Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7 от 13.10.2026, Районен съд - Крумовград

Съд
Районен съд - Крумовград
Дело
Административно наказателно дело 46/2026
Вид
Решение № 7
Подписан
13.10.2026
Състав
Иван Илиев Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.180, ал.1, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.98, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Крумовград, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Йорданов при участието на секретаря Емилия В. Василева като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Административно наказателно дело № 20265130200046 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 25-0289-000213 от 29.10.2025г., издадено от Началник РУ- Крумовград към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание по чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 100 лв. / 51.13 евро/. на Д. П. И., с ЕГН ********** за нарушение извършено на 21.09.2025г. около 14,11 часа в гр.Крумовград на ул.Съединение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И., който го намира за незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон, както и поради съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят нередовно призован, не се явява и не се представлява.

Административно наказващият орган редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е и молба от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като излага подробни съображения в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.09.2025г. за времето от 7:00 ч. до 19:00 ч. на работа дневна смяна в РУ Крумовград били назначени служителите мл.експерт Е. Е. Х. и ст.полицай А. Р. М. да извършат обход за установяване на неправилно паркирани МПС. Около 14,10 часа установили на ул."Съединение" срещу магазин „Торо“ в гр.Крумовград, лек автомобил марка *** модел **** с рег.№ ****, управляван от Д. П. И., който го паркирал извън зоната за паркиране обозначена с пътен знак Д№19, на място създаващо пречки за движението.По същото време и на същото място имало паркирани още два автомобила, които са били санкционирани с глоба с фиш и същите са признали за извършеното от тях нарушение и са 1 платили веднага. След като установили нарушението на водача Д. И., същия отказал да е извършил нарушение на ЗДвП, тъй като твърдял, че на мястото където е паркирал имало напречна маркировка, но тя била изтрита и трудно се виждала и заявил, че не иска да подписва глоба с фиш, а желае да му бъде съставен АУАН, който имал намерение да обжалва. След проведената беседа на водача Д. И. от актосъставителя бил съставен акт за установяване на административно нарушение, серия GA №4490119, в негово присъствие, както и на свидетеля А. М. по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя с възражения. На тази база било издадено и обжалваното наказателно постановление.

На 10.07.2026 г. жалбоподателят И. депозирал жалба чрез началника на РУКрумовград до Районен съд- Крумовград против наказателно постановление № 25-0289000213 от 29.10.2025 г. Тя била изпратена заедно с цялата преписка в Районен съдКрумовград, който образувал АНД № 46/ 2026г.

Тази фактическа обстановка бе установена на база свидетелските показания на Е. Е.

Х. и А. Р. М., както и писмените: наказателно постановление № 25-0289-000213 от 29.10.2025 г. с разписка за получаване на НП с дата 24.06.2026г.; доклад от мл.експерт А. М., АУАН серия GA № 4490119 от 21.09.2025 г.; справка за нарушител/ водач за лицето Д. П. И.; възражение; становище от ст.инспектор Петър Палаков; албум по Преписка №2890003011/30.09.2025 г., информационна карта за дейността на наряда, разпореждане, рег.

№289р.9920 / 15.09.2025 г., ежедневна ведомост и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.

Прочее всички те са еднопосочни и изграждат една и съща житейски логична обстановка.

От правна страна съдът установи следното:

Постъпилата жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 14-дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което било връчено на жалбоподателя на 24.06.2026г., а жалбата е подадена на 08.07.2026 г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно връчени според задължителните реквизити на ЗАНН. Като преди да се произнесе настоящата инстанция съобрази следното: за да представлява едно деяниедействие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление.

Нарушеният текст на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП забранява престоят и паркирането на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Безспорно по делото се установи, че това нарушение е извършено от жалбоподателят Д. П. И., тъй като същият с паркирането си е създал пречка за движението на другите автомобили. Правилно наказващият орган е подвел нарушението под състава на чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, според който се наказва с глоба 100 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Законосъобразно му е наложил наказание и в единствено възможния размер глоба от 100лв. Поради това следва наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът намира за незаконосъобразни съображенията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. Това е така, защото при извършената служебна проверка не се констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по 2 чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава (Виж в т.см. Решение № 60 от 10.05.2021 г. по КАНД № 25 / 2021 г. на Административен съд – Кърджали). За пълнота следва да се отбележи, че в случая жалбоподателят е имал възможност да представи доказателства не само в производството по установяване на нарушението и налагане на административно наказание от административнонаказващия орган, а и в съдебното производство по делото, които да опровергаят събраните такива и да докажат, че той не е извършил такова нарушение.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира искането за основателно.

Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 66, 47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат платени на ОДМВР-Кърджали, които са юридическото лице, както е поискано по делото.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0289-000213 от 29.10.2025г., издадено от Началник РУ- Крумовград към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание по чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 51.13 евро представляваща равностойност на 100 лв. на Д. П. И., с ЕГН **********, за нарушение извършено на 21.09.2025 г. около 14,11 часа в гр.Крумовград на ул.Съединение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Д. П. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ул. „******“ №****, обл.*****, да заплати на Областна дирекция на МВР- Кърджали сумата от 66,47 евро, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________

3