Решение № 84 от 28.07.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Т., 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Т. в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ЛЕНА П. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20223500500149 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

В.гр.д.№ 149/2022 година е образувано по въззивна жалба на ответника Висш съдебен съвет, гр. С. и по въззивна жалба на Окръжен съд – Ш.- трето лице-помагач на ответника, срещу решение № 126/23.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1110/2021 г. по описа на Районен съд - Т..

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Висш съдебен съвет, гр.

С. да заплати на С. СТ. Б. ЕГН ********** от гр. Ш., ул. "П.СЛ."..., сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на 06.02.2020 г. неимуществени вреди, предявена като частичен иск от 3 000 лв., ведно със законната лихва от 06.02.2020 г., на осн. чл.49 от ЗЗД, както и сумата 354.07 лв.- направените по делото разноски.

С решението е постановено е, че същото има установително действие в отношенията между Окръжен съд - Ш. и С. СТ. Б. от гр. Ш., а мотивите към решението са задължителни за Окръжен съд - Ш. в отношенията му с Висш съдебен съвет С., на основание чл. 223 от ГПК.

В депозираната от ответника ВСС въззивна жалба се счита, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон (по приложението на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД, както и по чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от 1

ЗЗД), постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което моли за отмяната му и за постановяване на ново решение, с което да бъдат „ОТХВЪРЛЕНИ ИЗЦЯЛО предявените от С. Ст. Б. срещу ВСС обективно съединени искове“, при условията на евентуалност - да намали размера на обезщетението, дължимо на основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, както и допълнително да го редуцира на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Претендират се разноски, в т.ч. и юриск.възнаграждение. Съображенията са:

-съдът не е обсъдил въведените в писмения отговор на ответника съображения и доводи, не е анализирал тяхната връзка със събраните по делото писмени и гласни доказателства, неправилно е интерпретирал показанията на разпитаните свидетели, посочени от третото лице-помагач – ОС - Ш., както в частта относно поддържането и почистването на пространството в подхода към съдебната палата, така и по отношение на механизма на увреждането. В мотивите на решението съдът, едностранчиво и необективно, е придал тежест на едни обстоятелства за сметка на други, напълно е игнорирал значението и тежестта на доказателствата, въпреки че с доклада си по чл. 146 от ГПК правилно е указал доказателствената тежест за страните;

-решението е постановено при липса на доказателства за непозволено увреждане, съответно при недоказани елементи от фактическия състав на чл. 49. във връзка с чл. 45 от ЗЗД, ангажирайки отговорността на ВСС за репариране претърпените от ищцата неимуществени вреди от злополуката, станала на 06.02.2020 г. Позовавайки се на ППВС 9/1966 г. и ППВС 7/29.12.1958 г. относно защитата на отговорното по чл. 49 ЗЗД юридическо лице; в тази насока излага оплаквания, че решаващият съд не е обсъдил и не е взел под внимание показанията на св. Г. Т., касаещи както самото почистване пред сградата, така и предприетия от ищцата начин на преминаване през рампата за хора с увреждания, въз основа на които показания, според въззивника, може да се направи обоснован извод, че задължението на третото лице помагач - ОС – Ш. по поддържане и почистване е било изпълнено и съответно не са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. Първоинстанционният съд, в противоречие с чл. 12 и чл. 235 ГПК не е обсъдил доказателствата, достоверността на част от свидетелските показания, с оглед логическите правила и житейската логика, допускайки нарушение и на чл. 172 от ГПК.

-неправилно, в нарушение на чл. 52 ЗЗД и принципа на справедливост съдът е приел, че „ исковата претенция за неимуществени вреди е основателна и доказана за сумата в размер на 3 000 лв. и е отхвърлил иска за горницата над 7 000 лв., като с решението си е присъдил сума в размер 1 000 лв. - предявен като частичен иск, като се излагат подробни съображения в тази насока.

-неправилно съдът не е приложил нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, несъобразявайки т.

7 от ППВС № 17/1963 г., предвид поведението на ищцата, след като от събраните по делото доказателства е установено категорично, че вредите не биха настъпили или биха били в помалък обем, ако ищцата не е избрала да премине през процесния участък – оценявайки 2 преминаването на ищцата през рампата като липса на дължима грижа към собствената й сигурност.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от С.Б. със становище за неоснователност на жалбата. Изложени са подробни доводи за пралинсот и обоснованост на решението, за обсъждане на всички доказателства и анализ на същите в контекста на повдигнатия спор, считайки, че съдът не е допуснал твърдяното в жалбата нарушение, тъй като е изложил мотиви, в които са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.

Изложени са и съображения по въведените с въззивната жалба възражения, че ВСС не е носител на спорното материално право и че исковите претенции са неоснователни и недоказани, като въззиваемата е анализира събраните писмени и гласни доказателства, акцентирайки на установено от показанията на св. Йо. и св. Г. Т., както и на извършената след инцидента (06.02.2020г.), през лятото на 2021 г., подмяната на въпросните две гланцирани гранитни плочи с тактилни; изложени са доводи, че в случая необезопасената част е част от сградата на Съдебна палата и изграждането, ремонтът и поддържането се осъществяват от собственика й и/или лицето, на което е предоставено управлението, което е следвало да осигури обезопасяването на същата – и тъй като това не е сторено е налице противоправно деяние. Без означение за наличие на хлъзгав участък, което да й позволи да възприеме и избегне опасността, допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността възниква за съответното лице. Възразява относно оплакванията в жалбата за съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна; сочи, че направената в жалбата интерпретация на отговорите й на зададените й въпроси по реда на чл. 176 ГПК е некоректна.

