Решение № 1460 от 22.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1460 гр. Пловдив, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20225300501996 по описа за 2022 година Делото е на повторно разглеждане от въззивния съд след отменителното решение на ВКС постановено по т.д.№ 400/2021г. по описа на ВКС – ТК-ІІ ГО, с което е отменено решение по в.гр.д.№ 149/2020г. по описа на ОС-Пловдив на основание чл.293, ал.1 и 3 ГПК и делото върнато на ново разглеждане от друг състав.

В производство по чл.258, ал.1, вр с чл. 294 , ал.1 и сл. ГПК делото се явява висящо по въззивна жалба на „Агро – тера груп“ ЕООД, с.*****, представлявано от управителя Ц. И. П., чрез адв. Ц.С. против Решение № 4161/31.10.2019 по гр.д.№ 2654 / 2018г. по описа на ПРС- ХІХ гр.с., с което са отхвърлени предявените против „Балкан Биосерт“ ООД - гр.

**** и адрес на управление – *****, представлявано от управителя К. П. К., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 23 001,07 лв. като обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на последното по сключен помежду им на 22.10.2015 г. Договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични 1 продукти № 2980 да въведе коректно данните от извършени през 2016 г. проверки в „Система за въвеждане на данни от външни институции“, създадена и поддържана от Държавен фонд „Земеделие“, в резултат на което от страна на последния не е изплатено заявеното от „Агро - Тера Груп“ ЕООД финансово подпомагане за кампания 2016 г. по мярка 11 Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., в пълен размер от 34 315,53 лв., като му е наложена санкция в размер на 23 001,07 лв., както и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 638,90 лв. – обезщетение за забава от 12.05.2017 г. до 22.01.2018 г., както и е осъдено дружеството да заплати на „Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК *****, сумата от 2 630 лв. разноски по производството. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове, ведно със законните последици за присъждане на разноски.

От въззиваемата страна „Балкан Биосерт“ ООД- гр. **** и представлявано от управителя К. П. К., чрез адв. Х. М., е депозиран писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна. Претендират се разноски.

ЗАД „Армеец” АД- гр., в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника „Балкан Биосерт“ /понастоящем въззиваема страна/, чрез юрк. Р. Л., налице е писмен отговор, за неоснователност на въззивната жалба. Претендират се разноски.

С постановеното решение на касационната инстанция решението на въззивният съд е отменено като неправилно поради отклонение на правилото по чл.236, ал.2 ГПК поради непроизнасяне по част от възраженията на страните, вкл. по такива, свързани с предпоставките за намаляване или отпадане на обезщетение в хипотезата на чл.83 ЗЗД, както и поради отхвърляне на главните искове, произнасяне по евентуалните обратни искове.

При първоначалното разглеждане на делото във въззивната инстанция не са били налице доказателствени искания, не са ангажирани и при настоящото разглеждане на делото.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК, намери следното:

Въззивната жалба изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ 2 на обжалване съдебен акт, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество. По същество са направени оплаквания за неправилност и необоснованост по изложените аргументи: По сключения договор между страните от 22.10.2015г., изменен с анекси от 13.05. и 28.09.2016г. е заявено от ищеца неизпълнение от страна на ответника, в резултат на което предявеният иск от ищеца е за обезщетяване на причинена вреда, изразяваща се в неизплатена част от претендирана сума по подадено от ищеца Заявление за подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода / ПРСР/ 2014г. – 2020г. в размер на 23 001,07 лв от общо претендираната сума от 34 315, 53 лв и първата задържана от ДФЗ като санкция спрямо ищеца заради констатирано несъответствие между заявената култура в ИСАК/ Интегрирана система за администриране и контрол/ и подадената информация за установена култура от извършена проверка на място от страна на контролния орган „Балкан Биосерт“ ООД. Заявеното неизпълнение на сключения между страните договор от ответното дружество се изразява в допусната от последното грешка при заявяване в ДФЗ на съответните култури на ищеца , което в качеството на контролиращо лице е посочило културата – люцерна за всички заявени парцели, вместо правилните люцерна и изкуствени ливади – смесени насаждения. Съгласно посочен от жалбоподателя текст на чл.10 от сключения Договор за контрол и сертификация, като част от подлежащия на осъществяване контрол и проверка и завършване на процедурата за кандидатстване от страна на „Агро - Тера Груп“ ЕООД по мярката 11 Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода / ПРСР/ 2014г. – 2020г. е посочено от жалбоподателя задължението на контролния орган за въвеждане на данните от извършената проверка на ищеца в СВДВИ / Системата за въвеждане на данни от външни институции/ , което въвеждане представлява контролираща мярка, без която заявлението на ищеца няма да е редовно и ищцовото дружество не би било одобрено , съответно не би получило финансиране по посочената мярка.

В тази насока се мотивира становището, че в първоинстанционното производство е доказано по категоричен начин, че в резултат на допуснатата от ответника грешка при въвеждане на данните от проверката на ищеца през 2016г. в СВДВИ е нанесена значителна вреда на ищеца в причинно3 следствена връзка с неизпълнение задължението на ответника по сключения помежду им договор, поради което е изпълнен фактическият състав на чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за неизпълнение. При постановяване на обжалваното решение съдът не е обсъдил всички доказателства, поради което е постановил неправилен и необоснован акт, вкл. поради това, че е постановено единствено въз основа на изпратените от ДФ “Земеделие“ документи, касаещи подаденото от ищеца заявление за подпомагане за 2016г. по описаната ПРСР, въз основа на които е преценено за недоказано твърдението на ищеца, че неплащането на заявената от ищеца сума в пълен размер от ДФЗ се дължи на неточно изпълнение , а поради неспазване на базови изисквания от Методика за намаляване и отказване на плащания по Мярката 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014г – 2020г. утвърдена на основание чл.13 от Наредба №4/ 24.02.2015г. на МЗХ. В тази насока поддържа се от ищеца, че допуснатата от ответника грешка при въвеждане на данни в СВДВИ представлява именно неспазване на базови изисквания от цитираната Методика , което е видно от представените по делото писма и в резултат на това е наложената на ищеца санкция чрез удържане на процесната сума от 23 001,07 лв , тъй като подадената информация от контролиращото лице „Балкан биосерт“ ООД сочи на култура люцерна за всички заявени от ищеца парцели.

Оспорен е като неправилен изводът на районния съд, че нито към датата на подаване на ИМ, нито към датата на получаване на плащането от ДФЗ на сумата от 11 314,46 лв , ищецът е бил информиран за изплатената му финансова помощ, с насрещното възражение на жалбоподателя, че независимо от това, в хода на производството са събрани достатъчно на брой доказателства, от които видно кога ищецът е информиран, че не получава в пълен размер финансовата помощ. С оглед на това се формулира пренесеният пред въззивната инстанция основен спорен въпрос относно отговорността на „Балкан Биосерт“ ООД по сключения с ищеца Договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти от 22.10.2015г, изменен с посочените погоре Анекси, по което облигационно правоотношение е налице неизпълнение от това дружество и нанесена значителна вреда на ищцовото дружество, а обстоятелството дали конкретният адм.акт е обжалван или не - не е от значение за решаване на спора.

4

Потвърдителното решение на въззивния съд при първото разглеждане на спора е отменено от касационната инстанция като е прието наличието на безспорно установен сключен валиден договор между главните страни за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти от 22.10.2015г , с последващи анекси, по силата на който „Балкан Биосепт“ ООД се е задължил да осъществява контрол и да издаде сертификат за спазване на правилата за биологично производство на земеделски култури, които са индивидуализирани в приложение към договора и отглеждани от ищцовото дружество, срещу заплащане на възнаграждение от последния като клиент по договора; при безспорност е установено, че договорът е продължил действието си и след 22.10.2016г. , съобразно клауза в него по чл.3.2, раздел I, с посочени изрични основания: Регламент (ЕО) № 834/2007, Регламент (ЕО) № 889/2008, ведно с всички техни изменения и допълнения, Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС, и чл.40, ал.5 от Наредба №1/ 2013г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикиране и контрола върху производството и етикирането; прието е, че задълженията на ответното дружество са изяснени в първоинстанционното производство , като те включват задължения за осъществяване на контролни мерки съгласно изискванията и стандартите на европейското и българското законодателство в тази област, както и задължение за предоставяне на данни от проверките на компетентните държавни органи. Последното задължение е подробно регламентирано в чл.49 от Наредба №1 от 24.02.2015г и включва реда за неговото реализиране през съответната календарна година – чрез въвеждане до 30 октомври на годината на данни за извършените проверки в СВДВИ, изпращане на разпечатка от въведените данни в МЗ, и за отстраняване на допуснати технически грешки при въвеждане на данните до 31 декември на съответната година, за която се отнасят.

Отбелязано е, че спорът между страните за това дали въвеждането на посочените данни в СВДВИ е право или задължение на ответника, в качеството му на контролиращ орган, е решен в първоинстанционното производство, а въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. изпратената на основание чл.192 ГПК преписка от ДФЗ – РА, безспорно 5 установена допуснатата при въвеждане на данните в СВДВИ от ответното дружество техническа грешка, изразяваща се в неточно подадена информация в електронната система на ДФЗ – РА относно видовете насаждения в три от масивите на ищеца, включени в депозираното от него заявление за подпомагане, която не е била отстранена в рамките на предвидения в цитираната наредба краен срок, а депозираните искания и на двете страни в средата на следващата година - 2017г. са се явили преклудирани и поради това не са били уважени от ДФЗ. В този смисъл е прието наличието на признание от страна на ответника за допуснатата техническа грешка и неспазването на срока за нейното отстраняване, обективирано в приетото писмо от 22.05.2017г. Независимо от това отчетени са безспорните факти по делото, че на 15.05.2017г. ищцовото дружество е получило по банков път от ДФЗ сумата 11 314,46 лева, по-малко от дължимата 34 315,53 лева по подаденото заявление за подпомагане, както и обстоятелството, че получената субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020г. съставлява общата оторизирана сума за кампания 2016г., отразено в уведомителното писмо от 12.11.2018г. на зам.изп.директор на ДФЗ, изпратено до бенефициента, в което не са налице данни за неговото връчване. От таблиците в писмото е установено, че финансовото подпомагане на ищеца е отказано за парцелите, за които ответникът е допуснал грешка при подаване на информацията в СВДВИ относно отглежданата върху тях сертифицирана култура, както и че неспазването на базовите и другите изисквания е било установено чрез извършване на административна проверка или проверка на място от Техническия инспекторат към РА, чрез препращане към Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярката „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г. , както и чрез възпроизвеждане н обяснителната част на таблицата на основанията за намаляване на субсидията при неспазване на базовите изисквания в направление „Биологично растениевъдство“ , предвидени в раздел V от Методиката относно основанията за намаляване и отказване на плащания по заявена субсидия, вкл. при констатирано разминаване между декларираната и установена култура за даден земеделски парцел, в която връзка в таблицата са отразени санкционираната площ / в хектари/, редуцираната със сумата 23 001,07 лв субсидия и общият размер на оторизираната сума от 11 314, 46 лв, вече изплатена на земеделския производител, потвърдено от ССчЕ по делото. Въз 6 основа на тези фактически констатации е прието твърдените от ищеца правнорелевантни факти, от които произтича спорното материално право за доказани, а предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл.82 ЗЗД е преценено като основателно.