Решение № 36 от 08.04.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Раднево, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20265520100024 по описа за 2026 година

Предявен е иск за изменение на издръжка с правно основание чл.

150 от СК във вр. чл. 143 от СК.

Производството е образувано по искова молба на Т. Й. Д.

/непълнолетна/ със съгласието на нейната майка и законен представител П. К.

К., чрез адв. К. А. –АК Стара Загора, с която се предявява иск за изменение на издръжка с правно основание чл. 150 във вр. чл. 143 от СК.

В исковата молба се твърди, че с решение №80 от 25.05.2014 г. по гр.д.

№ 136 по описа за 2014 г. на РС Раднево, бракът между П. К. и Й. Д. бил прекратен, като на майката били предоставени родителските права над детето Т. Д., а на бащата бил определен режим на лични контакти и бил осъден да заплаща издръжка на детето си в размер на 150лв, считано от 05.03.2014 г.

Посочва, че оттогава са настъпили съществени промени в обстоятелствата, въз онова на които съдът е определил размера на присъдената издръжка. Към момента ищцата била ученичка в *** клас в ************, като било нужно закупуването на училищна униформа за всяка учебна година, помагала и тетрадки, освен това ищцата била в паралелка „***********“, което пък от своя страна било свързано и с допълнителни разходи. В исковата молба се твърди още, че към момента майката на ищцата получавала трудово възнаграждение в размер на около 900 евро, а ответникът получавал добри доходи, но въпреки това не заплащал редовно издръжката и не давал допълнително средство за издръжката на ищцата. Счита, че присъдения 1 размер на издръжката е недостатъчен с оглед възрастта и нуждите й и следва да бъде изменен.

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на ищцата занапред ежемесечна издръжка в размер на по 230 евро, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Й. А. Д., чрез адв. Б., с която заявява, че счита предявения иск за допустим и основателен, но не в претендирания размер. Твърди, че до момента точно и добросъвестно изпълнявал постановеното с решение №80 от 25.05.2014 г. по гр.д. № 136 по описа на РС Раднево по отношение на присъдената издръжка. Оспорва твърдението, че не предоставял допълнителни средства извън присъдената издръжка. Твърди, че получава единствено доходи по трудово правоотношение в размер на около 2500 лв. - 2600 лв. видно от представените извлечения от разплащателни ведомости за периода януари 2025 - декември 2025 г. Моли при определяна размера на издръжката съдът да вземе предвид следните обстоятелства, а именно, че ответникът живее в условията на фактическо съжителство с А.П.Х., с която имат син – Г.Й. Д., роден на ********** г., както и обстоятелството че ответника има задължения към ВСК в размер на 500 лв. месечно, както и към кредитни институции в размер на 600 лв.

Предвид изложеното моли съдът да определи издръжката в минималния предвиден от закона размер от 155,05 евро.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора факти следното:

При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150 от СК следва да е налице и трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице (т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г., в този смисъл Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 ГПК).

С протоколно определение от 26.03.2026 г. е обявен за окончателен доклада по делото, обективиран в определение от 12.02.2026 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е баща на детето 2

Т. Й. Д. и е осъден да заплаща на детето 150 лв. месечна издръжка с решение №80 от 25.05.2014 г. по гр.д. № 136 по описа за 2014г. на РС Раднево.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: ищецът следва да докаже променени обстоятелства от предходно определената издръжка и икономическата обстановка понастоящем в страната с оглед минималния размер на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 2 СК, нейните нужди и възможностите на ответника да дава исканата издръжка, а ответникът следва да докаже насрещните си възражения.

От прието удостоверение за раждане /л.4/ се установява, че детето Т. Й.

Д. към момента на ** години и ** месеца.

От приетото като писмено доказателство по делото удостоверение изх.

№***от 06.01.2026 г., издадено от ******* /л.7/, е видно, че майката на детето П. К. К. е получила нетно трудово възнаграждение за периода м. 01.2025 г. – м.12 2025 г. в общ размер на 20 563,17 лева

От приложения по делото социален доклад на ДСП- Стара Загора се установява, че след раздялата на родителите, основни грижи по отглеждането и възпитанието на детето е поела нейната майка, като бащата на детето участвал активно в отглеждането му и не са се придържали към съдебното решение. Детето е отглеждано в семейна среда и на двамата родители до момента, в който ответникът създал нова връзка и му се е родило друго дете.

