Решение № 146 от 01.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Стара Загора, 01.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20225500900183 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр.чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ.

Производството е образувано по искова молба предявена от Т. Ж. С. , ЕГН **********, гр. К., ул. ***, действаща със съгласието на майка си Ц. Б. С., ЕГН **********, чрез адв.С. К. Н. против: Г., гр.С., бул. ***, с цена на иска:

40 000,00 лв. /четиридесет хиляди лева/ .С протоколно определение от 16.02.23 г. е допусната промяна относно активната процесуална легитимация като искът следва да се счита предявен лично от Т. Ж. С. , ЕГН ********** поради навършване на пълнолетие.

В исковата молба се посочва, че на 23.10.2021г. около 02:30 часа ищцата е пострадала в резултат на ПТП в с.Е.. Била пътник на мотоциклет „Кавазаки”, модел RDX 125СР, управляван от Д. А. М.. Пътували в с.Е., като излезли на земен път в северния край на селото, където поради движение с несъобразена скорост водачът на мотоциклета М., изгубил контрол над мотоциклета и паднал на лявата си страна.

Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на мотоциклета Д. А.

М., който управлява мотоциклета с несъобразена скорост, с което нарушава чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

Сочи се, че в резултат на ПТП ищцата получила изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лявата глезена става и 1 дисталната част на тибията. Първоначално била лекувана в УМБАЛСМ „С.З.”, а по-късно на 25.10.2021г. била приета за лечение в УМБАЛСМ „П.”, където се взело решение да се оперира и да се намести фрактурата.

Предприета е операция на 26.10.2021г., където първо е извършено открито наместване на фрактурата, а по-късно е поставена вътрешна фиксация тибия и фибула и РСОМ, като се е фиксирала счупената кост с два канюлирани винта, а фибулата се е наместила под рентгенов контрол и се е фиксирала с едно остеосинтезно средство. Ищцата изпитвала силни болки в областта на счупването и предприетата фиксация, не можела да стъпва на крака си.

Посочва се, че на 26.04.2022г. отново се наложило да бъде приета в болница по повод възпалена рана в областта на ляв глезен. Имала болки и оток. На 27.05.2022г. е оперирана, като се извършила ревизия на възпалената рана на нивото на ляв глезен и дебридман на девитализираните тъкани. Извършена е екстракция на остеозинтезните средства от лява тибия и фибула.

Твърди се, че към момента все още се възстановява от операцията. Трудно подвижна е и има ограничени движения. Болките й продължават.

Сочи се, че търпяла изключителни болки и страдания, търпи ги и сега, ще ги търпи и за в бъдеще. Неимуществените й вреди се оценят в размер на 40 000,00 лв. /четиридесет хиляди лева/.

Сочи се, че съгласно чл. 557, ал. 1, т.2, б. „а“ от КЗ ответникът изплаща застрахователни обезщетения по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато неимуществените вреди са причинени от МПС, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Ответникът следва да поеме отговорността на виновния водач и да плати застрахователно обезщетение равно на обезщетението, което би заплатил виновния водач.

Ответникът замества в случая застраховател и няма пречка срещу него да се предяви иск на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Моли съда да осъди ответника да й заплати исковата сума в размер на 40 000,00 лв. /четиридесет хиляди лева/, застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва върху присъдената сума от 23.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да й присъди направените по делото разноски.

Посочва, че към исковата молба са представени претенция вх. № 24-012 40/25.01.2022г. към Г., както и писмо-отговор от Г. във връзка с подадената претенция, като от представената кореспонденция е видно, че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ.

По делото е постъпила молба с дата 12.07.2022г. от ищцата, чрез адв.С. Н., с която представя и моли съда да приеме като доказателство по делото протокол от съдебно заседание на Районен съд К., Наказателен състав по НОХД 20225510200443, в което е одобрено споразумение сключено между Д.

А. М., неговия защитник и РП К.. Водачът Д. М. се е признал за виновен.

В отговора на исковата молба ответникът заявява, че оспорва изцяло исковата претенция против Г. по размер.

