Решение № 266 от 17.09.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Варна, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова в присъствието на прокурора В. Ас. А. като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100600730 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид:

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ВРП и въззивна жалба от адв. П. Н. като повереник на ч.обвинител М. Ф. И., срещу Присъда № 26/18.09.2025г. постановена от РС- Провадия, 1 –ви състав, по НОХД № 239/2025г., с която подс. П. Н. Н. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.133 от НК, бил е освободен от наказателна отговорност и на основание чл.78 „а“ ал.1 от НК му е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000лв. На основание чл.304 от НПК подс. Н. е бил оправдан по първоначално възведеното му обвинение за престъпление по чл. 343 ал.3 б. „а“ вр. ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати направените по делото разноски.

С протеста се иска въззивната инстанция да отмени присъдата на първоинстанционния съд като неправилна и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. В постъпилото допълнително изложение към протеста са изложени аргументи за това, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че мястото, на което е извършено деянието, не е път и е посочена съдебна практика в тази насока. Поради това се иска присъдата да бъде отменена и подс. Н. да 1 бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 ал.3 б. „а“ вр. ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. В условията на алтернативност е направено искане за изменение на присъдата, доколкото поради вида на причинената телесна повреда, не са налице законовите основания за приложението на чл.78 „а“ ал.1 от НК. С оглед на това и се иска на подс. Н. за деяние по чл.133 от НК да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ около минималния размер, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

Във въззивната жалба също са изложени доводи за това, че неправилно е била приложена разпоредбата на чл.78 „а“ ал.1 от НК, тъй като на пострадалия е била причинена тежка телесна повреда. Поради това е направено искане атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подс. Н. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 ал.3 б. „а“ вр. ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, в което отново са изложени мотиви както за неправилното приложение на чл.78 „а“ ал.1 от НК, така и твърдения за неправилно приложение на материалния закон. В заключение отново се иска присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подс.

Н. да бъде признат за виновен по първоначално предявеното му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – Варна поддържа протеста на посочените в него основания , като счита, че подс. Н. следва да бъде признат за виновен по първоначално възведеното му обвинение . В условията на алтернативност прокурорът пледира за изменение на присъдата по отношение на приложението на чл.78 „а“ от НК и налагането на справедливо наказание за деянието по чл.133 от НК, чието изтърпяване да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

Повереникът на ч.обвинител- адв. П. Н. безалтернативно пледира за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяването на нов такъв, с който подс. Н. да бъде признат за виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 343 ал.3 б. „а“ вр. ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Той излага становище за това, че при постановяване на първоинстанционната присъда не е била обсъдена възможността за приложението на чл.133 от НК, макар да са били налице обективните характеристики на този престъпен състав. На следващо място адв. Н. счита, че мястото, на което е възникнало произшествието, съответства на определението на понятието „ път“, дадено в ЗДвП, като цитира и съдебна практика в тази насока, като сочи, че е налице причинно – следствена връзка между допуснатото нарушение на чл.134 от ЗДвП и причинената на пострадалия тежка телесна повреда. Поради тези и други съображения адв. Н. пледира подс. Н. да бъде признат за виновен по първоначално възведеното му обвинение.

Защитникът на подс. Н. – адв. Ал. А. счита, че първоинстанционният съд е направил правилен правен извод за това, че е било извършено престъпление по чл.133 2 от НК, а не такова по чл. 343 ал.3 б. „а“ вр. ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, но неправилно е определил наказанието му. Поради това и моли протеста и жалбата да бъдат оставени без уважение и да бъде постановена нова присъда, с която подс. Н. да бъде признат за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение. В условията на алтернативност моли присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане.

Подс. Н. в правото си на лична защита се присъединява към становището на своя защитник. В последната си дума изразява съжаление за случилото се и заявява, че е направил всичко възможно за пострадалия като го е завел в „Бърза помощ“.

Настоящата въззивна инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК намира за установено следното:

Протестът и жалбата са подадени от надлежни страни, в установения законов срок, поради което са допустими, като разгледани по същество, настоящата въззивна инстанция ги намира за неоснователни.

От фактическа страна първостепенния съд, в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Подс. П. Н., живеел в гр. ****. Той бил правоспособен водач на МПС, като притежавал свидетелство за управление за категории

В, АМ и ТКТ. Подс. Н. управлявал л.а. „БМВ", модел „318" с рег. № ****, който бил собственост на Р. Н.а.

Подсъдимият често посещавал къщата на родителите си в с. Б. общ. Провадия.

Частният обвинител М. Ф. И. живеел в с. ****, заедно с майка си- св. Ф. Ж.. През м.август 2023г. той живеел в с. ****, заедно с майка си и св. ****.

Св. *** И. също живеел в с. ББ.. В селото бил известен с прякора „Ш..

Подс. П. Н. се познавал със свидетелите *** И. и М. И..

На 27.08.2023 г. св. *** И. се срещнал с подс. Н. в с. Б. Подсъдимият го попитал дали ще отиде с него на следващия ден на поле край с. К. да носи бали, както и ако иска да намери още някой. Св. *** И. се съгласил. По-късно той се срещнал със св. М.

И., попитал го дали ще отиде с него да товарят бали и той се съгласил.

