Акт № 96 от 02.11.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Момчилград, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕТ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20265150200210 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството по делото е образувано по жалба срещу Наказателно постановление № 26- 0318- 000 396 от 19.08.2026г. на Началника на РУ- Кирково, към ОД на МВР- Кърджали, с което на Я. М. С. с ЕГН- **********, за допуснато нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255,65 евро, както и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваният акт, и се иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не явява и не се представлява, като се представлява от адв.К. Б. от АК- Кърджали, с която същият поддържа жалбата и иска отмяна на нак.постановление, като посочва, че наказаното лице не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация, а и не бил собственик на МПС. Претендира разноски, сторени по делото.

Въззиваемата страна- АНО, не се представлява, и не изразява 1 становище по жалбата. Към преписката е приложена неконкретизирана молба от ю.к. на ОДМВР- Кърджали /молбата не сочи за което дело се отнася- № на дело, както и кой е обжалваният акт, и наказано лице/, поради и което съдът не обсъжда същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59– 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 01.07.2026г. в 10,49 часа служители на РУ- Кирково /А. Д. и С. Ч./ са изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение на територията на общ.Кирково, и в село Чорбаджийско, на ул.“Граничар“, са спрели за проверка товарен автомобил „СИТРОЕН БЕРЛИНГО“ с рег. № ********, управляван от жалбоподателят по настоящото производство, и собственост на А. К. И.. При служебна извършената проверка са установили, че автомобилът е бил със прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП от 21.05.2026г.- в срок не била прехвърлена собствеността. В нак.постановление е посочено, че за така установеното е образувано проверка с рег. № ЗМ- 318-10/ 01.07.2026г. на РУ- Кирково с оглед на деяние по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК, която е приключила с Постановление на РП- Кърджали за отказ да се образува ДП от 11.08.2026г.

За така установеното служител на РУ- Кирково, към ОДМВР- Кърджали, е съставил АУАН серия GА № 558 6204/ 01.07.2026г. против жалбоподателят, за допуснато нарушение на чл.140 ал.1 предл.1-во от ЗДвП- за това, че автомобилът не е регистриран в срок. Актът е връчен на същата дата, и в законоустановеният срок не е постъпило възражение от нарушителя срещу него.

Със акта са били иззети Рег. Табели, СРМПС, и СУМПС.

По този повод в- за така установеното е образувано проверка с рег. № ЗМ- 318-10/ 01.07.2026г. на РУ- Кирково с оглед на деяние по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК, снета си обяснения от водача на МПС- жалбоподателя, приложено копие от Договор за покупко- продажба на МПС от който е видно, 2 че собственик на МПС е „Пигеон експрес“ ЕООД с законен представител А.

К. И.- като извършената проверка е приключила с Постановление на РП- Кърджали за отказ да се образува ДП от 11.08.2026г. за престъпление по чл.345 ал.2 от НК. Прокуратурата е приела в мотивите, че деянието не съставлява престъпление, т.к. автомобилът е бил с поставени рег.табели, както и че за служебно прекратената регистрация липсва уведомяване. Освен това е посочено, че автомобилът е собственост на друго лице. Съобразно и това прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство, като е изпратила преписката на контролните органи за реализиране на адм.нак.отговорност. Няма данни постановлението да е било обжалвано, поради и което се приема, че същото е влязло в законна сила.

С Мотивирана Резолюция от 01.07.2026г. Началникът на посоченото РУ в ОДМВР- Кърджали, е прекратил на осн.чл.54 ал.1 т.9 вр.чл.33 ал.2 от ЗАНН, АНП по АУАН серия GА № 558 6204/ 01.07.2026г., поради наличие на данни за деяние по чл.345 ал.2 от НК и е изпратил преписката на РП- Кърджали с оглед на това- проверката е приключила с горното постановление на Прокуратурата.

Видно от определение от 06.07.2026г. на Адм.съд- Кърджали, допуснатото предварително изпълнение по ЗППАМ на АУАН серия GРАМ № 1432 168/ 01.07.2026г. на пол.служител на РУ- Кирково /за отнемане на рег.табели, СУМПС и СРМПС/ е отменено- като адм.съд в мотивите сочи, че автомобилът, предмет и на настоящото производство, вече е регистриран на името на собственик- посоченото по-горе ЮЛ.

