Решение № 81 от 12.03.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Козлодуй, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Б. Христов при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело № 20251440101428 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от И. А. А., ЕГН ********** от гр. Козлодуй против „Ай Ти ЕФ Груп“ АД, ЕИК

202255877.

Предявени са искове с правно основание:

1. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК с който се иска от съда да обяви за нищожен, сключения между И. А. А. и "Ай Ти Еф Груп" АД, гр.София, договор за потребителски кредит.

2. чл.55, ал.1 от ЗЗД, с искане за осъждане на „Ай Ти Еф Груп" АД, да заплати на И. А. А. сумата от 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/, платени без основание във връзка със сключения между страните нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за кредит сключен между „Ай Ти Еф Груп" АД като кредитор и И. А. А. като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 1 500 лева, платим на месечни вноски. При сключване на договора, ищеца не е получил екземпляр от него, а само му е предоставен идентификатор на получателя /КИН номер/ за заплащане на каса в „Изи пей" АД, а именно: 8292592151. Договора бил отпуснат с обезпечение - банкова гаранция или поръчител, като е предвидено, че при неизпълнение на това задължение се начислява неустойка.

Считат, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на 1 основание чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не е посочен реалния ГПР и не е посочена общата дължима от потребителя сума, доколкото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение, като излага мотиви затова.

Сочи, че клаузата предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна, тъй като излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Твърди се, че след сключване на договора, потребителя е заплатил сумата от 3 000 лева с които е изплатил изцяло задължението си за главница, поради което не следва да заплаща други суми по кредита.

Считат, че сумата от 1 500 лева, представляваща лихви, такси и неустойки по договора за кредит е заплатена без основание и подлежи на връщане съобразно чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД.

Претендират се разноски за всеки един от исковете.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който считат същата за неоснователна.

С отговора се изразява се становище за нередовност на исковата молба.

Твърди се, че исковата молба съдържа бланкетни и голословни твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, като излага съображенията си.

Оспорват твърдението на ищеца за наличие въобще на подобен недействителен, респективно нищожен договор, сключван между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и И. А. А., както и твърденията за предаване, съответно получаване, на парични суми без основание.

Твърди се, че на 28.12.2023 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството си на кредитодател и И. А. А., в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 625351.

Съгласно сключения между страните договор, кредитополучателят е получил паричен заем в размер на 2000 лева, като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски, като поясняват начина на сключване на договорите за потребителски кредит.

Възразяват изцяло срещу твърденията на ищеца, че сключеният между страните Договор за кредит се явява нищожен, поради нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Възразяват срещу твърдението, че предвидената неустойка била недействителна поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка неустойка.

Възразяват срещу твърденията за заплащане на сумата в размер на 3000 лева без правно основание от страна на И. А. А..

Сочи се, че с цел избягване на преклузия, с този отговор на искова молба правят и изрично възражение за настъпила погасителна давност на претендираните от ищеца вземания.

2

В проведените открити съдебни заседания, ищеца не се явява, представлява се от пълномощника адв. С., който подържа исковата молба, изразява становище по съществото на спора. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Ответника в проведените открити съдебни заседания не се явява, от пълномощника адв. В. К. са постъпили молба с които се подържа отговора.

Изразяват се становище, по същество на спора, представя списък с разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ищеца.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото д оговора за потребителски кредит № 625351/28.12.2023г., сключен между И. А. А. като кредитополучател и „Ай Ти Еф Груп" АД като кредитор, е уговорено отпускането на заем в размер на 2000 лева, при посочени в договора условия: 38.92 % годишен лихвен процент, 65 % годишен процент на разходите, 12 месеца срок на договора и вноска от 216.35 лева с одобрено обезпечение и 353 лв. без одобрено обезпечение.

Съгласно чл.1 от приложение № 5 към договора страните се споразумяват, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, Кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения:

1. Поръчителство на две физически лица или

2. Банкова гаранция в размер на 2596.20 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор.

Посочените по-горе обезпечения следва да отговорят на критериите посочени в чл.2 и чл. 3 от приложението.

Съгласно чл.4 от приложение № 5 в случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита дължи неустойка в размер 4.48 лева средно на ден, платима разсрочено на равни части към всяка от погасителните вноски.

Съгласно чл. 5.2 от договора за потребителски кредит № 625351/28.12.2023 г. кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя всички разходи на последния по извънсъдебно и съдебно събиране на просрочения кредит, като сумите на тези разходи са посочени в тарифа на кредитодателя.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ищеца по договор за потребителски кредит тип 625351/28.12.2023 е получил сумата в размер 1022.58 евро/2000 лв. Изплатил е сумата 1257.28 евро. Месечната вноска в размер на 180.47 евро/353 лв включва главница, договорна лихва, такса и неустойка за непредставено обезпечение. Посочено е, че неустойката за непредставено обезпечение не е включена при 3 изчисляване на ГПР по договора. При включването й в изчисленията се установява, че ГПР многократно надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения – 380.69 %.

Заключението на СЧЕ не е оспорена от страните и съдът го приема изцяло като обективно, пълно и обосновано.

В съдебното заседание от пълномощника на ищеца е направено искане с правно основание чл.214 ГПК за изменение на размера на иска по чл. 55 ЗЗД, от 1500 лв на 460.04 лв/235.21 евро, което искане съдът е уважил.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Между страните не се спори, че между същите е сключен договор за потребителски кредит № 625351/28.12.2023 г.

Съдът на първо място следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника „Ай Ти Еф Груп" АД, договор за потребителски кредит № 625351/28.12.2023 г.

Съдът намира, че ответникът „Ай Ти Еф Груп" АД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така той следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

Съдът намира, че договорът за заем е недействителен на основание чл.

22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с 4 договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР в размер на 65 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Съдът намира, че предвидената в чл.4 от приложение № 5, неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение и такса за извънсъдебно и съдебно събиране на кредита по тарифа предвидена чл. 5.2 от договора за потребителски кредит, дължими по уговорения начин на падежа на всяко следващо лихвено плащане, на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Предвидената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна и санкционна функции, предвид явната обективна невъзможност за кредитополучателя да представи изисканите с договорите обезпечения. Само по себе си непредставянето на обезпечение не може да доведе до вреди за кредитодателя, тъй като това неизпълнение на акцесорно задължение по договора не води до обективно претърпяване на вреди. Поради това следва да се приеме, че неустойката по чл. 4 от приложение № 5 на договора представлява възнаграждение за кредитодателя, предвид разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК и като такъв следва да бъде включена в посочения в договорите размер на ГПР.

От заключението на СЧЕ се установява, че действителния размер на ГПР, определен след включване на дължимите възнаграждения за поръчител надвишават петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което от своя страна е заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

С посочената норма законодателят прави изключение от принципното правило за свобода на договарянето, като цели да охрани правото на потребителя.