В депозираната от третото лице-помагач на ответника – ОС – Ш. въззивна жалба се сочи, че обжалваното решението е неправилно, постановено при неправилен и едностранчив анализ на установените по делото факти, поради което моли отмяната му и отхвърляне на предявените в условията на евентуалност искове, като неоснователни и недоказани; евентуално - ако съдът приеме, че е налице причинно-следствена връзка между недостатъчно почистената рампа и падането на ищцата, претенцията за неимуществени вреди да бъде намалена до справедлив размер, съобразно т. 7 от ППВС № 17/1963 г.

Претендира разноски, вкл. адв. възнаграждение. Съображенията са:

-установено е по категоричен начин, че не е налице противоправно деяние, което да е довело до настъпила за ищцата вреда – съдът напълно е игнорирал установените по делото обстоятелства, а именно: в посочения ден е имало обилен снеговалеж, като към момента на преминаването на ищцата – между 12.00-12.30 ч. е било почистено площадното пространство пред съдебната палата и е било осигурено безопасно влизане в сградата през централното стълбище. За хората със затруднение в предвижването е налично устройствостълбищен робот, с което може да се осигури влизането им в сградата и същото може да се използва през централните стълбища, и не е необходимо при снеговалеж да се използва рампата за хора с увреждания, по която е минала ищцата. Твърдението й, че се е 3 подхлъзнала на двете плочки, намиращи се непосредствено преди рампата не е доказано, тъй като на самото падане няма присъстващи свидетели, няма доказателства в коя част на рампата е станало падането, както и поради какви причини е станало това, както и защо ищцата не е използвала монтирания парапет, за да се придържа към него. Решението за избор на минаване е изцяло в риск на ищцата за собствената й безопасност, което не следва да се вменява като отговорност на длъжностни лица, на които е поверено стопанисването на сградата. С действията си ищцата сама е допринесла за настъпилия вредоносен резултат; посочената рампа представлява подход към сградата на съдебната палата, като е позиционирана странично от централния вход, но същата не е основен подстъп към сградата.

-не е налице приетата от РСТ причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и състоянието на двете посочени плочки, тъй като вината за инцидента е изцяло на ищцата. Обжалваният съдебен акт е постановен при едностранчив и необективен анализ на събраните по делото доказателства, като съдът е кредитирал единствено гласните доказателства, събрани при разпита на свидетелите, посочени от страна на ищцата - съпругът й Б., свид. Г.- техен семеен приятел и свид. Йо. - служител от PC-Ш..

С оглед на близките им отношения с ищцата и предвид, че не са свидетели на инцидента, същите са предубедени и имат за цел да обслужат тезата за наличието на продължително усложнение на здравословното състояние на ищцата, като тези техни показания не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

-присъденият размер на обезщетение за неимуществени вреди - частичен иск pа 1000 лв. от общ 3000 лв. е силно завишен, като не са отчетени липсата на доказателства за усложнения с увредената ръка за повече от 14 дни, както и основния принос на ищцата за станалия инцидент.

В подадения в срока по чл. 263 ГПК отговор ищцата е заявила становище за неоснователност на въззивната жалба, с искане за потвърждаване на решението, с изложени подробни съображения, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие на установените по делото факти и е обосновано, съдът е обсъдил всички доказателства, анализирал е същите в контекста на повдигнатия пред него спор, не е допуснал твърдяното в жалбата нарушение, тъй като е изложил мотиви, в които са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Изложени са съображения по въведените с въззивната жалба възражения, че ВСС не е носител на спорното материално право и че исковите претенции били неоснователни и доказани, като въззиваемата е анализира събраните писмени и гласни доказателства като изложените доводи (посочени по-горе в мотивите на настоящото определение) се повтарят в отговорите й по двете жалби.

В с.з. се явява само въззиваемата, поддържа отговорите си по двете жалби.

Въззивниците, редовно призовани, не изпращат представител, представили са писмени бележки-становища.

По допустимостта на двете жалби съдът се е произнесъл с определението си по чл.

4

267 ГПК.

Решението е валидно и допустимо.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателлства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, съдът съобрази следното:

Предявената искова претенция е обоснована с твърденията на ищцата, че като собственик на сградата, предоставена за оперативно управление на ОС- Ш., Висш съдебен съвет не я е поддържал, респ. не е упражнен контрол от лицето, на което е възложено управлението на сградата и поддържането й в изправност и в състояние, годно за ползване, довело до инцидента, претърпян от ищцата на 06.02.2020 г., когато, влизайки в съдебната сграда, през рампата за хора с увреждания, стъпвайки в началото й, внезапно се подхлъзнала и паднала, инстинктивно подлагайки ръка, изпитала неописуема болка в областта на китката на лявата ръка, ударила и левия си крак, като след консултация с ортопед й е поставена ортеза и предписан прием на обезболяващи, предвид установеното от образното изследване „счупване на долния край на лъчевата кост“. В резултат на инцидента претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки, неудоства и невъзможност да се грижи за семейството си, преустановила спортните си занимания, счупването затруднило осъществяването на адвокатските й задължения, като този дискомфорт и притеснения повлияли силно на психиката й- станала изключително нервна и напрегната и тези свои страдания оценява на 7 000 лв., като предявява частичен иск в размер 1 000 лв. срещу ответника ВСС, по чл. 49 от ЗЗД, а в условията на евентуалност – ако се установи, че увреждането и претърпените вреди са настъпили поради свойствата на самата вещ, без виновно поведение при ползването й или че не съществува техническа възможност за пълномото обезопасяване на вещта, моли отговорността на ответника да се ангажира на осн.чл. 50 от ЗЗД.