Решение № 260118 от 01.12.2020, Районен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№387 гр. Габрово,01.12.2020г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

При секретаря КРАСИМИРА

Н. и в присъствието на прокурора

........................................ като разгледа докладваното от съдията Антонова-Попова гр.д.№60 по описа за

2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432,ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът в исковата си молба излага твърдения, че на 14.05.2018 г. в гр. Габрово, на бул. „Априлов” № 65 е възникнало ПТП с участието на М.Д. като водач на лек автомобил марка „Ауди” модел А4 с рег. № ЕВ 4180 АХ, при което е пострадал ищецът М.Ж.П. като пътник в лек автомобил марка „Форд” с рег. № ОВ 1405 ВА. Лекият автомобил на виновния водач е имал задължителна застраховка „гражданска отговорност” в ДЗИ ОЗ ЕАД за периода 20.07.2017г. – 19.07.2018г. В резултат на ПТП ищецът е получил травматично увреждане – скъсване на междупрешленен диск в лумбалната част на гръбначния стълб. От момента на произшествието до сега ищецът изпитва физически болки и страдания, както и морални болки изразяващи се преживян стрес, безпокойство и страх. Ищецът е уведомил застрахователя своевременно и е предявил претенция пред него, като ответното дружество му е заплатило сумата от 15 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Ищецът счита, че тази сума не удовлетворява напълно претърпените болки и страдания, поради което предявява настоящата претенция за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането. Претендира се и лихва за забава в размер на 1045.84лв. върху изплатената главница от 15 000 лв. за периода от възникване на вредите на 14.05.2018 г. до датата на плащането -19.01.2019 г.

ИСКА СЕ, съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП настъпило на 14.05.2018г., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането -14.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ИСКА СЕ, съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1045.84лв.,представляваща лихва за забава върху изплатеното застрахователно обезщетение от 15 000 лв. за периода от 14.05.2018г. до 19.01.2019 г.

Ищецът претендира да му бъдат заплатени направените разноски по делото.

Ответникът в отговора си признава, че автомобила на виновния водача има задължителна застраховка „гражданска отговорност” към датата на произшествието. Не оспорва, че ПТП е възникнало по вина на застрахованото лице. Не оспорва възникването и механизма на ПТП, както и че ищецът е претърпял неимуществени вреди.

Ответникът в отговора си оспорва предявените искове. Излага възражения, че не дължи претендираната сума, тъй като е заплатил на ищеца обезщетение от 15 000 лв., което е съответно на претърпените болки и страдания. Възразява, че претендираното обезщетение от 20 000 лв. е прекалено завишено спрямо претърпените вреди.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който допринесъл за настъпване на вредите като е отказал лечение в медицинско заведение, с което е повишил риска от неправилно възстановяване. Освен това е съпричинил вредоносния резултат, тъй като е бил без поставен предпазен колан.

Относно претенцията за лихва за забава ответникът възразява, че същата се дължи най – рано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – 16.08.2018 г., а не от датата на увреждането.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства: констативен протокол № 1482056/14.05.2018 г.,лист за преглед на пациент в спешното отделение № 72 от 14.05.2018 г. и допълнителен лист към него, рентгенова находка и искане за рентгенологично изследване от 18.05.2018 г., медицинско направление изх. № 1550/31.05.2018 г., съдебномедицинско удостоверение № 13/11.06.2018 г. от МБАЛ "Ст. Черкезов" АД Велико Търново, декларация за материално и гражданско състояние, във връзка с искане по чл. 83 ал. 2 от ГПК, декларация за материално и гражданско състояние, разпечатка от електронният сайт наГФ за сключена застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил марка "Ауди" модел "А4" с рег. № ЕВ 4180 АХ, извънсъдебна застрахователна претенция вх. № 0-92-11208/16.08.2018 г., протокол № 4А/02.01.2019 г. на застрахователна комисия при ДЗИ ОЗ ЕАД, ликвидационен акт от 28.01.2019 г. по застрахователна преписка № 43072951800184 на ДЗИ ОЗ ЕАД,платежно нареждане от 29.01.2019 г., лист за преглед на пациент в спешно отделение № 726/14.05.2018 г., ведно с допълнителен лист към него и резултат от рентгенография, КП № 28/14.05.2018 г., доклад за установен факт, протоколи за ПТП – 2 броя с №№ 1482056 и 1482057 от 14.05.2018 г., план схема, сведения – 3 броя, свидетелските показания и заключението на съдебно-медицинската експертиза, по делото се установява следната фактология:

Безспорно между страните по делото е, че на 14.05.2018г. в гр.Габрово, на бул.”Априлов” №65 е възникнало ПТП с участието на М.Д.

Д., като водач на лек автомобил марка

„Ауди”, модел „ А4” с рег.№ ЕВ 4180 АХ, при което е пострадал ищецът М.Ж.П., като пътник в автомобил марка

„Форд” с рег.№ОВ1405 ВА. Произшествието е възникнало, поради нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на водача М.Д. Д..