При проведен разговор с ищцата детето споделило, че баща й през годините й е закупувал телефони, часовници, лаптоп, давал й е и пари, но не регулярно.

От изисканото за послужване и приложено гр. дело №136/2014 г. по описа на РС Раднево, се установява, че с решение №80/29.05.2014 г. по посоченото дело родителските права спрямо детето са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. месечно.

С отговора на исковата молба ответникът е представил писмени доказателства, а именно фишове за работна заплата /л.17-л.28/, издадени от ********** за периода м.01.2025 г. - 12.2025 г., от които се установява, че същият получава месечно трудово възнаграждение в размер около 2500 лева.

Представено е и удостоверение за раждане на дете, от което се установява, че ответникът е баща и на детето Г.Й. Д. – роден на ********** г.

По делото е приложена и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от ответника /л.31/, в която последният е декларирал, получава трудово възнаграждение в размер на 2500 лв. месечно, както и че притежава МПС ********** и ***********, не притежава недвижими имоти. Представени са и извлечение от банковата сметка на 3 ответника, от която се установяват извършени плащания в полза на ищцата по делото, представляващи допълнителни средства за издръжка на детето в размер на 500 лева за периода 24-09,2024 г.- 22.05.2025 г. В съдено заседание от процесуалния представител на ответника е представена и приета справка за кредитна задлъжнялост на ответника, от която е видно, че същият има сключени пет договора за потребителски кредит с Банка ДСК АД, по които общо дължимата сума за месечна вноска възлиза на 532,43 лева.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Г.С. К.

/баба по майчина линия на ищцата/ , от чиито показания се установява, че основните грижи за детето се полагат от неговата майка. Свидетелства, че ищцата учи в гимназия **********, където живее на общежитие.

Свидетелства, че детето седмично разполага с 50 – 70 евро джобни предвид това, че живее в друг град, далеч от семейството си. В показанията си посочва, че ищцата има *********, поради което се налагало да ползва скъпа козметика. Посочва още, че бащата заплаща издръжка в размер на 150 лева, а останалата част от средствата за издръжка на детето се поемали от нейната майка. Свидетелства, че ответникът предоставял допълнителни средства за издръжката на детето, но не редовно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, не е свързано с каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка, като това зависи от възможността на същия да предоставя такава - арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена - увеличена, респективно намалена - чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на 4 задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

П р и описаните обстоятелства съдът намира иска за доказан по основание – налице е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, тъй като с оглед изминалия период от близо 12 години от определяне на предишния размер на издръжката безспорно са нараснали нуждите на имащия право на издръжка, налице е и промяна в икономическата обстановка в страната. В настоящия случай след постановяване на решението за определяне на първоначалния размер на издръжката, както вече бе отбелязано, са изминали над 12 години - тогава детето е било на 4 г. , а към момента е ученичка в гимназиален етап в училище в гр. *********.

Неминуемо това обстоятелство е довело до повишаване на разходите за нейната издръжка поради нуждата от закупуване на ученически пособия, учебни помагала и учебници за профилирана подготовка, които за разлика от учебниците по общообразователните предмети, се закупуват от родителите на ученика. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че детето Т. Д. живее на общежитие в гр. *****, далеч от своето семейство, което от своя страна предполага и по – голям размер на джобни парични средства – за храна и развлечение. Изтеклият период от време от определяне на първоначално определение размер на месечна издръжка е особено дълъг, поради което за ищцата са настъпили кардинални промени в нейното физическо развитие и нравствено израстване – обичайните разходи за облекло са се увеличили, както и предвид възрастта на детето се е разширил и нейният кръгозор.

Следва да се отчете и постоянното поскъпване на стоките и услугите през последните три години, довело до нарастване на разходите на лице от домакинството според данните от НСИ, което определя нуждата от повече средства за издръжка.

Заедно с посоченото за размера на издръжката също от значение е и обстоятелството при кого от двамата родители са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, като в случая непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, на която е предоставено упражняването на родителските права. За ответника по делото е установено, че същият е баща на още едно малолетно дете, родено от последваща негова връзка.