Въз основа на горното срещу жалбоподателят е било издадено процесното Наказателно постановление № 26- 0318- 000 396 от 19.08.2026г. на Началника на РУ- Кирково, към ОД на МВР- Кърджали, с което на Я. М.

С. с ЕГН- **********, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба“ в размер на 255,65 евро, както и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“.

В хода на съдебното производство е разпитан актосъставителят и свидетелят по АУАН, които потвърждават описаната в АУАН фактическа обстановка- при извършена проверка на посоченото място, дата и час на управляваното от жалбоподателя МПС /проверен е бил автомобилът/ са 3 установили, че същото е с прекратена служебна регистрация по реда на чл.143 ал.15 ЗДвП /в 2 мес.срок от закупуването на автомобила новият собственика, не е изпълнил задължението да регистрира автомобила на свое име/- като последното се установило при справка за историята на автомобила/.

Като доказателства са представени; извлечение от информационните масиви на МВР, че е прекратена по служебен ред регистрацията на посоченият автомобил по чл.143 ал.15 от ЗДвП- новият собственик не регистрирал автомобила на свое име и затова регистрация е била служебно прекратена на 21.05.2026г. /в законоустановеният 2- месечен срок не е бил регистриран на името на новият собственик, поради и което е била прекратена регистрацията по същият по служебен ред. От извлечение от масивите на КАТ- МВР е видно, че посоченият по-горе автомобил е собственост на друго лице- посоченото по- горе ЮЛ.

Поради липсата на пререгистрация в 2- месечния срок от закупуването на автомобила с Договор за покупко- продажба на МПС, на 21.05.2026г. е била служебно прекратена регистрация на този автомобил по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП- поради липсата на пререгистрация на автомобила.

При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи: Жалбата е основателна, като съображенията са следните; Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление- по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14 ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по делото закон.

При извършена служебна проверка не се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при съставянето на АУАН, както и при издаването на обжалваното наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на привлеченото към 4 отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление на това основание. Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл.42 от ЗАНН. Деянието е установено по несъмнен начин от формална страна, индивидуализиран е извършителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, като същият не е посочил такива възражения.

В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган– началник на РУ към ОДМВР- Кърджали, видно от Заповед на Министъра на вътрешните работи /което е служебно известно на съда, предвид много на брой дела от тази категория, разглеждани от съда/. АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице– посоченото, което безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189 ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът счита, че деянието е описано достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.

Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Не се спори по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6 т.11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателят на път, отворен за обществено ползване.

Съдът намира, че в конкретният случай жалбоподателят не е допуснал 5 описаното в наказателното постановление нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като деянието не е осъществено от обективна и субективна страна. И това е така защото на първо място, видно от представените по делото писмени доказателства автомобилът е бил собственост на друго лице- ПОСОЧЕНОТО ПО- ГОРЕ ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ, и на следващо място по никакъв начин не е установена връзката на това лице със жалбоподателя в настоящото производство /не се установява същият да е нянакви отношения със това юридическо лице- като в тази насока АНО не е ангажирал доказателства/.

Това води до извода, че не установено жалбоподателя, като водач на описаното МПС да е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на това превозно средство. Както и по-горе се посочи, с допълнително събраните от съда по служебен ред писмени доказателства, не се установи жалбоподателят да е собственик на колата или пък да има нянакви други близки отношения със собственика. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнава обществено-опасния характер на деянието, предвижда настъпването на обществено-опасните последици и иска или допуска този резултат. Предвиждането е процес на отражение в съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието, който протича до започване на изпълнителното деяние. Когато няма предвиждане, поради незнанието от страна на дееца на елементи от обективната действителност, то тогава не може да протече и предварителния процес на отражение на обективните свойства на деянието и съответно не се формира интелектуалния компонент на вината. Без интелектуален компонент пък, не може да се формира и волеви, защото не може да има целево отношение, без представи за резултат и насока към цел.