На

11.07.2017г. е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и М.Д. Д. за лек автомобил марка „Ауди”, модел „ А4” с рег.№ ЕВ 4180 АХ, за което е издадена застрахователна полица №BG/06/117001936796/10.07.2017г., със срок на действие на застраховката от

20.07.2017г.. до 19.07.2018г.

Въз основа на заявена от ищеца застрахователна претенция с вх.№0-92-11208/16.08.2018г. е образувана застрахователна преписка/щета/ №43072951800184, по която ДЗИ ”Общо застраховане” ЕАД е заплатило на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 15 000лв..

Спорни по делото са въпросите относно съпричиняване на вредите, както и степента, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания от ищеца.

Свидетелят А.П.- съпруга на ищеца, която е единственият разпитан свидетел посочва, че тя е управлявала автомобила по време на инцидента. М. бил на предната дясна седалка до нея с поставен обезопасителен колан.

Спряла на червен светофар. Имало пешеходна пътека и светофар, светофара светел червено. В това време автомобилът й бил спрян. Усетила силен удар отзад.

Ударила се във волана и чула съпруга й как изкрещял – „кръста ми”, „кръста ми”. След това слязла от автомобила и се помъчила да му освободи колана, но не успяла. След това, като дошли полицаите, те го откопчали, извикали линейка. На огледалото видяла, че зад нея имало едно бяло „Ауди”, след него имало трета кола. Ударът в нейната кола бил от „Аудито”. Дошли полицаите и линейката. Полицаите разкопчали колана на мъжа й. Той не можел да се движи сам. Като слязъл от колата легнал долу. Не можел да мърда. Викал, че го боли. Държал се в кръста отзад. Бил транспортиран до болницата с линейка. Един месец бил на легло в къщи. В болницата не е стоял, защото искали да му правят операция, а той се уплашил. Правили му снимка.

Казали, че има пукнати прешлени. Около 6 месеца не можел да се движи. През този месец когато бил обездвижен тя му помагала, обслужвала го. След този месец изпитвал болки и страдания, до шестия месец все го боляло. Сега го боли по-малко, и не вдига тежко. Има останала травма от катастрофата и към настоящия момент.

В. лице д-р С.Р. в заключението си посочва, че при процесното ПТП ищецът е получил счупване на тялото на и поясен прешлен. Тази травма е причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около 10-11 месеца, от които срок на имобилизация 6-9 месеца. Към 28.05.20г. по сведения на сина на ищеца същият се намирал извън пределите на Република България, поради което не е да му бъде осъществен личен преглед и да се прецени има неблагоприятни последици от травмата към настоящия момент.

На 31.05.2018г. ищецът е прегледан в „Център за психично здраве-ВТ" ЕООД, поради оплаквания от безсъние, кошмарни сънища, тревожност, преживяване на сцените от катастрофата. Поставена е диагноза „Разстройство в адаптацията. Остро стресово разстройство". Назначена е терапия. Посттравматичното стресово разстройство може да има лична продължителност, но отшумява в рамките на 1 година . Същото следва да се преценява като ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

Ако ищецът е бил на едномесечен постелен режим, какъвто изисква подобен вид травма, то той се е нуждаел от чужда помощ за този период.

Интензитетът на изпитваните от ищеца болки е бил висок през първите три-четири месеца от травмата, след което е започнал да намалява.

Няма данни от медицинската документация, включително и в исковата молба, ищецът да е бил хоспитализиран.

Обикновено пациенти с подобна травма /компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен/, ако не е налице увреждане на гръбначния мозък или други съпътстващи травматични вреждания изискващи хоспитализация, могат да не се хоспитализират. При приемането на ищеца в Спешно отделение на МБАЛ-гр. Габрово на 14.05.18г., 15,20ч е отбелязано в консултацията с ортопед, че пострадалия отказва хоспитализация и може да се транспортира в легнало положение.

Обичайното лечение се състои в покой на легло за 1 месец, при което пострадалият не следва да става от леглото и обездвижване с поясен корсет за поне 3-4 месеца. След този период може да бъде проведено и рехабилитационно лечение. Няма данни за проведеното лечение от пострадалия М.П., нито за проведено рехабилитационно лечение.

Липсата на хоспитализация при такъв тип увреждания не води повишен риск от увеличаване на възстановителния период и непълно възстановяване. Такъв риск има при неспазване на евентуално предписания постелен режим и времетраенето на мобилизацията, както и неспазването на определен двигателен режим и режим на натоварване на поясния отдел на гръбначния стълб.

В съответствие с така установената фактология по делото, съдът прави следните правни изводи:

Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 432 от Кодекса за застраховането /КЗ/, в сила от 01.01.2016г. Съгласно чл. 432 от