Решение № 6063 от 29.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6063 гр. София, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20231110212355 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на жалбоподателя Г. И. С., ЕГН: ********** с вх. № 239137/25.08.2023г. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз/1961 (последните цифри трудно се четат от съда) от 15.08.2023г., издадена от З. Г. Р. на длъжност „полицай“ – старши „полицай“ при СДВР – 02 РУ, с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа в сградата на 02 РУ - СДВР на жалбоподателя Г. И. С., ЕГН:

**********.

В жалбата на жалбоподателя С. и чрез надлежния й процесуален представител в съдебно заседание се инвокират подробни съображения, касаещи предмета на съдебния спор и водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт.

Предявява се искане въпросната заповед да бъде отменена. Претендират се разноски.

Ответникът и въззиваема страна по жалбата З. Г. Р. на длъжност „полицай“ – старши „полицай“ при СДВР – 02 РУ, редовно призована, не се явява. Представлява от надлежен процесуален представител, който оспорва в производството депозираната жалба и моли съдът да я остави без уважение.

Претендират се разноски.

Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началникът на 02 –СДВР редовно призован, не изпраща процесуален представител и не се представлява в производството. Не се претендират разноски.

1

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА при допустумо пред СРС наказателно производство с оглед константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния съд в такова производство.

Съдът е конституирал в процеса като въззиваема страна Началникът на 02 РУ-СДВР, тъй като по силата инвокираните фактически и правни твърдения в жалбата, жалбоподателят С. е възвела своя правен интерес от разпростирането на правните последици на търсената от съда правна защита на субективните си права и правни интереси и спрямо този орган при постановяване на благоприятно съдебно решение в настоящото и бъдещи такива (например по ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на накърняване на правото й на свободно придвижване с твърдение за фактическото й задържане без основание и предвид липсата на законови основания за задържането й в сградата на 02 РУ-СДВР по изложените в жалбата съображения.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

В настоящото съдебно производство липсва спор по фактите и доказателствата. Касае се единствено за спор по правото и приложението на закона.

Жалбоподателят Г. И. С. е неосъждано лице. Срещу нея липсвали образувани досъдебни/съдебни производства и/или преписки по висящи наказателни дела. Ползвала се с положителни характеристични данни. Не употребявала наркотици или други упойващи вещества. На 15.08.2023г., около 01:40 часа жалбоподателят С. и придружаващото я лице Е. Е. С., с ЕГН: ................................. разговаряли помежду си емоционално в гр.София, в района на „Искърско дефиле“ пред № 245, доколкото около тях патрулирал полицейски автомобил. Това тяхно държане довело до спирането им от забелязалите ги също в този момент за проверка по ЗМВР полицейски служители З. Г. Р. и свидетеля Б. И. Б. на длъжност „полицаи“ към 02 РУСДВР. Двамата полицаи Р. и Б. видели (при насочването им към тях) в краката на лицето Е. Е. С. сгъвка на полиетиленово пликче с прахообразно вещество. Присъствието на двамата полицейски служители довело до притеснения за жалбоподателя С. и за лицето С. (това е нормална човешка реакция за всяко лице, спрямо което се реализира проверка по ЗМВР от 2 полицай). Пред двамата полицаи при поставен въпроси, жалбоподателят С. и лицето С. отрекли пликчето с прахообразното вещество да е тяхно (всяка поотделно). След докладване на случая на ОДЧ, жалбоподателят С. и лицето С. били задържани за срок от 24 часа. Полиетиленовото пликче било иззето като веществено доказателство с картон Серия А № 0509804 и СП № 214 НЕКД-СДВР. Задържаните лица били отведени в сградата на 02 РУ-СДВР и там в сградата на 02 РУ-СДВР (виж докладна записка на л.23 СП – предпоследен абзац) са били оформени писмените им заповеди по ЗМВР за задържане за срок от 24 часа. Със заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-/1961 (последните цифри трудно се четат от съда) от 15.08.2023г., издадена от Зинаида Г. Р. на длъжност „полицай“ – старши „полицай“ при СДВР – 02 РУ, е било постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържането за срок от 24 часа в сградата на 02 РУ - СДВР на жалбоподателя Г. И. С., ЕГН: **********. Като основание в издадената заповед било посочено на „основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР при достатъчно данни за извършено престъпление във връзка с чл.354а НК“. Други фактически основания, на които полицай З. Г. Р. основавала задържането на жалбоподателя С. за срок от 24 часа, в заповедта не се посочвали. Нито са й били съобщени (на задържаното лице С.) (писмено и/или устно) в момента на задържането й на местопроизшествието, по време на конвоирането й до сградата на 02 РУ-СДВР и/или при издаването на обжалваната заповед по ЗМВР. Жалбоподателят С. не знаела, че е имало и образувано Досъдебно производство. Информацията от ДП № 1403/2023г. по описа на 02 РУ-СДВР същата я научила в съдебната фаза на делото чрез процесуалния й представител. В посоченото ДП № 1403/2023г. по описа на 02 РУ-СДВР се установило, че инкриминираното вещество представлявало 0.45 грама амфетамин. Били разпитани като свидетели в ДП жалбоподателят С. и лицето Е. Е. С.. С постановление на прокурор от 03.10.2023г. ДП е било спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК, поради неразкриване на автора на престъплението по чл.354а, ал.3 от НК. Лицето Е. Е. С. с влязла в сила на 07.06.2021г. присъда по НОХД № 3256/2021г. по описа на СРС е била наказана за престъпления по чл.343б, ал.3 НК и чл.345, ал.1 от НК. Било й наложено общо най-тежко наказание за престъплението по чл.343б, ал.3 от НК за управление на МПС под въздействие на наркотични вещества, а именно три месечна условна присъда, изтичаща на 07.06.2024г. Свидетелят Е.

