Решение № 644 от 21.10.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. Пазарджик, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Христина Велчева като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20215220201241 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М.” АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „***” № 137, ет.3, представлявано от изпълнителните директори В. М. В. и Г. А. А. против НП № 38-62/21.07.2021 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, с което на основание чл.116, ал.1, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари ( ЗМИП) и за нарушение на чл.53, ал.1 от ЗМИП във връзка с чл.15, ал.1 от ЗМИП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.

В жалбата се навеждат твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител – надлежно упълномощен адвокат, чрез който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП. Релевират се възражения за 1 неспазен срок по чл.34 от ЗАНН, за неправилна квалификация на нарушението и за маловажност на случая.

За ответника по жалбата - АНО, се явява Т. П. - държавен служител с юридическо образование в ДАНС, която оспорва жалбата и пледира НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнагражедние.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и устни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Няма спор, че жалбоподателят „М.” АД е финансова институция по смисъла на ЗКИ и задължен субект по смисъла на чл. 4, т. 3 от ЗМИП. При осъществяване на дейността си дружеството- жалбоподател предоставяло потребителски кредити на български граждани или на лица със статут на постоянно пребиваващи в Р.България, притежаващи ЕГН. Кредитирането се осъществявало чрез мрежа от представителни офиси в страната, като един от офисите се намирал в град Пазарджик.

През м. август 202 0 г. служители на Дирекция „Финансово разузнаване" при ДАНС, един от които бил св.Р.Т. извършили проверка на дейността на дружеството по ЗМИП за периода от 01.01.2019 г. до 3 1.07.2020 г. При проверка на сключени договори се установило, че на 18.06.2019 г. в гр.Пазарджик между дружеството – жалбоподател и украинската гражданка А. О. бил сключен договор за заем CrediHome № 1191 - 10188891. При сключването на договора за заем между страните се установило делово взаимоотношение и за дружеството било налице задължение по чл.53, ал.1 от ЗМИТ да идентифицира физическото лице чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него. При сключване на договора обаче заемополучателката О. не била идентифициран по начина, описан в чл. 15, ал. 1 от ЗМИТ. Тя била представила разрешение за пребиваване, издадено от МВР-София с № 701058606, а не официален документ за самоличност. В хода на проверката били установени още 5 договора за заем, при сключването на които лицата не са били идентифицирани съобразно законовите изисквания. Всичко установено при 2 проверката било описано в констативен протокол за проверка на място по ЗМИП. № ФР-10-928/ 09.02.2021 г.

С оглед установеното при проверката, св. Т . съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на нарушение, което било квалифицирано като такова по чл. 53, ал. 1 вр. чл. 15, ал. 1 от ЗМИП, наказуемо по чл. 116, ал.

1, т. 3 от ЗМИТ. Актът бил предявен на управителя на дружеството, като тогава не били направени възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които било посочено, че данните за лицата, изискуеми от чл. 53 от ЗМИП се били събрани от удостоверение за постоянно пребиваване, което е официален документ, издаден от МВР. Било посочено, че установеното несъответствие със законовите изисквания не е довело до неблагоприятни последици, настъпването на които закона цели да предотврати.

Въз основа на съставения акт и след обсъждане на възражението, било издадено и атакуваното наказателно постановление, което било връчено на управителя на 26.07.2021 г.

Жалбата против НП била подадена до съда чрез АНО на 02.08.2021 г., с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за законосъобразност на НП.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан актосъставителя Р.Т. , чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви. От тях се установява, че нарушението е било установено при извършена целева проверка, както и че са били констатирани няколко подобни случая при договори, сключени в различни градове.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви, а и не се отричат от жалбоподателя.

При така установената по делото фактическа обстановка жалбата е неоснователна.

3

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Председателя на ДАНС на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМИП. АУАН също е съставен от компетентно лице, видно от заповед рег. № 3-2640/10.09.2019 г. на л.82 в делото.

Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.57 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя неизпълнение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочени са нарушените материално - правни норми. Индивидуализирана е наложената имуществена санкция. В Н П наказващият орган е обсъдил подробно депозираните възражения и ги е приел за неоснователни, като е изложил и съображения за това защо случаят не следва да бъде приет за маловажен. Изложени са съображения защо нарушението не следва да се квалифицира като системно, така както го е определил актосъставителя в АУАН. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че правото на защита на нарушителя да научи в какво се обвинява не е било нарушено.

Както АУАН, така и НП са съставени в сроковете, предвидени в ЗАНН. Съгласно чл.34, ал.2 от ЗАНН за нарушение на нормативен акт, уреждащ мерките срещу изпирането на пари АУАН следва да бъде съставен не по-късно от шест месеца от откриване на нарушителя и не по-късно от пет години от извършване на нарушението. В случая документите, въз основа на които е открито нарушението са били изпратени на вниманието на проверяващите служители от Дирекция „Финансово разузнаване" при ДАНС на два пъти – на 11.08.2020 г. и на 19.08.2020 г. (л.29 и л.36 в делото), а АУАН е съставен и предявен на представляващия жалбоподателя на 09.02.2021 г., т.е. в шестмесечния срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е с дата 21.07.2021 г., т.е. издадено е в шестмесечния срок от съставянето на АУАН. Ето защо твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че АУАН и НП се издадени извън преклузивните срокове, установени в ЗАНН са неоснователни, като в случая е приложима разпоредбата не на чл.34, ал.1 от ЗАНН, а на чл.34, ал.2 ЗАНН, в която са установени значително по-дълги срокове.

4

Материалният закон е приложен правилно. Фактическите констатации са напълно съответни на правната квалификация. Няма спор по делото, че жалбоподателят с оглед спецификата на своята дейност е задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 3 от ЗМИП и като такова следва да спазва законовите изисквания. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗМИП императивно повелява, че идентифицираното на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него. Нормата на чл.15, ал. 1 от ЗМИП предвижда, че идентифицирането на лицето, като част от мерките за комплексна проверка на клиентите, се извършва преди установяване на делови взаимоотношения между страните. Изрично в § 1, т. 12 от ДР на ЗМИП е посочено, че разрешението за пребиваване не е официален документ за самоличност, а съгласно чл.3, ал.4 от ЗБЛД, документите за пребиваване удостоверяват само правото на пребиваване на територията на Република България. В процесния случай, всички събрани доказателства безпротиворечиво установяват ,че на 18.06.2019 г. заемополучателя А. О. при сключване на договор за заем CrediHome № 1191 - 10188891 е била идентифицирана с представяне на разрешение за пребиваване, вместо с документ за самоличност по смисъла на ЗБЛД. Поради това съдът намира, че описаното в НП нарушение безспорно е било извършено.

Отговорността на дружеството – жалбоподател е безвиновна, представлява обективната отговорност на юридическото лице за неизпълнение на задължения към държавата и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че законосъобразно наказващият орган е преценил, че не следва да прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Обществената опасност на нарушението не е по-ниска от останалите от този вид. Самото нарушение е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на каквито и да било вредни последици, за да се приеме, че тяхната липса води до извод за ниска степен на обществена опасност. При извършената от контролните органи проверка са били установени и други идентични нарушения, от което може да се направи извод, че случаят не е инцидентен. С оглед на това, съдът намира 5 че нарушението не е с явно незначителна обществена опасност и не засяга в малка степен установения ред за държавно управление. Поради това и не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.

Законосъобразно на дружеството – жалбоподател е била наложена имуществена санкция на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, тъй като именно в тази норма е предвидено наказание за задължено по чл. 4, т. 3 от ЗМИП юридическо лице, което е извършило нарушение на чл. 53, ал. 1 вр. чл.

15, ал. 1 от ЗМИП. Доколкото законодателят е предвидил санкции за нарушения, описани в тази норма и чл. 53, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗМИП попадат сред тях, съдът намира възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, касаещи приложението на санкционната норма за неоснователни.

Законосъобразно АНО е наложил на дружеството – жалбоподател имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер от 5 000 лв ., като е съобразил всички обстоятелства, визирани в чл. 27 от ЗАНН и е изложил съображенията за това в наказателното постановление.

Поради изложеното до тук съдът намира, че обжалваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход от делото – потвърждаване на НП, принципно ответната страна - ДАНС, би имала право на разноски. В същото време обаче искането н а Т. П., в качеството й на пълномощник на Председателя на ДАНС, направено в хода по същество, не може да бъде уважено. Това е така, защото видно от представеното пълномощно (л.94 в делото) пълномощникът Т. П. е лице с юридическо образование, но не е юрисконсулт.

Отговорността за разноски е обективна и невиновна, като на репариране подлежат само действително направените разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Единственото изключение, което законодателят предвижда, е в хипотезата на чл.78 ал.8 от ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Такава 6 е и действащата към момента редакция на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Предвиденото изменение да се присъжда възнаграждение и когато ЮЛ са били защитавани и от друг служител с юридическо образование е в сила от 23.12.2021 г.