Решение № 374 от 22.08.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Ловеч, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело № 20244310100052 по описа за 2024 година обективно съединени искове с правно основание чл.26,ал.1 и чл.22 ЗПК и по чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД:

Постъпила е искова молба от Е. Р. В. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: ******, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ****, фирмено дело ******. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: ******, представлявано от Д. М. М. срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: г******** , представлявано от *******, по която се твърди, че на 03.02.2023 г., Е. В. е сключила договор за паричен заем № ***** с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД в размер на 300 лева, видът на вноската е седмична, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. Твърди се още, че на датата на сключване на договора-03.02.2023 г., доверителката му и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на гаранция № 4714190, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет 1

Мениджмънт" АД задълженията й. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, Е. В. се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 104,76 лева-чл.3 от ДГ, която е разсрочена за изплащане в размер на 8,73 лева, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство, Е. В. е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор.

Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Предвид това, именно „Файненшъл България" ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция. Твърди се, че Е. В. е погасила изцяло процесния кредит. Излага още, че между „Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и доверителката й като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 300 лева.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Изхождайки от това, то следва, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство № 4714190, сключен между доверителя ми и ответника „Файненшъл България" ЕООД.Счита, че валидността на акцесорното правоотношение-договора за поръчителство е обусловено от това на главното-договора за заем като двете дружества според него са свързани лица, тъй като „Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала във „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Сочи още, че съгласно чл.

22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл.

12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК). Аргументи в подкрепа на горното-невъзможността да се осигурят двама поръчителя от заемателя води до сключване на ДГ, поради което разходите за поръчителството са единствената форма за изпълнение на задължението по чл.4 от договора като на страната на заемодателя и гарантиращия стои едно и също лице, но кредитора не включва възнаграждението по ДГ в ГПР и по този начин заобикаля чл.19, ал.4 2

ЗПК, който следва да описва всички разходи, които следва да заплати длъжника.Договора за предоставяне на поръчителство № 4714190 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.

Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят „Файненшъл България" ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство). Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, доверителят му не е получил каквато и да било услуга, просто задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани. Двата договора са подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество. Същността на договора за поръчителство по чл.138-148 ЗЗД и целите които се постигат с втория договор-не цели реално обезпечение на вземането,тъй като кредитора плаща сам на себе си, а реално се оскъпява договора за заем и се заобикаля чл.19,ал.4 ЗПК.ДП накърнява добрите нрави и посилния търговец се е възползвал от правното си положение и осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение. Затова прави възражение за нищожност на ДЗ, алтернативно-на клаузата на чл.4 от него. Моли да се призоват страните по делото на съд и след доказване на твърденията в настоящата искова молба да се постанови решение, с което да се уважат настоящите кумулативно обективно съединени искове срещу ответното дружество на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за претендирали при изначална липса на основание суми по договор за поръчителство и да се постанови решение, с което:

1.Да се признае за установено в отношенията между страните Е. Р. В. с ЕГН:

********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4714190 е нищожен.

2.Да се осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. *******, представлявано от ****** да заплати на Е. Р. В. с ЕГН: ********** сума в размер на 104,76 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4714190, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

3.да им се присъдят направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от: „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от Петър Дамянов, чрез процесуален представител ст. юрк.М. К., съдебен адрес за получаване на книжа: ******* със становище за недопустимост на производството и по същество-за 3 неоснователност като се изтъква следното:

От една страна, към момента на сключване на договора, по времето на неговото изпълнение/действие и до приключването му спор между страните не е съществувал и всяка от страните е изпълнила своите задължения. Облигационната и/или правната връзка между страните, възникнала с процесния договор, към момента на подаване на исковата молба и към настоящия момент не съществува, поради което няма как да смущава правното положение на ищеца. От друга страна, в хода на производството по осъдителния иск ищецът ще трябва да докаже нищожността на процесния договор, защото само по този начин ще може да обоснове липсата на основание и съответно искането си за връщане на даденото без основание. Съединяването на установителния иск с осъдителен иск е недопустимо, поради идентичност на предмета на спора - юридическият факт, съдържанието и субектите на правоотношението. Константна е съдебната практика, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които са от значение. В тази насока - Решение № 35/01.09.2015г. по т.д.№ 407/2014г. на ВКС - II т.о., Решение № 127/29.10.2010г. по т.д.№ 20/2020г., на ВКС -1 т.о., Решение № 11/19.01.1979г. на ВКС - III г.о. по гр.д.№ 782/1978г., Решение № 1019/10.05.1996г. на ВКС - IVг.о. по гр.д.№519/1995г., Решение № 1812/01.11.1995г. на ВКС - IVг.о. по гр.д.№ 2134/1994г., Решение № 409/15.04.1971г. на ВКС - III г.о. по гр.д.№ 173/1971г., Решение № 1881/10.10.1967г. по гр.д.

№ 1007/1967г. на ВКС -1 г.о.

Счита още, че процесуалното поведение на ищцовата страна, инициирайки съдебно производство и предявявайки два иска, като осъдителното искане съдържа в себе си и установително такова, представлява злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване за сметка на ответника и излишното му натоварване с разноски. Злоупотребата с право представлява съзнателно превратно упражняване на субективно право, което е свързано не само с увреждането на чужди блага, но и с извличането на полза от превратното упражняване на права - какъвто именно е настоящия случай. Във връзка с гореизложеното моли да се прекрати настоящото производство по отношение на установителния иск като недопустим.

По основателността на иска: процесният договор за поръчителство е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона, тъй като е сключен валидно между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.За ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма. Процесният договор за поръчителство не страда от пороците, посочени в исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на договора. „Файненшъл България" ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. За ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество - на търговец, Дружеството сключва гаранционни сделки (поръчителство) 4 обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение. Дружеството отговаря на изискванията на закона по отношение на лицата, които могат да предоставят гаранционни сделки по занятие. Дружеството, сключва договори за поръчителство в рамките на дейността, за която е регистрирано. Договорът за предоставяне на гаранция/поръчителство е договор, по силата на който едната страна - гарант, се задължава по искане на другата страна - принципал, да заплати на посоченото трето лице - бенефициар, опредЕ. парична сума в зависимост от поетите от гаранта задължения, независимо от действителността на обезпеченото с такава гаранция задължение. Гаранции могат да бъдат издавани от банки или търговци, в предвидените от закон случаи. Договорът за поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл България" ЕООД, урежда техните отношения по повод задължението на „Файненшъл България" ЕООД да обезпечи кредита на ищеца. В Закона за задълженията и договорите липсва изрична регламентация на възмездното поръчителство, което е разбираемо, тъй като законът е обнародван през 1950 г., но и в теорията и в практиката никога не е съществувало схващане, че възмездното поръчителство е недопустимо или пък нарушава законова разпоредба.По силата на договора за поръчителство, „Файненшъл България" ЕООД се задължава да отговаря солидарно с кредотополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на кредит.Твърдението на ищеца, че Договорът за поръчителство противоречи и заобикаля множество императивни правни норми на ЗПК, поради което е нищожен е несъстоятелно.„Файненшъл България" ЕООД не предоставя потребителски кредити. Дейността на дружеството и договорите, които сключва се регламентират от Търговския закон, а не от Закона за потребителския кредит.