Е. С. в ДП твърдяла с обоснован правен интерес, поради условното си осъждане, че инкриминираното наркотично вещество не е било нейно – иначе рискувала да влезе в затвора. Жалбоподателя С. съобщила на полицаите З.Р. и свидетеля Б., както и в самото ДП, че веществото не е било нейно.

Разследващите органи и органите на МВР, обаче, не назначили дактилоскопна експертиза за установяване на следите на кое от двете лица – жалбоподателя С. или свидетеля С., са оставени върху сгъвката на полиетиленовото пликче с наркотика – нито към момента на задържането й, нито в последствие. Такова доказателствено искане е поддържано пред съда от процесуалния представител на жалбоподателя С., като дори самият защитник адвокат Б. не е бил запознат какви доказателства са се съдържали в самото ДП срещу 3 подзащитната му, която е била задържана на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно длъжностна характеристика и удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ в МВР полицейският служител З. Г. Р. е полицейски орган и в кръга на правомощията си по ЗМВР може да издава заповеди по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Изложената фактическа обстановка се установява категорично и безпротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства и гласни доказателствени средства по делото в тяхната съвкупност, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Съдът намира, че показанията на свидетеля Б. И. Б. на длъжност „полицай“ към 02 РУ-СДВР не носят доказателствена информация, тъй като пред съда същият заяви, че няма спомени за самия случай.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

Съгласно Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова необходимо условие за задържане, основано на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР , е наличието на достатъчно данни за извършено престъпление към момента на издаването заповедта за задържане, без да е необходимо събирането на доказателства за участието на лицето в престъплението, каквото е изискването при задържане на обвиняем по реда на НПК.

Основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на данни лицето да е извършило престъпление или да е налице вероятностен извод за възможна съпричастност към извършено от него в обективната действително престъпление по НК, независимо дали е престъпление от общ характер или е престъпление от частен характер.

Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР заповедта следва да съдържа фактическите и правни основания за задържането. В решението от 24 юни 2014 г. на ЕСПЧ по делото П. и П. срещу България по жалби № 50027/08 и № 50781/09 е посочено, че чл. 5, § 1, Б. "с" (буква "в") от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по "обосновано подозрение", че е извършило престъпление. Такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46). Позоваването само на приложимите разпоредби, но не на каквито и да било специфични обстоятелства или действия само по себе си може да бъде достатъчно основание за Съда да заключи, че лишаването от свобода на жалбоподателите е несъвместимо с принципа на защита от произвол (параграф 47).

Престъплението, като основание за действието на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, следва да е реално извършено и същото да е съществувало като извършено в обективната действителност към момента на издаването на заповедта за задържане. Т.е. престъплението следва да е реален и доказан, а не предполагаем юридически факт.

4

Съпричастността на извършителя на престъплението не следва да е доказана по безспорен и абсолютен начин към момента на издаването на заповедта за задържане. Т.е. съпричастността на субекта на престъплението може да е и предполагаем, а не реално доказан юридически факт (това изискване важи само за престъплението). Следва да е налице като основание за ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето най-малкото поне вероятностна обоснована съпричастност към неговото извършване от задържаното лице. В такъв случай задържането на лице по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и при изпълване на останалите предпоставки на закона може да се приеме за законосъобразно.

Разпоредената с индивидуалния административен акт принудителна административна мярка по силата на заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-/1961 (последните цифри трудно се четат от съда) от 15.08.2023г., издадена от З.Г. Р. на длъжност „полицай“ – старши „полицай“ при СДВР – 02 РУ, с която е било постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържането за срок от 24 часа в сградата на 02 РУ - СДВР на жалбоподателя Г. И. С., ЕГН: **********, не е съобразена със закона и с целта на закона (чл. 4, ал. 2 АПК).