Определение № 194 от 08.04.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 194 гр. Варна, 07.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20223000500124 по описа за 2022 година намира следното:

Настоящото производство е образувано по частна жалба, подадена от СВ. М. Л. от гр. Шумен чрез адв. Д. С. от АК-Шумен, против определение № 82/15.03.22г. по гр.д. № 12/22г. на ОС-Разград, с което е върната исковата му молба и производството по делото е било прекратено. Счита се, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Изложено е, че в проведеното изпълнително производство по реда на ДОПК д № 17/2020г. се продава имот, който се счита, че е на държавата и сумата се получава от държавата. В това производство няма длъжник и взискател, поради което и заведеният иск е бил по чл. 269 от ДОПК, а съдът е дал неправилната правна квалификация по чл. 239, ал. 2 от ДОПК. Не се приема извода на съда, че държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството не е страна, собственик на имота по публичната продан, извършена от НАПВарна. Поддържа се, че неправилно и необосновано е приетото, че държавата няма процесуална легитимация, тъй като се твърди, че тя не е собственик на продадения на публичен таен търг имот. Счита се, че ищецът е лишен от правото си на иск, с който да докаже, че е продаден един чужд имот и поради това правната квалификация по чл. 239, ал. 2 от ДОПК е неправилна.

Претендира се отмяна на определението.

Предвид наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчван.

Частна жалба е редовна и е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт. Същата се явява допустима, а разгледана по същество – и основателна, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на 1 подадената на 13.03.20г. искова молба, депозирана пред Административен съд-Варна от СВ. М. Л. против Държавата чрез Национална агенция по приходите, гр. Варна, насочена против провежданата публична продажба с тайно наддаване № 17/2020/Вн на ап. 11 в гр. Шумен, ул. „Жечко Спиридонов“, № 3, ет. 4, с идентификатор на имота № *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на изпълнителния директор на АГКК. Изложените от ищеца твърдения в исковата молба са били, че ищецът е придобил описания имот по наследяване от своята майка Миленка Неделчева Станчева, починала на 29.04.17г., тъй като извършената от последната продажба на имота, оформена с НА № 144/20.11.00г. на нотариус С.С., рег. № 024 на НК, гр. Шумен, е била прогласена за нищожна с решение по гр.д. № 1605/2007г. на ШРС. Исковата молба по това дело е била вписана през 2007г. През 2008г. КОНПИ е образувала гр.д. № 108/2008г. на ШОС и със съдебното решение по това дело описаният апартамент е бил отнет като незаконно придобит от Росен Атанасов Рачев и Димитричка Илиева Рачева, които са го придобили от приобретателя по обявения за нищожен договор с решението по гр.д. № 1605/07г. на ШРС. Поради това се счита, че държавата не е придобила собствеността върху имота по пътя на гражданската конфискация, тъй като тази собственост е останала в патримониума на наследодателката на ищеца, а след това чрез наследяване е преминала в неговия патримониум. Отправеното до съда искане е било да се приеме за установено по отношение на държавата чрез ТД на НАП-Варна, че ищецът е собственик по наследяване от своята майка на описания апартамент, който държавата продава на търг с тайно наддаване № 17/20г., както и държавата да отстъпи собствеността и предаде владението върху апартамента (въпреки, че към посочения момент се е твърдяло, че ищецът владее имота).

Образуваното адм.д. № 763/20г. на Адм.С-Варна е било прекратено като е било прието, че е предявен положителен установителен иск по чл. 269, ал. 1 от ДОПК, по който са компетентни общите граждански съдилища.

Прието е още, че на осн. чл. 266 от ДОПК действията на публичния изпълнител може да се обжалват от третото лице пред директора на компетентната ТД на НАП чрез публичния изпълнител, поради което и препис от исковата молба е бил изпратен на директора на ТД на НАП-Варна по компетентност. Определението е било потвърдено с определение от 16.09.20г. по адм.д. № 8151/20г. на ВАС, І отделение, като исковата молба е била изпратена по подсъдност на ОС-Шумен, който да разгледа иск по чл.

269, ал. 1 от ДОПК.

Пред ШОС е било образувано гр.д. № 387/20г., където производството по делото е било оставено без движение за посочване цена на иска и внасяне на дължимата ДТ. С молба от 24.11.20г. ищецът е посочил цена на иска съгласно издадената му данъчна оценка в размер на 13 980.30 лв. (л. 19), заплатил е дължимата ДТ и е отправил искане за конституиране „като заинтересована страна по делото“ на „Форъс“ ООД, гр. Шумен, на което търговско дружество е бил възложен процесния апартамент по проведения 2 търг с тайно наддаване № 17/20г. от ТД на НАП-Варна. С определение № 260178/03.12.20г. производството по делото е било прекратено като недопустимо, тъй като е прието, че ищецът не е упражнил предварително правото си на жалба по административен ред по чл. 266, ал. 4 от ДОПК срещу насочването на принудителното изпълнение срещу спорния имот в срока по чл. 266, ал. 1 от ДОПК и не е налице предявен иск в срока по чл. 267, ал. 2, т.

4, изр. 2 от ДОПК. Това определение е било потвърдено с определение от 01.03.21г. по в.ч.гр.д. № 66/21г. на ВАпС.

С определение № 60109/29.07.21г. по ч.гр.д. № 1416/21г. на ВКС, І г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното определение и последното, ведно с потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение са били обезсилени и делото е било върнато на ШОС за извършване на посочените в обстоятелствената част съдопроизводствени действия. Прието е, че съдът се е произнесъл по допустимостта на предявения от ищеца иск преди да бъде отстранена нередовността на исковата молба - наличието на противоречиви твърдения относно това дали е приключила публичната продан на спорния имот с издаването на постановление за възлагане. ВКС е посочил, че без изясняване на това обстоятелство не може да се определи правната квалификация на иска – такъв по чл. 269 от ДОПК или по чл. 239, ал. 2 от ДОПК. В мотивите на определението са отграничени хипотезите на двете норми – искът по чл. 269 от ДОПК е предвиден за защита на трети лица срещу предприети от публичния изпълнител действия, докато принудителното изпълнение върху вещта не е приключило (арг. от чл. 269, ал.

3 от ДОПК), тъй като по този начин ще се отрече възможността за продължаване на принудителното изпълнение върху тази вещ. Когато обаче принудителното изпълнение е приключило с издаването на постановление за възлагане на вещта, третото лице, претендиращо самостоятелни права върху вещта, може да защити правата си по реда на чл. 239, ал. 2 от ДОПК, предявявайки иск за собственост в 1-годишен срок от публикуването в ДВ на постановлението за възлагане /ПВ/.

В изпълнение на определението на ВКС първоинстанционният съд е дал указания на ищеца да посочи дали е приключило принудителното изпълнение по ДОПК върху процесния имот с издаването на ПВ. С молба от 19.08.21г. ищецът е посочил, че ПВ е била издадено след депозиране на исковата молба от 13.03.20г. – на 11.09.20г. и не му е било връчвано. Ищецът е посочил, че предявява евентуално иск по чл. 239, ал. 2 от ДОПК – да му бъде признато правото на собственост върху процесния ап. 11 спрямо държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съдът служебно е изискал от ТД на НАП-Варна изпращането на ПВ по проведената публична продан чрез търг с тайно наддаване № 17/2929 Вн, ведно с информация за датата му на обнародване в ДВ. С писмо от 30.08.21г. директорът на ТД на НАП-Варна е изпратил ПВ № 61/11.09.20г. за възлагане на процесния ап. 11, посочвайки, че няма данни дали купувачът е обнародвал 3

ПВ в ДВ. С определение № 260227/18.10.21г. производството по делото е било прекратено на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, приемайки, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата си молба – еднозначно да посочи конкретните факти, на които основава правото си на защита по реда на чл. 269 от ДОПК, ответниците по този иск и преписи от исковата и уточнителните молби. С определение № 488/10.11.21г. по в.ч.гр.д. № 529/21г. на ВАпС горното определение е било отменено като изрично е посочено, че при наведените от ищеца твърдения - че същият има противопоставими на държавата права по отношение на процесния апартамент, тъй като последната е конфискувала имота от несобственици; че към момента НАП е продала собствения му имот по реда на ДОПК и след завеждане на исковата молба е издала ПВ на купувача, правната квалификация на иска не е по чл. 269 от ДОПК, а такава по чл. 239, ал. 2 от ДОПК. Поради това даваните от първоинстанционния съд указания за посочването на факти и надлежни ответници по иск по чл. 269 от ДОПК са неточни и неизпълнението им не води до наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Поради отводи на съдиите от ШОС делото е било изпратено за разглеждане на ОС-Разград /съобразно определение от 12.02.22г. по ч.гр.д. № 603/21г. на ВАпС/, където е било образувано под настоящия си № 12/22г. С разпореждане № 32/20.01.22г. съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да посочи надлежните ответници по иска по чл. 239, ал. 2 от ДОПК; да представи молба, съдържаща обстоятелствена част с посочване на подлежащите на доказване факти, както и петитум, който категорично да посочва какво е искането към съда и при спазване на изискването да няма разминаване между обстоятелствена част и петитум.

С молба от 27.01.22г. ищецът е посочил, че насочва иска си против Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и при заинтересована страна „Форъс Кредит“ ООД, гр. Шумен. Отново са изложени същите твърдения – че за периода от 02.03.20г. до 06.03.20г. е била проведена публична продан на процесния апартамент, при която същият е бил продаден от държавата, която го счита за собствен като придобит чрез влязло в сила решение по дело за гражданска конфискация по гр.д. № 108/08г. на ШОС. Имотът е бил закупен на публичната продан от „Форъс“ ООД, което по-късно си е променило наименованието на „Форъс Кредит“ ООД.

Последното е било въведено във владение в имота на 03.12.20г. въз основа на издаденото му от 11.09.20г. ПВ, като на посочената дата ищецът е бил изведен със сила от имота от служители на МВР-Шумен. Отново са изложени твърденията, че ищецът, а не държавата е собственик на имота, тъй като същият го е наследил от своята майка, която не е изгубила правото си на собственост, имайки предвид влязлото в сила решение по гр.д. № 1605/17г. на ШРС, исковата молба по което дело е била вписана преди предявяването на иска от КОНПИ по гр.д. № 108/08г. на ШОС. Въз основа на тези твърдения по фактите ищецът е посочил, че за него е налице правен интерес да защити собствеността си като предяви установителен иск, с който да установи своите 4 права по отношение на имота, респективно, че държавата не е собственик на продадения на публичния търг имот и купувачът от търга не може да стане собственик. Поради това предмет на доказването е, че държавата не е била собственик на процесния апартамент към момента на извършване на публичната продан, а формулираният петитум е да се установи, че държавата не е била собственик на процесния апартамент, продаден на публичната продан с тайно наддаване.

С ново разпореждане от 15.02.22г. съдът е дал допълните указания за отстраняване нередовности на исковата молба – да представи поправена искова молба с преписи за ответната страна, която да съдържа еднозначни твърдения в обстоятелствената част с посочване на подлежащите на доказване факти съобразно правната норма на чл. 239, ал. 2 от ДОПК, съответно насочване на иска срещу надлежните ответници съобразно текста на чл. 239, ал. 3 от ДОПК (който сочи, че ответници по иска са длъжниците по изпълнителното производство, които в настоящия случай не са били посочени от ищеца).