Протокол № 210 от 11.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 210 гр. П., 05.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора Иван Георгиев Даскалов (АП-П.)

Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600217 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят – подсъдимият Д. Т. Д. се явява лично с адв. М.К., редовно упълномощена от по-рано.

Жалбоподателят – частният обвинител В. ЗДР. Д. се явява лично.

Не се явява жалбоподателят – частният обвинител ХР. Д. Д., редовно призован.

За двамата частни обвинители се явява адв. Б.К., редовно упълномощен от по-рано.

От свидетелите:

К. ХР. К. се явява лично.

Свидетелят К.: Обадиха ми се по телефона за предишния път. Аз работя на магистрала В. и отидох в съда в С., защото мислех, че трябва да отида там.

1

Свидетелят П. ИВ. П. се явява лично.

Свидетелят П.: Аз работя в Б. в "Н.", бях болен и не можах да се явя миналия път. Съжалявам, че не уведомих съда навреме, че няма да се явя, но не знам как става това уведомяване на съда. Нося болничен лист.

Явяват се вещите лица Т. Г. Т., Ем. Н. Б., Т. Г. П., Р. М. Д., Т. Т. СТ., ХР.

Д. ЕЛ. и ЗДР. ХР. Н..

ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка да се даде ход на делото.

АДВ К.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.Д.: Да се гледа делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, предвид на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

За извършване преразпит на явилите се свидетели и за повторното изслушване на вещите лица следва да бъде даден ход на съдебното следствие, предвид на което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля К. ХР. К..

Свидетелят П. ИВ. П. се изведе от залата.

2

Свидетелят К. ХР. К. със снета по делото самоличност. Напомни му се наказателната отговорност по чл.290 от НК и му се разясниха правата и задълженията по чл. 119 – чл. 123 НПК.

Свидетелят К.К.: Обещавам да говоря истината.

С Д.Д., който е подсъдим по делото, бяхме приятели. Сега имам заплаха за убийство лично от него. Заплахата е осъществена като е дошъл на вратата ми да думка и така нататък. Оплаках се на полицията във второ районно управление в гр. С. и заведоха дело срещу него за заплаха за убийство. Не знам на какъв етап е делото. Никой нищо не ми казва. Извикаха ме, разпитаха ме, дадох показания, всичко, каквото е необхоД., но не знам какво е развитието на делото. И в полицията ме викаха, и в съда имаше дело, но не знам какво е станало. Никой нищо не ми казва. Аз не съм имал адвокат по това дело, където ме заплаши Д.. Представляваше ме дознателят и прокурорът. Дознателят ми писа там показания и вече прокурорът отправя обвинения. Вече не си спомням кога точно ме заплаши, някъде към 8,10,15-ти март – там някъде, около март месец две години след убийството. Защо дойде да ме заплашва? Напил се, каза, че съм бил го изнудвал, че ще ми отреже врата и такива работи. Идва на вратата ми и осъществява заплахата да ме трепи. Не мога да си спомня преди разпита ми в полицията или след това ме заплаши. Прокурор Н. Т. - заместник окръжен прокурор, освободи колата.

Беше ми задържана колата като веществено доказателство, понеже с колата превозвах убития до бърза помощ и документите ми бяха вътре и шест месеца бях без документи и работа, загубих всичко и две години бях без работа. Представете си колко съм загубил. След като взимахме колата от П., ние някъде на 8-ми взимахме колата и някъде към 15-ти получих заплахата.

Обадиха ми се на телефона. Аз бях на работа.

С Д. бяхме приятели. Ходехме за риба заедно. Аз с моята кола го карам за риба и го връщам. Бях на работа. Обадиха ми се, че имали за пиене, но нямали за ядене. Аз взимах 3-4 кг пържоли, кайма и след работа отидох на гьола - след П. там, на стария рибарник. Като се обади Д. по телефона, каза кои са там, че П. и М. са там. Запознахме се на „Ч.“ – язовирчето, което е над С., над село С.. Там се запознахме. Д. беше взимал у тях едни макари на Д. и на П. да ги поправя. И като ги поправи, им се обадил, че са готови да минат 3 да си ги вземат. И те са минали и решили да отидат на риба. Заедно отиват за риба целия ден, носят си за пиене, за ядене и т.н. Свършили яденето и ми се обадиха да ида и аз. Това става в събота. Аз съм до 5,30 ч. на работа. Значи към 6 ч. съм се прибрал, да мина през магазина да пазаря, да си сложа въдици, едно друго и към 7,30 - 8 часа вечерта съм тръгнал от С.. Кажи-речи по светло беше, но вече по залез слънце, като сезон не помня точно датата. Аз съм дал показания, там е записано. Есента, щом е записано така е. Пристигнах на здрач. Отидох с колата си. Той, Д., беше вкарал колата си долу в язовира, изтървал я и не може да излезе, закачих го, издърпах го с моята кола и тръгнахме да събираме дърва. Колите се разположиха на самата дига. Моята кола беше отпред, на М. колата – зад моята. Там, където щяхме да печем яденото, имаше едно дърво - като върба такова, голямо и пред моята кола, на около 2 метра от моята кола напалихме огъня, извадихме скара и почнах да пека. Аз започнах да пека. Д., Д. и П. бяха, меко казано, доста пияни. На язовира бяха там, до мен, около огъня. И тримата бяха доста пияни. Цял ден като пиеш, не си малко пиян, доста си. Сега, аз не мога да кажа колко промила са били пияни. Залитаха не ами, какво да ви разправям. Говорът им горе-долу беше нормален, но залитаха.