Сочи, че с оглед установеното със задължителна сила на Присъдата на осн. чл.413 от НПК и съответно чл.300 от ГПК и представеното към исковата молба в случая влязло в сила Споразумение по НОХД № 20225510200443 по описа за 2022г. на PC К., 4-ти наказателен състав, счита, че не следва да бъде допускана съдебна автотехническа експертиза за изясняване на обстоятелствата, причините, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Представя официална справка за наличието на ЗЗ „ГОА“, от която е видно, че за мотоциклет „Кавазаки“ KDX 125 SR без регистрационни табели и рама DX125D001189 няма действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП 23.10.2021г. В този смисъл ГФ е правно легитимиран.

Сочи, че досежно размера на предявената претенция за неимуществени вреди от 40 000лв., счита същата за завишена и неотговаряща на съществуващите в страната икономически условия и съдебна практика към датата на ПТП - 2021г. Отговорността на Гаранционния фонд е функционално обусловена от отговорността на делинквента, което при правилно прилагане на гражданскоправния принцип на справедливостта означава определяне на размери на обезщетения по искове против Фонда не по-високи от размерите по искове против прекия причинител на вредите, дори при наличието на високи нива на застрахователно покритие.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която към датата на ПТП - 23.10.2021г. е била на 16 години и в ранните часове - 02:00 часа през нощта е била по пътищата на страната 3 движение по земен път в покрайнините на с.Е. с неправоспособен водач, на който се е доверила, вместо да е при родителите си или най-малкото в тяхно присъствие посред нощ- нарушаване на нормата на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14, но не е навършило 18-годишна възраст (към момента на настъпването на процесното ПТП пострадалата е била на 16 години). За наличието на съпричиняване, основано върху разбирането за т.нар. достатъчен обективен каузалитет, простото нарушаване на цитираната разпоредба не е достатъчно. Установено е със сигурност, че Т. е пострадала около 02:00 часа на 23.10.2021г. и е била без придружител - родител, което би препятствало или намалило обема на вредоносният резултат.

Твърди, че в случая е налице противоправно поведение на родителите, които не са осигурили пълнолетен придружител на непълнолетото си дете, което е в пряка причинно-следствена връзка между това поведение и вредоносния резултат. Счита, че вредите не биха настъпили без твърдяното неправомерно поведение на родителите, т.е. при осигурен родителски надзор не би настъпил вредоносния резултат.

Посочва се, че отговорността на родителите се ангажира поради изрично вменените им съобразно чл.125 СК задължения да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие. Затова и отговорността на родителите не гарантира ангажирането отговорността на деликвента - детето, а е на лично основание, тъй като е за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето.

Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗЗД те се освобождават от отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Има се предвид случаите на деликт поради неупражнен по обективни причини надзор от родител/осиновител или неполагане на грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на детето - извършител на деликта. Обективните 4 причини трябва да са от такова естество, че родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати противоправното поведение на непълнолетния, както и да е изключена изобщо възможността той да възпитава и контролира детето. Възможно е при извършване на деликта родителят/осиновителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл.48, ал.3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил правилно своя дълг по възпитанието на детето.

Предвид гореизложеното и наличните материали по делото счита, че отговорността на родителите следва да бъде ангажирана и уважено съпричиняването на пострадалата.

В допълнителната искова молба ищцата счита, че направените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на родителите на ищцата са неоснователни. Родителите на ищцата са я поверили на пълнолетно лице, а именно водачът Д. М., който единствено е отговорен за причинените й вреди.

В допълнителния отговор ответникът заявява, че поддържа депозирания отговор, като оспорва изцяло исковите претенции - по основание и размер.

Оспорва твърденията, направени с допълнителната искова молба.

Третото лице-помагач Д. А. М. чрез процесуалния си представител взема становище,че предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен ,а в условията на евентуалност да се намали размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Не се спори по делото,че по НОХД №443/22 г. по описа на РС-К. с постигнатото споразумение подсъдимият Д. А. М.- роден на 28.08.2001 г. в гр.К., е признат за виновен в това, че на 23.10.2021г. в с.Е., общ.К., обл.С.З., на кръстовището на ул.,*** “ с ул.„***“, без да има необходимата правоспособност, при управление на моторно превозно средство - мотоциклет марка „Кавазаки KDX 125SR“ без регистрационен номер, с рама № DX125D001189, е нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и ППЗДвП/, а именно:

5

Чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП -„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ ;

Чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ Чл.70, ал.1 от ЗДвП - „При движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат е включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.“ Чл.123, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:

1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;

2. когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи; в) до пристигането на органите по буква „б‘\ съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него; г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието; д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби;