Решение № 371 от 21.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Бургас, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20212100502082 по описа за 2021 година

С Решение № 260164/19.07.2021г., постановено по гр. дело № 267/2021г. по описа на Районен съд – Несебър е обявен за окончателен, сключеният на 05.07.2010г. между И. В. Я., гражданка на Р. Ф., родена на **********г., с адрес: Р., гр. М., бул. ,,Я. Р.“, дом *, кв. * и ,,Фючър Девеломпентс“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК 147219525, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, КК Слънчев бряг, Адм. център ,,Сапфир“, ет. 3, представлявано от Управителя Илия Николов Златанов, предварителен договор за покупко-продажба, изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 01.10.2011г. и от 31.05.2020г., неразделна част от договора, на следния недвижим имот: Студио № С2-2, находящ се в сграда С, на втори жилищен етаж, на площ от 48, 03 кв.м., ведно с приспадащите му се общи части, представляващо самостоятелен обект с идентификатор

***, с адрес: с. Кошарица, местност Сулуджана, комплекс ,,Шато Панорама“, бл. С, ет. 1, ап. С 2-2, находящ се на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение и предназначение на самостоятелния обект1 жилище, апартамент, брой нива-1, с посочена в документа площ от 45, 30кв.м., прилежащи части – 2, 73 кв.м. идеални части от общите части на сградата, стар идентификатор - ***, за сума в размер на 18 032 евро (осемнадесет хиляди тридесет и две евро).

С цитираното решение, на основание чл. 364, ал. 1 от ГПК, е осъдена И. В. Я., гражданка на Р. Ф., да заплати по сметка на Районен съд - Несебър, сумата от 362, 64 лева, представляваща нотариална такса, както и сума в размер от 1058, 03 лева, представляваща местен данък за възмездно придобиване на имущество.

Съдът е постановил, на основание чл. 364, ал. 1 от ГПК да се впише възбрана след влизане на решението в сила върху самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес: с. Кошарица, местност Сулуджана, комплекс ,,Шато Панорама“, бл. С, ет. 1, ап. С 2-2, находящ се на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение и предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива-1, с посочена в документа площ от 45, 30 кв.м., прилежащи части -2, 73 кв.м. идеални части от общите части на сградата, до изплащане на дължимите от И. В. Я. разноски по прехвърляне на имота - нотариална такса и данък за възмездно придобиване на имуществото, определени в решението.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от "Фючър Девелопментс" ЕООД - в несъстоятелност, чрез М.В.[1]временен синдик, с която се изразява недоволство от така постановеното съдебно решение. В жалбата се сочи, че искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е предявен след обявяване въззиваемото дружество в несъстоятелност – видно от Решение № 543 от 11.06.2020г., постановено по т.д. № 602/2019г. по описа на БОС).

Навеждат се доводи, че по силата на чл. 711, ал. 1, т. 3 от ТЗ, след откриване на производство по несъстоятелност, се прекратяват правомощията на органите на длъжника. Посочва се, че в първоинстанционното производство следва да бъде назначен особен представител по реда на чл. 29 от ГПК.

Развиват се подробни съображения във връзка с правната природа на предварителния договор и предпоставките за неговата валидност. Твърди се, че в конкретния случай се цели да се увредят интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност. Излагат се съображения, че 2 първоинстанционният съд не установил по категоричен начин по делото дали ищецът и купувачът по предварителния договор се идентифицирали като едно и също лице - не ставало ясно дали ищецът имал правен интерес от предявяване на иска. Сочи, че продавачът - въззивното дружество не разполагал с първични счетоводни документи, включително извлечения от банкови сметки, документиращи по реда на чл. 3, ал. 2 от Закона за счетоводството, записаното в предварителния договор, поето задължение за плащане. Излага се становище, че страните следвало да сключат окончателен договор в нотариална форма, тъй като имотът бил в степен на завършеност Акт 14, като липсата на удостоверение за въвеждане в експлоатация не била пречка за това. Посочва се, че постановеният съдебен акт следвало да се основава на ясни съображения в съответствие с постановеното Решение №7/2020г. на Конституционния съд на РБ. Подчертава се, че искът бил признат от десезирания управител на дружеството - продавач, което водело до постановяване на решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Жалбоподателя заявява, че счита всички, сключени от ,,Фючър Девелопментс“ ЕООД - в несъстоятелност, предварителни договори, за прекратени, включително договора, предмет на настоящия спор. Намира решението на първоинстанционния съд за нищожно и недопустимо и се иска неговото обезсилване. При условията на евентуалност, се моли неговата отмяна като неправилно.

По делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - И. В. Я., чрез адв. Радост Среберва - БАК, с който същата се оспорва изцяло. Развиват се подробни съображения във връзка с наведените от въззивника доводи, като се твърди, че съдът се е произнесъл по допустим иск. Твърди се, че съгласно утвърдената съдебна практика, при откриване на производство по несъстоятелност, делата образувани по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, не следвало да бъдат спирани.

Навеждат се доводи в тази насока – Определение № 96 от 30.05.2017г. на ВКС, постановено по частно гр. дело № 425/2017г. на ВКС, І [1]г.о.). В депозирания пред съда отговор се посочва, че искът бил предявен преди назначаване на временен синдик на обявеното в несъстоятелност дружество вписан в ТР на 15.06.2021г. Излага се становище, че в конкретния случай, управителят на дружеството запазвал правомощията си. Цитира се съдебна практика – Определение № 480 от 20.12.2016г., постановено по частно гр. д.

3

№ 4909/2016г. по описа на ВКС на РБ. Подчертава се, че в производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, съдът извършва проверка относно наличие на предпоставки за прехвърляне собствеността по нотариален ред. Оспорват се наведените в жалбата твърдения за признание на иска, както и относно незаконосъобразността на първоинстанционния съдебен акт. Изразява се несъгласие с доводите на въззивника за липса на идентификация на страните, като се отбелязва, че в настоящия случай били спазени изискванията, визирани в нормата на чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК. Иска се потвърждаване решението на районния съд и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание, въззивното дружество редовно уведомено, не изпраща представител.

В съдебно заседание, ответната страна по въззивната жалба – И.Я. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата, поддържа депозирания отговор на жалбата и претендира решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Изрично заявява, че не претендира разноски във въззивното производство.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от И. В. Я. против „Фючър Девелопментс“ ЕООД – в несъстоятелност със седалище гр. Несебър, с който се претендира да бъде обявен за окончателен сключения на 05.07.2010г. между И.Я. и ответното дружество Предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот – обособен обект – студио № С 2-2, находящ се в сграда С, на втори жилищен етаж, на площ от 48, 03 кв.м., ведно с припадащите му се общи части, състоящо се от дневна-спалня, баня[1]тоалетна и тераса, който по одобрените КККР на с. Кошарица, Община Несебър представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес на имота – с.

Кошарица, м. Сулунджана, комплекс Шато панорама, бл. С, ет. 1, ап. С 2-2.

4

В исковата молба се сочи, че продавачът се задължил да прехвърли с нотариален акт собствеността върху горепосочения недвижим имот найкъсно до 01.08.2011г., но не по- рано от окончателното изпащане на договорената продажна цена в пълен размер – 18 032 евро).

Твърди се в исковата молба, че на 01.10.2011г., след извършено преустройство по време на строителството и на основание одобрени проекти за преустройства, страните сключили Допълнително споразумение, съгласно което, ответното дружество продало на ищцата Я. гореописания свой недвижим имот. По силата на допълнителното споразумение, което било неразделна част от предварителния договор, продажната цена останала в първоначалния си размер на 18 032 евро, като продавачът се задължил да прехвърли с нотариален акт собствеността върху подробно описания имот в срок до 31.08.2012г., но не по- рано от окончателното изплащане на договорената продажна цена в пълен размер.

Твърди се, че ищцата е заплатила сумата в размер на 16 272 евро, представляваща част от дължимата продажна цена от 18 032евро. За остатъка от 1 760 евро, страните сключили Допълнително споразумение от 31.05.2020г., съгласно което купувачът следвало да преведе остатъка по посочената в споразумението банкова сметка на трето лице, с което финансовите отношения между страните се считали напълно уредени.

Посочва се, ищцата – И.Я. е изпълнила поетото задължение и е заплатила остатъка от 1 760 евро. Наред с това се твърди, че крайният срок за прехвърляне собствеността върху процесния имот изтекъл, но ответникът не изпълнил своето задължение, което обосновава правния интерес у ищцата от предявяване на иска.

С исковата молба се претендира, съдът да постанови решение, с което да обяви за окончателен сключения на 05.07.2010г. между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 01.10.2011г. и от 31.05.2020г. за процесния недвижим имот.

В срока по чл. 131 от ГПК, Управителят на ответното дружество е подал писмен отговор на исковата молба, с който потвърждава сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба от 05.07.2020г., както и последвалите го допълнителни споразумения от 01.10.2011г. и от 5

31.05.2020г. Заявява, че договорената цена е изцяло заплатена от ищцата.

Наред с това сочи, че поради изпадане на дружеството в тежко финансово състояние, както и по обективни причини, касаещи свързването на обекта с водопроводната мрежа, не успели да снабдят сградата с удостоверение за въвеждане в експлоатация.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните, поради което не следва събраните по делото доказателства да се описват отново и от въззивния съд. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

По отношенията на възраженията за неправилност на първоинстанционното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, БОС намира следното: