Решение № 253 от 28.02.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. В., 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Славова при участието на секретаря Димитричка Д. Г. като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20213100100588 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от В. О. М. против Ю. Х. Б. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в" от ЗЗД за отмяна на договор за дарение, обективиран в нот. акт № 130, том XII, рег. № 3900, дело 294/22.05.2008 г. на нотариус А.А., рег. № 316 на НК, с район на действие ВРС, с който ищцата дарява на ответницата апартамент № 15, находящ се в гр. ****, с идентификатор № *** по КК на гр. В., с площ от 57 кв.м., при граници: обекти с идентификатори с №№ ***, ***, състоящ от две стаи, кухня, баня-тоалет, коридор, тераса, ведно с прилежащото му мазе с площ от 2 кв.м., както и съответните 3.6817 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ № *** по КК на гр. В., поради непредоставяне на издръжка.

В исковата молба се излага, че дарителката е изпаднала в трайна нужда от издръжка, поканила е надарената да дава такава, но същата отказва да я предоставя. Претендират се направените по делото разноски.

Ответницата Ю. Х. Б., депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва се, че ищцата е в трайна нужда от издръжка, както и че същата няма връзка с 1 ответницата. Твърди се, че М. живее в дарения апартамент без да заплаща за това наем. Оспорва се надлежното връчване на нотариалната покана. Излага се, че едва исковата молба играе ролята на покана за даване на издръжка на дарителката, както и че Б. и преди завеждане на иска и след това осигурява издръжка на М. под формата на безвъзмездно и неограничено във времето ползване на дарения имот. Релевира се, че ищцата е предпочела да живее безвъзмездно в имота на надарената, продавайки собствения си имот в гр. К..

Твърди се, че не е проявена непризнателност от страна на ответницата, тъй като с даването на издръжка на дарителката, надарената би поставила себе си и лицата, които е длъжна да издържа по закон /нейната майка/, в по-лошо положение от това на М..

В съдебно заседание ищецът поддържа иска си и моли за уважаването му, а ответникът поддържа отговора си и моли за отхвърляне на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ищцата се явява леля на ответницата /сестра на нейната майка/.

От представеното удостоверение за съпруг и родствени връзки от 21.12.2021г. на община В., р-н А.о" се установява, че ищцата В. М. е със семейно положение „разведена". Същата има две пълнолетни дъщери - Ш.М.

М. и Ш.М. М.. Бракът на ищцата е прекратен с влязло в законна сила решение от 15.01.2003 г.по гр.дело № 371/2002 г. по описа на В. районен съд. Видно от представеното по делото решение към датата на прекратяване на гражданския брак ищцата, заедно със семейството си е живеела под наем в процесния имот, находящ се в гр.В., ул."****. Ищцата е придобила процесния апартамент на 17.12.2007г. чрез договор за покупко-продажба от БМФ.

На 22.05.2008 г. с нот. акт № 130, том XII, рег. № 3900, дело 294/22.05.2008 г. на нотариус А.А., рег. № 316 на НК, с район на действие ВРС, ищцата е дарила на ответницата процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в област В., община В., гр. В., район ****, п.к. 9000, ул. ****.

От представената пред съда нотариална покана от 15.09.2020г. В. О. М. до Ю. Х. Б. е видно, че ищцата с оглед твърдения за влошено финансово състояние, считано от пенсионирането й през 2018г., е поискала от 2 ответницата заплащане на сумата от 300лв. месечна издръжка. Поканата е била връчена по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепяне на уведомление на адреса на ответницата от НБДН на 28.10.2020г.

Поканата за даване на издръжка, отправена с исковата молба, е връчена на ответницата на 30.09.2021г. с разпореждането от чл. 131 от ГПК.

От събраните по делото доказателства /удостоверения от НОИ, в т.ч и служебна справка от 11.11.2022 г. и разпореждане на НОИ от 01.07.2021г./ се установява, че към датата 01.2018г. ищцата е получавала пенсия в размер на 218.15лв., към 07.2018г. – 226.51лв., към 07.2019г. – 239,42лв., към 06.2020г. – 245,66лв., към 07.2020г. – 257.68лв., като за част от месеците получавала и добавка в размер на по 40лв., а считано от 08.2020г. получава сумата от общо 307.68лв., от които 257.68лв. пенсия и по 50 лв. месечно добавка /за Ковид/.

От 01.07.2021г. се актуализира размерът на пенсията й от 257.68лв. на 270.56лв., а от дата 01.10.2022 г. В. М. получава пенсия в размер на 401,29 лв.

От представеното удостоверение № 0301-9413-3658+1 от 20.12.2021 г. се установява, че ищцата получава парична добавка по чл.70 от ЗХУ – ежемесечно.

Точните и пълни размери за периода 01.2018-12-2021г. са обобщени в таблица 11 от изготвената по делото КССМЕ.

Към исковата молба има приложено решение на TEJIK № 57 от 28.03.2018 год., с което на ищцата е определен 56 % на трайно намалена работоспособност със срок на определената трайно намалена работоспособност 01.03.2021 г.

От представената справка за актуално състояние за регистрирани трудови договори № 56830-1/21.12.2021 г.на ТД на НАП-В. се установява, че ищцата след пенсионирането си е полагала труд по два броя трудови договори, за периода от 18.06.2019г. до 01.10.2019г. и от 04.10.2019г. до 11.11.2019г.

Получаваните трудови доходи са посочени в таблица 12 от изготвената по делото КССМЕ.

От представената справка изх.№ БНБ-01933 от 07.01.2022 г.на БНБ, дирекция „Регистри" се установява, че ищцата разполага с една разплащателна сметка, открита в банка „ДСК". Ищцата е разполагала в същата банка и с валутна сметка в USD, открита на 28.11.2016 г. и закрита на 10.03.2017 г. От представената от банка „ДСК", клон В. справка се установява, че валутната сметка е била с начално салдо 6998,20 USD. B 3 периода от 31.12.2016 г.до 10.03.2017 г. ищцата е осъществила общо 7 тегления /дебит/ всяко на стойност 1000 USD, като при последното теглене валутната сметка е закрита.

Тези данни не са взети в предвид от изготвената по делото съдебносчетоводна експертиза, тъй като те са извън периода на задачите на вещото лице, а именно 01.2018г.-12.2021г.

Съгласно доказателствата, ищцата е получавала парични преводи през системата за бързи разплащания „MONEY GRAM". Видно от представените с молба вх.№ 22966 от 05.10.2022 г. доказателства в периода от 20.11.2012 г. до 09.12.2016 г. ищцата е получила общо 11 броя парични преводи на стойност 4800 USD. Преобладаващата част от паричните преводи са извършени от дъщеря й Ш.Г. /Ш. М.М., която е приела фамилията на съпруга си – за брака са представени надлежни доказателства/, един паричен превод е извършен от сестра й С.„А. и един паричен превод от друго лице. Същевременно от представената справка № 14-ИСК-02699/05.04.2022 год. на банка „ДСК" се установява, че посредством системата за бързи разплащания „MONEY GRAM" ищцата е извършила в полза на лице с имена Б.Е. три парични превода на стойност: 1200 USD от дата 20.04.2017 г; 200 USD от дата 03.06.2017 г. и 1570 USD от дата 19.05.2017 г;

От представената справка с молба вх.№ 18626/05.08.2022 г. се установява, че ищцата е получавала парични преводи през системата за бързи разплащания „WESTERN UNION". B периода от 08.07.2014 г.до 17.02.2022 г. същата е получила общо 32 /тридесет и два/ превода с обща стойност на преведените в нейна полза суми: 20 броя преводи в български лева на обща стойност 7365.65 лв.; 1 паричен превод на стойност 150 евро и 11 превода на обща стойност 4700 USD. Произходът на паричните средства са САЩ /от дъщеря й Ш.Г./; сумата в евро е изпратена от Г., а четири от паричните преводи, които са и изплатени в български лева са изпратени от Р.Т.

Част от сумите, преведени чрез системите за разплащане, за периода 16.06.2020г. до 28.12.2021г. в размер на общо 5683.94лв. са отчетени от КССМЕ.

От представените с писмо РД-12-02-8-1 от 14.01.2022 г. на ОС „Земеделие" гр. К. договори за наем се установява, че в периода на стопанските 2015/2016 до 2020/2021 години ищцата е получавала наем за земеделски земи, като е отдавала същите за обработка на ЕТ „З.Б.".

Договорите са сключени за имоти: Поземлен имот с. Д., м. ****, площ 11399 4 кв. м, стар номер 017008 и Поземлен имот с. Д., м. ****, площ 8077 кв. м, стар номер 027004.

Видно от доказателствата по делото тези земеделски имоти са били съсобствени между ищцата, майката на ответницата и други лица /роднини/, съгласно нотариален акт № 112 от 19.03.1998г. на нот. ******с район на действия РС – Н.П., доколкото са били придобити по наследство и реституция.

Считано от октомври месец 2016г., ищцата е придобила правото на собственост върху горепосочените два земеделски имота: Поземлен имот ***, област Ш, община К., с. Д., м. ****, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 3, НТП Нива, площ 11400 кв. м, стар номер 017008 и Поземлен имот ***, област Ш, община К., с. Д., м. ****, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 3, НТП Нива, площ 8078 кв. м, стар номер 027004. Първият имот е придобит от нейна страна чрез изкупуване дяловете на останалите сънаследници с нотариален акт № 180, том 1, рег. № 1256, дело 289/14.10.2016г. на нот. К.Я., с район на действия РС – Н.П.. Вторият земеделски имот е придобит чрез признаване право на собственост по давностно владение с нотариален акт № 193, том 1, рег. № 1343, дело 308/28.10.2016г. на нот. К.Я., с район на действия РС – Н.П..

Съгласно договорите за наем, наемната цена за земеделската земя за 2015-2016г. е била 50лв. на дка, а за следващите години – по 60 лв. на дка. От заключението на вещото лице по допуснатата КССМЕ се установява, че вещото лице е взело предвид в анализа си реално получените от ищцата суми от наеми на земеделска земя, като след изчисление е заключено, че за стопанската 2020-2021г. наемът е бил реално в размер на 80 лв. на дка, независимо от уговорката в договора.

Според заключението на вещото лице С. по назначената СТЕ към датата на изготвяне на заключението - 06.04.2022 год. пазарната стойност на имот *** е 14 660 лв., а пазарната стойност на имот *** е 10 330 лв.

От представените с отговора и молба вх.№ 9190/15.04.2022 г. допълнителни доказателства се установява, че ищцата е участвала като наддавач в проведена публична продан по ИД № 278/2015 г. по описа на ЧСИ Я.Д. с район на действие ОС - Ш. Видно от издаденото постановление за възлагане на недвижим имот от 10.07.2017г., В. М. е обявена за купувач и е закупила недвижим имот, представляващ двустаен апартамент с площ от 84 кв.м в гр. К., област Ш. за сумата от 7800 лв. Близо година по-късно, с 5 нотариален акт № 76, том 1, дело № 75 от 02.05.2018 г. на нотариус К.Я., с район на действие PC - Н.П., ищцата е продала този имот с обявена в нотариалния акт продажна цена по данъчна оценка – 5252.90 лв.

Не се доказва защитната теза на ищцата, че същата е участвала в публичната продан от чуждо име и за чужда сметка, а именно от името и за сметка на длъжника в изпълнителното производство, доколкото са представени от ответната страна писмени доказателства, че длъжникът в изпълнителното производство е различно лице, от лицето, закупило недвижимия имот от В..

Не са представени доказателства за реални плащания по двете посочени по-горе сделки – покупката на имота на публична продан и последващата продажба на имота.

Не се доказва по делото, че сумата от 7800 лв., платена на частния съдебен изпълнител при публичната продан, е излязла от патримониума на ищцата, т.е. че сумата от 7800 лв. е била собственост на ищцата към датата на публичната продан. Съдът не може да приеме за доказан този факт въз основа само на представеното постановление за възлагане, тъй като плащането на цената от ищцата представлява изгоден за същата факт и тежестта на доказване на същия се носи от В. М.. Ищцата обаче не е представила доказателства, че плащането е осъществено с нейни средства, поради което съдът не следва да включва същите към разходите на В. М. /още повече, че е и извън процесния период/.