На 28.08.2023 г. около 07:00 часа св. М. И. отишъл до дома на св. *** И. в с. Б.

Малко след това подс. П. Н. отишъл при тях с л.а. „БМВ с рег. № ****, с прикачено към него ремарке за лек автомобил марка ,Вестфалия" с идентификационен номер на рама 338229, с рег. № В 1245 ЕС. След това тримата потеглили с лекия автомобил и прикаченото към него ремарке и отишли в ожъната нива, намираща се в землището на с. К., общ. Провадия, в местност „Отвъд реката". В нивата имало множество купчини 3 бали със слама.

Свидетелите М. И. и *** И. започнали да товарят бали със слама в ремаркето.

Пострадалият се бил качил в ремаркето и редял балите, които св. И. му ги подавал, а подс. П. Н. бил в автомобила. Когато била натоварена съответната купчина с бали в ремаркето, М. И. и *** И. казвали на подс. П. Н., който премествал автомобила с ремаркето до следващия куп бали със слама. Когато натоварили ремаркето с достатъчно бали подс. П. Н., заедно със свидетелите М. И. и *** И. отишли в дома на родителите на подсъдимия в с. Б. Там двамата свидетели разтоварили балите със слама от ремаркето.

След това тримата се върнали обратно в ожънатата нива, за да натоварят още бали със слама. Около 17:00ч. св. М. И., пак бил качен в ремаркето , прикачено към автомобила, а св. *** И. му подавал бали със слама, които редял в ремаркето.

Когато свършела купчината с бали и трябвало да се придвижат до следващата, свидетелите пак давали знак на подс. Н. да премести автомобила. Подсъдимият не знаел обаче , че св. М. И. не слизал от ремаркето. Поредния куп бали били сложени в ремаркето, като то било наредено до около половината от третия ред. Тогава свидетелите М. И. и *** И. казали на подс. П. Н., че е свършил купа и трябва да се преместят на следващия. Тогава подсъдимият привел в движение автомобила.

Непосредствено след потеглянето му обаче св. М. И. , който бил в ремаркето в леко приклекнало положение , загубил равновесие и паднал върху земната повърхност между задната част на автомобила и предната част на ремаркето. След това левите колела на ремаркето, гледано към задната му част, преминали през тялото на момчето, в областта на корема му. Св. *** И. видял какво се случва и веднага извикал на подс.

П. Н. да спре автомобила, което той и направил. След това отишъл при св. М. И., който бил на земята и се превивал от болка. Тогава подс. П. Н. го качил заедно със св. *** И. в автомобила и ги закарал до дома на св. М. И. в с. Б. По същото време там бил св. ****, който бил биологичен баща на пострадалия. Подсъдимият му казал бързо да вземе акта за раждане на момчето, защото трябва да го закарат до болницата. След това подс. П. Н. откачил ремаркето от автомобила и закарал свидетелите Ст.Сн.М. и М. И. във ЦСМП- Провадия, за да му окажат медицинска помощ. Непосредствено след извършения преглед във ЦСМП- Провадия, св. М. И. бил транспортиран в 21,31 часа до МБАЛ „Св. Анна- Варна" АД и настанен в отделението по детска хирургия.

Междувременно в 20 : 25 часа на същата дата от ФСМП- Провадия бил подаден сигнал за случая в РУ- Провадия. Била образувана преписка № 371/2023г. по описа на РУ-Провадия. В последствие от родителите на пострадалото момче била депозирана жалба до ВРП, с която било поискано да се извърши проверка и да се образува досъдебно производство против подс. Н.. С постановление на прокурор при 4

ВРП, ТО-Провадия, от 05.10.2023г. било образувано наказателно производство за престъпление по чл.133 от НК.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение вещото лице е поддържало в съдебно заседание. От него се установява, че преминаването на левите колела на процесното ремарке през тялото на М. И., е довело до разкъсването на слезката му, което наложило оперативното й отстраняване, респективно довело до загубата й.

За изясняване на обективната истина по делото била назначена и изготвена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. От нейното заключение станало ясно, че натовареното с бали слама ремарке марка „Вестфалия" технически не е било пригодено за безопасно превозване на хора и намиращия се върху него пътник не е в съ***ие да запази равновесното си устойчиво положение , докато е бил върху бали със слама, по време на потеглянето и последващото движение по неравна земна повърхност. Непосредствено след потеглянето на превозното средство, М. И. е паднал от натовареното с бали ремарке и след падането му на земята между задната част на автомобила и ремаркето, през тялото му преминали левите колела на ремаркето, гледано към задната част на лекия автомобил. В следствие на това М. И. получил разкъсване на слезката, което наложило оперативното й отстраняване.

Процесното ремарке марка „Вестфалия" било с две оси, собствена маса от 362 кг. и технически допустима максимална маса 1500 кг. Разпределението на техническата допустима максимална маса върху осите на ремаркето било в размер на 750 кг. върху ос. Максималната товароносимост на ремаркето била 1138 кг. Товарът на ремаркето, към момента на произшествието е бил приблизително около 435 кг., като общото тегло на ремаркето и товара е бил приблизително около 800 кг.

Приблизителното натоварване на всяка ос на двуосовото ремарке към момента на произшествието е било около 400 кг.