Определение № 4069 от 04.09.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1905/2025
- Вид
- Определение № 4069
- Подписан
- 04.09.2025
- В сила
- 12.12.2025
- Състав
- Красимир Тодоров Василев, Деница Славова, мл.с. Виляна Николаева Михалева
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4069 гр. Варна, 04.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Красимир Т. Василев
Членове:
Деница Славова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501905 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 61936/10.07.2025г. от Р. Н. Х., чрез адв. А. Д., срещу Разпореждане № 24175/11.06.2025г., постановено по гр.д.
№ 20233110100773 по описа за 2023г. на ВРС, 43 състав, с което съдът:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Р. Н. Х., чрез адв. А.
Д. за продължаване на срока по чл.63 от ГПК, определен с разпореждане № 13941/02.04.2025 г. и
ВРЪЩА въззивна жалба с вх. № 29204/31.03.2025 г. от ответника Р. Н.
Х., чрез адв. А. Д., срещу решение № 711/28.02.2025 г., постановено по гр.д. № 773/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 43-ти състав.
В частната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения акт. Моли се съдът да отмени обжалваното разпореждане и да бъде върнато делото за администриране на въззивната жалба.
В законово установения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна, в която се излага становище, че частната жалба е неоснователна, а разпореждането - правилно и законосъобразно. Сочи се, че с предприемане на обжалването страната и нейният процесуален представител 1 би следвало да са уточнили и координирали всички свои действия, за да обезпечат движение на производството. За да се допусне продължаване на срока по чл. 63 от ГПК, следва да са налице уважителни причини, поради което указанията на съда да не могат да бъдат изпълнени в срок, а такива липсват. Сочи се, че при наличието на съвременни средства за комуникация, обезпечаването на връзка с клиента, който е в чужбина, не би следвало да е проблем.
Молят съда да остави без уважение постъпилата частна жалба и да потвърди постановеното разпореждане.
Прави се доказателствено искане да бъде изискана служебна справка от МВР – Главна дирекция „Гранична полиция“ от автоматизираната информационна система на МВР ( АИС „Граничен контрол“ ) за преминавания през ГКПП на страната на лицето Р. Н. Х., с ЕГН: **********, конкретно регистрирани влизания и излизания на лице. С тази справка страната желае да бъде установено дали реално ответникът е напуснал пределите на РБългария и кога.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, изхожда от легитимирано лице, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима за разглеждане.
Същата следва да бъде разгледана в закрито заседание, поради липса на необходимост от провеждане на открито такова по чл. 278 ал.1 от ГПК. На основание чл. 278 ал. 2 от ГПК, съдът намира, че доказателственото искане, направено с отговора на въззивната частна жалба не следва да бъде уважавано, доколкото същото не е необходимо за изясняване на релевантните въпроси по частната жалба.
По същество е неоснователна поради следните съображения:
По делото е било постановено решение.
Срещу постановеното по делото решение е подадена въззивна жалба с вх. № 29204/31.03.2025 г. от ответника Р. Н. Х., чрез адв. А. Д..
С разпореждане № 13941 от 02.04.2025 г. съдът е оставил въззивната 2 жалба без движение, като е дал указания до жалбоподателя за отстраняване на допуснатите нередовности в едноседмичен срок, изразяващи се във внасяне на дължимата държавна такса, в размер на 90 лева.
Съобщението, ведно с указанията на съда, е редовно връчено на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител на 29.04.2025 г., съответно предоставеният едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите изтича на 06.05.2025 г. Тъй като този ден е неприсъствен, съгласно разпоредбата на чл.60, ал.6 ГПК, срокът изтича на 07.05.2025 г.
Преди изтичане на срока за изпълнение на разпореждане № 13941 от 02.04.2025 г., с молба вх. № 40637/08.05.2025 г. Р. Н. Х., чрез адв. А. Д.
/изпратена по пощата на 07.05.2025г./ е подал молба по чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока за изпълнение на дадените с разпореждането указания, обоснована с твърдения, че жалбоподателят отсъства и ще се върне на 12.05.2025 г. /т.е. след края на определения срок/, а без неговото становище е невъзможно изпълнение на указанията в срок.
С разпореждане № 19530/13.05.2025 г., съобразно разпоредбата на чл. 63 ГПК, изискваща наличие на уважителна причина за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, съдът е определил едноседмичен срок на жалбоподателя, в течение на който, да представи доказателства, че в продължение на целия срок, определен с разпореждане № 13941/02.04.2025 г., жалбоподателят се е намирал извън страната, както и да уточни причината, поради която на пълномощника е необходимо да съобрази становището на страната и налице ли е противоречие между становищата на представляван и представител.
С молба с вх. № 49604/04.06.2025 г. депозирана от ответника Р. Н. Х., чрез адв. А. Д. е посочено, че жалбоподателят не може да представи доказателства, че за целия срок, определен с разпореждане № 13941/02.04.2025 г. се е намирал извън страната, предвид обстоятелството, че не разполага с такива. Изтъква се, че не е било налице противоречие между становищата на доверител и адвокат, но е следвало на спокойствие процесуалният представител на ответника да му обясни възможността за обжалване на решението.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че молбата с правно основание чл. 63 от ГПК се явява неоснователна.
3
Указанията на ВРС за изправяне на нередовностите на въззивната жалба се заключават само в заплащането на дължимата държавна такса в размер на 90лв. Не се навеждат твърдения, че сумата е непосилна за страната, което би могло евентуално да обоснове искане за продължаване на срока за внасянето на същата. Наведени са само твърдения, че страната, но не и процесуалният й представител, се намира в чужбина. Този факт не би могъл да възпрепятства внасянето на държавната такса, доколкото процесуалният представител може да извършва всички процесуални и административни действия от името и за сметка на страната, т.е. е могъл да внесе държавата такса от негово име в срок.
Отделно от това съвременните средства за комуникация способстват както контакта между адвоката и неговия довеР.к и обмяната на информация по повод на делото, така и предоставят възможност за лично дистанционно изпълнение /от чужбина/ на указанията за внасяне на държавната такса по сметка на съда. Не се навеждат твърдения, че контакта между страната и процесуалния й представител е невъзможен по телефон или чрез мобилно приложение, а дори и да бяха наведени такива, те следва да бъдат доказани.
Оттук следва, че комуникацията е била възможна и ако не е била осъществена, това е било само по вина на адвоката или страната. Следва да се подчертае, че процесуалният представител на ответника вече се е възползвал от възможността за обжалване на решението, т.е. би следвало консултацията с клиента му вече да е осъществена, поради което внасянето на държавната такса се явява само формалност.
При неоснователност на молбата по чл. 63 от ГПК и оставянето й без уважение, срокът за изпълнение на указанията на съда се явява пропуснат.
Поради това и въззивната жалба подлежи на връщане, както правилно е сторил ВРС.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че Разпореждане № 24175/11.06.2025г., постановено по гр.д. № 20233110100773 по описа за 2023г. на ВРС, 43 състав, следва да бъде потвърдено.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по частната жалба да бъде изискана служебна справка от МВР – Главна дирекция „Гранична полиция“ от автоматизираната информационна система на МВР ( АИС „Граничен контрол“) за преминавания през ГКПП на страната на лицето Р. Н.
Х., с ЕГН: **********, конкретно регистрирани влизания и излизания на лице.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 24175/11.06.2025г., постановено по гр.д. № 20233110100773 по описа за 2023г. на ВРС, 43 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5