Определение № 14482 от 30.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14482 гр. София, 30.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена И.ова

Членове:

И.ина Ив. Пъстракова

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от И.ина Ив. Пъстракова Въззивно частно гражданско дело № 20251100501483 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство срещу определение № 47374/20.11.2024 г., постановено по гр. д. №66038/2023 г. на СРС, 47 състав, с което е оставена без уважение молба за изменение на решение от 02.09.2024 г. в частта за разноските, с която в полза на адв. Б., процесуален представител на ищеца в исковото производство, са присъдени 480 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, както и 480 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за заповедното производство в полза на адв. Л.. Жалбоподателят счита, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно по съображения, моли същото да бъде отменено, като на същия бъдат присъдени 300 лв. за исковото и 150 лв. за заповедното.

Ответникът оспорва жалбата в законоустановения срок.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV – В въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима 1 подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД дължи на И.Т.Т. сумата от 764,00 лева, заплатена от него на дружеството без правно основание като неустойка за непредоставено обезпечение по индивидуален договор за заем № 10045621/16.11.2018 г., сключен между ищеца и праводателя на ответника („Кредихелп“ ООД), за която сума на 18.08.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44537/2023 г. по описа на СРС, 47-ми състав.

С решение № 16450/02.09.2024 г. по гр. д. №66038/2023 г. на СРС, 47 състав съдът е уважил исковата претенция, като е присъдил в полза на процесуалния представител на ищеца- адв. Б. сумата от 480 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото производство и 480 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното такова в полза на адв. Л..

С молба от 20.09.2024 г. ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските, като на същия бъдат присъдени 300 лв. за исковото и 150 лв. за заповедното производство, но тя е била оставена без уважение с обжалваното определение № № 47374/20.11.2024 г.

Съгласно чл. 78, ал. 1 Г П К „Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.“ Предвид изложеното ответникът о този иск следва да репарира направените от ищеца в това производство разноски за адвокатско възнаграждение, осъществявал процесуалното представителство.

Адвокатско възнаграждение се дължи и за заповедното производство съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.

Досежно размера съдът намира, че не е ограничен от предвидения в разпоредбата на чл. 7, ал. 7, Наредбата минимум, относим към настоящия казус, като приема, съгласно разрешение по преюдициално запитване, дадено в т. 1от решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16 г., задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, че подобна правна уредба е от естество да ограничи конкуренцията в рамките на върешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Поради което всеки съд следва да прецени, с оглед конкретните условия за прилагането й, дали същата действително отговаря на легитимни цели и дали наложеното с нея ограничение се свежда до необходимото за изпълнението на тези цели. СЕС стига дори по-далеч в решението си по преюдициално запитване от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., според което при установяване, че наредба, която определя минималните адвокатски възнаграждения, и на която е придаден задължителен характер с национална правна наредба, противоречи на посочения член, националният съд е длъжен да откаже прилагането й.

Тази преценка кореспондира със заложените в чл. 78, ал. 5 ГПК критерии за отчитане на фактическа и правна сложност, както и извършените от процесуалния представител процесуални действия.

По тези съображения, с оглед легитимните цели на тежестта за разноски настоящият съдебен състав намира, че на адв. Б., процесуален представител на ищеца И. Т. Т. в исковото производство се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., а в полза на адв. Л., процесуален представител на И. Т. Т. в заповедното такова се дължи адвокатско 2 взнаграждение в размер на сумата от 150 лв.

В този смисъл жалбата следва да бъде уважена, а определението на районния съд отменено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 47374/20.11.2024 г., постановено по гр. д. №66038/2023 г. на СРС, 47 състав, с което е оставена без уважение молба за изменение на решение от 02.09.2024 г. в частта за разноските, като вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 16450/02.09.2024 г. по гр. д. №66038/2023 г. на СРС, 47 състав, като ОТМЕНЯ същото в частта, с която „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК: 206613478, е осъден да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на адвокат К.И. Б., РАК, ЕГН: **********, сумата над 300 лв. до пълния присъден размер от 480,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на ищеца в исковото производство, како и в частта, с която „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК: 206613478, е осъден да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на адвокат М. Л. Л., САК, ЕГН: **********, сумата над 150 лв. до пълния присъден размер от 480,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на ищеца в заповедното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3