Като отидох там, в настроение бяха да помогна и аз помогнах. Тримата дружелюбно се отнасяха помежду си, но до едно време, след като започнах да пека, започнаха скандалите. Д. казва на М. и на П.: „Да се махате от тук, пияндета такива, ей сега ще ви изколя“ и стана агресивен. Какво се случи не знам, нито са се карали, нито нищо. Просто Д. ще кажеш, че превъртя. Каза:

„Да се махате от тук, ще ви изколя, ще ви избия!“, сякаш е негов язовирът, но човек нещо като си втълпи в главата. Каза: „ще ви заколя, ще ви избия“. П. и М. стояха до мен на огъня. Той ходи, връща се – Д., удря Д. по лицето там покрай огъня. Той седи на едно столче. Два пъти ги разтървавах. Не щял да яде и да пие и като не щял, пратих го Д., при въдиците. Това при въдиците се намира на около 30 метра от огъня. Вече се беше стъмнило и едни черни петна, силует виждах само, не в детайли, както през деня. Имаше и облаци, и месечина имаше. Всеки си има столче. И прав беше, и седнал беше Д., работеше по въдици, слагаше им светулки, стъмнява се вече, да се виждат плувките.

Като останах до огъня с П. и Д., Д. си замина към въдиците и спирахме 4 да приказваме. Аз два пъти ги разтървах. Викам им: „Ей, сега ще се биете тук.

Дайте да хапнем, да сръбнем, утре пак ще хващаме“. Почнахме с П. да говорим, каза, че са му вдигнали заплатата, споделя ми. В крайна сметка, приятели сме. И ми се похвали, нали и двамата сме от С.. По едно време М. стана и тръгна да види въдиците. „Аз - вика - ще си отида да си нагледам въдиците“. Като отидох там, видях на Д., на П. и на Д. къде са им въдиците.

Бяха на доста разстояние. На Д. въдиците бяха на около 30 метра от огъня. М. имаше една въдица на около 10-15 метра от огъня, която спрямо въдиците на Д. беше на към 15 метра разстояние и на П. въдиците бяха най - в дъното. Аз просто където беше огънят, да съм хвърлил една въдица, защото се стъмняваше и виках да не хвърлям много въдици. Аз пека, режа мръвки туй, онуй, дори викам на М.: „Опитай, опитай да видиш какво съм направил!“. И на П. дадох. Опитаха, казаха: „Голяма работа си!“. Учудиха се, че съм бил голям кулинар и тъй нататък. И ми отвориха една бира и аз пийнах една - две глътки, взимах мезенцето да го опитам, какво съм направил и продължавам да пека, защото ще се развали месото, то беше топло времето.

Д. в това време отиде при Д. и се сбиха. Как да видя сега, печах аз.

Откъде знам, че се сбиха - то се чува тупортенето - падане, ставане. Д. по едно време се извика: „К., К., ела да видиш какво ме направи!“. Какво го е направил, де да знам. Единият в кърви, другият - проснат там и викам давай да го караме в болница. Аз не съм ходил там, П. отиде. Мръвките печах, за да не изгорят и докато ги извадя, П. отиде там.

Аз също отидох. Нали трябваше с колата да го качваме да го караме Като отидох, видях, че М. лежи по гръб. То е тъмно там. Нямах прожектор да светя да видя, но имаше светлина от луната там, където се показва по малко.

На самата дига лежеше М.. В първия момент не видях наранявания по него.

Когато почнахме да го качваме, видях раната на корема. Д. беше прав и вика:

„Гледай какво ме направи!“ Показва си главата, някаква кръв течеше, но слаба работа. Тук отзад по главата, от дясната страна мисля, че беше (свидетелят К. показва над дясното ухото). Друга кръв не съм виждал по Д..

Той вика: „Давай, давай колата да го качваме!“. Попитах: „Какво правите, бе, големи хора сте, не ви ли е срам да се биете като малки деца?!“ Д. вика:

„Мани, мани, аз поемам цялата отговорност“. За кое отговорност поемал, де да знам. Казах ще накървим всички седалки. Туряхме едно одеяло, качихме 5 го Д. в колата и го закарахме в „Бърза помощ“. Оттам дойде полицията.

Качиха ни да ги закараме на мястото. Отидохме на място, там намериха полицаите ножа, другите въдици там на П. и ги прибраха.

Като пътувахме към болницата, викам: „Как може такова нещо, да се изтрепите за едната хубост?!“ и Д. вика: „гледай какво ме направи“, показва си главата. Каза: „защитавах се“, пък сега колко се е защитавал, не знам, единият с юмруци, другият - с нож. Попитах го и това ми каза. Като дойде полиция, него го закопчаха, белезници му сложиха. Мен не ме закопчаха.

Докторите се обадиха на полицаите. Попитаха кой го докара. Казах: „аз го докарах“. Попитаха какво е станало. Казах, че са се сбили и показа Д. на полицаите какво са му направили, искаше помощ от доктора, че кръв му течало и мен ме пратиха на 30 метра, за да не го слушам и след това докараха колата на М. и него го прибраха. След туй дойде П.. И него го прибраха.

Разпитваха го туй, онуй, какво са го разпитвали, не знам и оттам ме закараха на място да ги заведа да видят какво е станало. Само аз бях. П. не, когато ги закарахме полицаите. Отначало беше една кола. После още две коли от К. – дознатели, следователи, ей такива, цивилни бяха и една жена, тя мисля, че беше дознателят и някъде към трима полицаи бяха. Там намериха ножа на Д..

Точно там до убийството беше ножът, до локвата кръв го намериха. Този нож, който намери, той беше като доказателство. Не е сгъваем, а като обикновен кухненски нож, не беше с кания. Той може да има кания, но като го намериха, не беше в кания, а беше на земята. Не съм видял дали е бил с кръв ножът. Те полицаите го намериха и го взимаха. После ми го показаха.

Казах, че това е ножът на Д., защото много пъти съм го виждал в ръцете му.