Решение № 4169 от 30.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4169 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20241100110058 по описа за 2024 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 02.09.2024 г. З. К. е заявил, че на 14.10.2019 г. спрямо него е било образувано досъдебно производство за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 - участие в организирана престъпна група за извършване на престъпления с користна цел по чл. 213а, 214 и 143 от НК. В същия ден той е бил задържан под стража, което е продължило до 26.03.2020 г., когато е бил поставен под домашен арест за още година и четири месеца.

[2] На 18.10.2023 г. е влязла в сила присъда, с която З. К. е бил признат за невиновен в извършването на престъпленията, за които му е било повдигнато обвинение. З. К. се е притеснявал от обвиненията, повдигнати срещу него, и тежестта на наказанията, предвидени за престъпленията. Много от неговите приятели са се разочаровали от него и той е загубил подкрепата им. Накърнено е било доброто му име и репутация. От стреса се е влошил 1 сънят му, загубил е апетит и е отслабнал, затворил се е в себе си и се е чувствал потиснат. З. К. е станал некомуникативен, сприхав, раздразнителен, депресирал се е. Така са се влошили отношенията в семейството му. Той е загубил бизнеса си и се е влошило здравословното му съС.ие, като той е развил рефлуксна болест и изместване на четвърти и пети междупрешлени дискове на гръбначния стълб.

[3] З. К. оценява на 150 000,00 лева неимуществените вреди, които е претърпял от незаконното обвинение срещу него. Ответникът Прокуратурата на Република България (Прокуратурата) не му е заплащала обезщетение за неимуществени вреди. Затова З. К. моли съда да осъди Прокуратурата да му заплати 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (исковата молба, л. 2-4; молбата, л. 58; уточнението в о. с. з. на 28.03.2025 г. л. 68).

2. На ответника

[4] Прокуратурата оспорва предявения иск. Тя заявява, че:

1. срещу З. К. не е била постановена оправдателна присъда, която да е влязла в сила;

2. той не е бил задържан под стража и не е бил поставян под домашен арест, а дори да е бил, това време е било приспаднато при изпълнение на наказание, наложено му с присъда по н. о. х. д. 420/2015 г. на СпНС и съдът не следва да го отчита при определяне на обезщетението;

3. от 08.07.2021 г. до 16.08.2024 г. З. К. е изтърпявал наказание лишаване от свобода за престъпление по друго обвинение;

3. не е претърпял твърдените вреди;

4. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова Прокуратурата моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 26-28 и л. 44).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

2

[5] Не се спори, че З. К. е бил роден на ********* г. Не се спори, че на 14.10.2019 г. той е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 за участие в организирана престъпна група за извършване на престъпления с користна цел по чл. 213а (изнудване), 214 и 143 (принуда) от НК. За тези престъпления е било образувано ДП 221/2019 г. на ГДБОП и пр. пр. СП-1082/2019 г. на СпП (справката от Единната информационна система за противодействие на престъпността, л. 35-36).

[6] По това наказателно производство спрямо З. К. е била взета мярка за неотклонение задържане под стража и той е бил задържан в ареста към Софийски централен затвор от 15.10.2019 г. до 26.03.2020 г. (справката, л. 46).

Към този момент З. К. е имал дискова болест, която не се влияела добре от обездвижването и престоя в ареста (заключението и показанията на вещото лице д-р П., л. 101 и л. 105). Той е имал и малко дете, за което е трябвало жена му да се грижи сама (показанията на свидетеля Б., л. 69-70). На 14.11.2023 г. е влязла в сила присъда, с която З. К. е бил признат за невиновен в извършването на престъпленията, за които му е било повдигнато обвинение, и за които е било образувано н. о. х. д. 1 644/2020 г. на СГС (закрит СпНС) (присъдата, л. 77-84).

[7] На 04.01.2024 г. спрямо З. К. е влязла в сила присъда, с която е бил признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 213а, ал. 2, т. 4, връзка с чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК и чл. 128, ал. 1 от НК. За тях му е било определено едно общо наказание от лишаване от свобода от шест години, като е било приспаднато времето, през което той е бил задържан под стража по това наказателно производство. Тези престъпления са били предмет на н. о. х. д.

4/2017 г. на СГС. З. К. е изтърпял присъда от две години, два месеца и един ден лишаване от свобода, като на 16.08.2024 г. е бил предсрочно условно освободен (справката за съдимост, л. 29-33).

[8] Наказателното производство, предмет на н. о. х. д. 1 644/2020 г. на СГС, е било отразявано в медиите (публикациите, л. 15-20). От това наказателното производство З. К. се е притеснявал, затворил се е в себе си, 3 изпитвал е тревожност, напрежение, повишена раздразнителност чувствителност (заключението на вещото лице З., л. 60-63). и

[9] Не се спори, че Прокуратурата не е изплащала на З. К. обезщетение.

З. К. е заплатил: 10,00 лева държавна такса (л. 22); 400,00 лева за вещо лице (л. 103). Той е бил представляван безплатно от адвокат (пълномощното, л. 20).

Прокуратурата не е направила разноски по делото. Съдът е изплатил от бюджета на СГС 527,80 лева възнаграждение на вещо лице (л. 66-67).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[10] З. К. е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление.

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

[11] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, в два случая. Първо, когато лицето бъде оправдано. Второ, когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради следните причини: 1. деянието не е извършено от лицето; 2. извършеното деяние не е престъпление; 3. наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

[12] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. З. К. да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

4

2. З. К. да е бил оправдан;

3. той да е претърпял вреди от наказателното производство, образувано срещу него;

4. Прокуратурата да не е заплатила на З. К. обезщетение за вредите.

[ 1 3 ] Съдът установи, че З. К. е бил обвинен в извършване на престъпление. Съдът установи също, че З. К. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. З. К. е претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение. Прокуратурата не е заплатила на З. К. обезщетение за претърпените вреди.

[14] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът следва да определи размера на обезщетението, което се дължи на З. К..

[15] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. интензитета на извършваните спрямо ищеца процесуални действия;

4. продължителността на наказателното производство (като период от време);

5. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

[16] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1. има ли разгласяване чрез медиите;

2. има ли влошаване на здравословното съС.ие на увредения;

5

3. конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г. [1]).

[17] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система.

Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с поС.на мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило пократко[3].

[18] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца[4]. Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към поранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната .

[19] Съдът установи, че към момента на образуването на наказателното производство срещу З. К., той е бил на почти 38 години. Спрямо него се е водило и друго наказателно производство, по което впоследствие той е бил 6 осъден на шест години лишаване от свобода.