанция са неподкрепените с доказателства фактически твърдения на жалбоподателя, че закъснението за издаването на фискален документ за извършената покупка се дължи на заетост, свързана с изготвянето на асортимент на заведението. Тези фактически твърдения не са противопоставими и на разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от цитираната по-горе наредба.

Несподелими от настоящата съдебна инстанция са и правните доводи на жалбоподателя, че липсата мотиви по отношение на възражението по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН представлява съществен порок на наказателното постановление, обосноваващ отмяната му като незаконосъобразно; че неправилно е установен нарушителят в лицето на управителя на дружеството; че неправилно е установен свидетелят Г. Х. Ю. чрез непосочване на длъжностното му качество и неправилно посочване на неговия адрес; че неправилно е посочено правното основание на нарушението; че АУАН не е подписан от актосъставителя. Това е така, защото част от възражението по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН съдържа обсъдените като недоказани фактически твърдения за причините за неиздаването на фискален бон едновременно с плащането и по отношение на същите важи казаното по-горе. Действително липсват 4 мотиви относно доводите, наведени във възражението по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, което обаче не съставлява съществен порок на наказателното постановление, ограничаващ процесуалните възможности на жалбоподателя да реализира пълноценно правата си в хода на развилото се административнонаказателно производство. На следващо място, нарушителят правилно е индивидуализиран не като конкретно физическо лице, имащо длъжностно качество, приело плащането, а като юридическо лице, неизпълнило задължението си за издаване на фискален документ и представлявано от това конкретно физическо лице, с посочено длъжностно качество – управител, с три имена и с ЕГН, поради което неизписването в АУАН и НП на адрес по местоживеене на този управител е без правно значение. На следващо място, в АУАН са налице съгласно чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН достатъчно индивидуализиращи свидетеля Г. Х. Ю. характеристики – три имена и дата на раждане, като няма законово изискване за изписването като изискуем реквизит в АУАН на длъжностно качество на свидетеля. А посочването на служебен адрес вместо адрес по местоживеене не обосновава правен извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.