Определение № 1609 от 05.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1609 гр. София, 03.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Ерик Василев като разгледа докладваното от Василка Илиева Касационно гражданско дело № 20238002103245 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Е. Г., чрез адв. Б. К., против въззивно решение № 848/20.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 7181/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20009613/01.02.2022 г., постановено по гр. д. № 47770/2020 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 128, ал. 1 СК е определен режим на лични отношения на ищцата Г. И. Ж. с внучетата й А. И. Г. и Т. И. Г.,а именно: всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, както и пет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката и определения режим на лични контакти на бащата с децата.

В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост на атакуваното решение, поради липса на правен интерес от иска по чл. 128, ал. 1 СК.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Следва ли съдът да преценява наличието на правен интерес у молителя в производствата по спорна съдебна администрация?“; 2. „Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 128, ал. 1 СК в сравнение с разпоредбата на чл. 70, ал. 2 СК /отм./? Може ли да се приеме, че в текста на чл.

128, ал. 1 СК иманентно се включва изискването на молителя да се пречи за осъществяването на личен контакт, за да бъде определен режим на лични отношения или за развитието на производството е достатъчно единствено да има подадена молба и установена между страните роднинска връзка?“ ; 3. „В интерес на детето ли е да има съдебно определен режим на лични контакти с неговите баба и дядо, когато на осъществяването на тези контакти родителите не се противопоставят?“. Сочи, че въпросите са от значение за точното 1 прилагане на закона и за развитие на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са постъпили писменни отговори от ответниците по касация Г.

И. Ж. и А. Р. В., в който излагат съображения, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество решението е правилно и законосъобразно.

Постъпили са становища от ДСП - София и ДСП - С..

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

По делото е установено, че децата А. И. Г. и Т. И. Г. са родени на 11.04.2018 г. от ответницата А. Р. В. - дъщеря на ищцата, а баща на децата е ответникът И. Е. Г.. С решение, постановено по гр. д. № 22954/2020 г. на Софийски районен съд родителските права върху двете деца са предоставени за упражняване на майката, при която е определено и тяхното местоживеене, а на бащата е определен режим за лични контакти – всяка втора и четвърта неделя от месеца от 8 до 13 часа. Съгласно представен социален доклад, изготвен от ДСП М., контактите между бабата и децата не са прекъснати, бабата е в стабилно здравословно състояние и има материална и финансова възможност да посреща нуждите на внучките си А. и Т. при евентуален режим на контакти и да задоволи потребностите им. Бабата живее в жилище, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] в което има всички необходими условия за отглеждане на децата. Капацитета и годността на бабата не се оспорва от бащата на децата А. и Т. и последният смята, че е в интерес на децата да поддържат контакти с баба си по майчина линия. Спорен по делото е бил въпросът за допустимостта на производството при липсата на противопоставяне и каквото и да е ограничение от страна на бащата в правото на бабата да вижда внучките си. В тази връзка въззивният съд е изложил, че според нормата на чл. 128, ал. 1 СК за допустимостта на иска е необходимо ищецът да е възходящ по права линия от втора степен на детето по отношение, на което иска определянето на мерки за лични отношения и искът задължително да е насочен срещу родителите на детето, които се явяват задължителни необходими другари в производството по чл. 128, ал. 1 СК. За уважаване на иска и за конкретния режим на лични отношения е меродавно не правото на бабата и дядото да общуват с внуците си, а интересът на последните. Затова и без всякаква правна стойност е какво и защо е довело до там бабата да сезира съда с иск по чл.128, ал.1 СК. За разлика от отменената норма на чл. 70, ал. 2 СК /отм./, сега действащата разпоредба на чл. 128, ал. 1 СК не изисква за определяне на режим на лични отношение между баба и внук наличие на отрицателна предпоставка - да се пречи /възпрепятства/ на поддържането им.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

По поставените въпроси за интереса от иска не се разкрива соченото специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

При заявено позоваване на това основание касаторът следва да изложи обосновани съображения, които да аргументират тезата му, че формулираните въпроси са от значение за 2 точното прилагане на закона и развитието на правото. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно и жалбоподателят да обоснове значимостта на въпросите, които е повдигнал и необходимостта същите да бъдат разрешени от касационната инстанция или да получат различно разрешаване с оглед променените социално-икономически условия в страната. В случая касаторът се позовава бланкетно на основанието по т.3 и не сочи неяснота или непълнота на нормативната уредба, или нуждата от осъвременяване на вече дадени разрешения по поставените въпроси.Несъгласието с правните изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а единствено може да обоснове касационно оплакване за неправилност на въззивното решението.Освен това е налице трайна и безпротиворечива практика, съгласно която с разпоредбата на чл. 128 СК е признато самостоятелно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, като единственото предвидено условие е това да е в интерес на детето. При искане на баба и дядо за определяне на мерки за лични отношения с него, родителите на детето задължително следва да участват в процеса /в този смисъл – решение № 135/17.04.2015 г. по гр. д. № 6467/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 110/07.06.2019 г. по гр. д. № 4085/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др. /. Съдът следва да определи мерки за лични отношения между бабата и дядото и детето, за да не бъдат прекъсвани родовите отношения, ако това е в интерес на детето. Такъв е смисълът на нормата на чл. 128, ал. 1 СК, зачитаща обичайните традиционни отношения в българското семейство. В определение № 1101/06.11.2013 г. по гр. д. № 4852/2013 г. на ВКС, III г. о.,на което са се позовали инстанциите ,разглеждащи спора по същество е проведено разграничение между действащата и отменената норма – чл. 70, ал. 2 СК /отм./, като е подчертано, че разпоредбата на чл. 128, ал. 1 СК не изисква за определяне на режим на лични отношение между баба и внук наличие на отрицателна предпоставка - да се пречи /възпрепятства/ на поддържането им. Въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с цитираната практика. Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на решението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 848/20.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 7181/2022 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4