Определение № 2007 от 23.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2007 гр. София, 23.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20238002103642 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца О. М. С., деистващ със съгласието на своята маика и законен представител М. С. Г., чрез адв. И. Х. от АК – Габрово, и касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве" АД, чрез процесуален представител юрисконсулт Й. К., против решение № 59/26.04.2023 г., постановено по въззивно т. д. № 298/2022 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново.

Касаторът О. М. С. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 44/12.08.2022 г. по т. д. № 66/2021 г. на Окръжен съд - Габрово в частта, с която е отхвърлен искът му за обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве" АД за разликата над 3 000 лв. до 60 000 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост. Касаторът твърди, че присъденият размер на обезщетението не съответства на действително претърпените неимуществени вреди, като при определянето му съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД. Оспорва и приетия от съда процент на съпричиняване от страна на касатора.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Формулирал е следните въпроси: 1. „Кои са критериите, които следва да 1 бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена средна или тежка телесна повреда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип?“;

2. „Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона?“. Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие ППВС № 4/1968 г.;

Решение № 93/23.06.2011 г. по т.д. № 43/2010 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 259/19.12.2014 г. по гр.д. № 1746/2014 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 136/01.03.2012 г. по гр.д. № 414/2010 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 158/17.10.2014 г. по т.д. № 3594/2013 г. на ВКС, I т.о. и др. По втория въпрос се сочи противоречие с ППВС № 1/1953 г., Решение № 470/16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 127/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о.

Ответникът по тази касационна жалба – Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве" АД, не е подал писмен отговор.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве" АД обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило по вина на застрахован при ответника водач на МПС, в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2021 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и поради необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът не е съобразил заключението по приетата съдебно-автотехническа експертиза, според което единствената причина за настъпването на ПТП е поведението на ищеца, управляващ велосипеда. Поддържа се необоснованост на изводите на съда при определяне на степента на съпричиняване. Сочи се, че са останали недоказани по делото твърденията за претърпени от ищеца психически увреди.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.

3 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „В производството по иск с правно основание чл. 432, ал. 1, във връзка чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД, в случай че единствена и непосредствена причина за настъпване на „застрахователно събитие“ – пътнотранспортно произшествие, е пострадалото лице, следва ли да бъде присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди?“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички своевременно наведени от страните възражения и свързаните с тях доводи, които са от значение за спорното право и налице ли е необоснованост на правните изводи на съда, когато не отговарят на логическите и правните правила?“. Твърди се, че по втория 2 въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 115/07.09.2018 г. по гр. д. № 2150/2017 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 28/06.03.2019 г. по т. д. № 205/2018 г. на ВКС, II т.о.; решение № 97/15.09. 2020 г. по гр. д. № 2479/2019 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 210/20.11.2020 г., по гр.д. № 3846/2019 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 97/02.05.2019 г. по гр.д. № 3457/2018 г. на ВКС, I V г.о. и др., както и че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответната страна – О. М. С., не взема становище по касационната жалба.

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл.

283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, и са процесуално допустими.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 29.10.2019 г. на ул. „К.“ в гр. Г., е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „.....“ с рег. №......., управляван от застрахования при ответното дружество водач И. П. Ч. и 12годишния велосипедист О. М. С.. Механизмът на процесното ПТП е изяснен от назначената съдбно-автотехническа експертиза, според която лекият автомобил се движил в посока от „Ш.“ към бул.“...., със скорост 36 км/ч. По същото време велосипедистът О. С. предприел пресичане на платното за движение на необозначено място, пред паркирани от ляво по посоката на движение автомобили и товарен автомобил, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на л. а. „М.“, перпендикулярно на оста на пътя, достигайки скорост от около 10 км/ч. Като видял велосипедиста, водачът на автомобила предприел спиране, достигайки скорост от около 33.3 км/ч, като траекториите на двамата се пресекли и настъпил удар между тях. Велосипедистът навлязъл в платното за движение, когато л. а. „М.“ се намирал на разстояние 19,9 м. от мястото на удара. Когато велосипедистът излязъл пред паркирания на платното автомобил, л. а. „М.“ бил на разстояние 13,4 м. от мястото на удара.

Опасната зона за спиране на л. а. „М.“ при така изчислената скорост на движение била 21,3 м. Според вещото лице от техническа гледна точка опасността е възникнала с потеглянето на велосипедиста за предприемане на пресичане, защото се намирал в опасната зона на л. а. „М.“, при което водачът не е имал техническа възможност да предотврати чрез спиране настъпването на ПТП. От своя страна велосипедистът е имал техническа възможност да пропусне лекия автомобил да премине и след това да предприеме пресичане на пътното платно.

От събраните писмени доказателства и съдебно-медицинската експертиза е установено, че в резултат от пътнотранспортното произшествие 3 ищецът е получил счупване на лявата ключица на границата средна вътрешна трета, травма на главата в дясната тилна област, изразяваща се в кръвонасядане и травма на десния глезен. Счупването на лявата ключица причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около 2,5 месеца. Приложено било консервативно лечение – мека имобилизация тип „раница“ за срок от 1 месец. След това в продължение на месец – месец и половина ищецът бил в процес на раздвижване на левия горен крайник. Заради болките приемал парацетамол и аналгин. Към настоящия момент се оплаквал от болки в лявото рамо през зимата и при застудяване. Травмата на главата причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за около 1 месец. Месец и половина имал главоболие и слаб световъртеж, непоносимост към шум и светлина. Стоял изолиран в стаята си без телефон, телевизор и др. електронни устройства.

Контузията на десния глезен причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за около 1 месец. Болките продължили около 1 месец, през което време ищецът носил еластична превръзка на глезена. Към момента на прегледа ищецът се намирал в добро здравословно състояние.

Съдът е посочил, че съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Позовал се е на съдебната практика, според която при преценката за наличие на виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, винаги трябва да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на пострадалия пешеходец с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението. Прието е, че е необходимо да се даде обоснован отговор дали водачът на МПС е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективната и субективна страна той да е възприел пострадалия като опасност и дали има виновно нарушение на конкретни правила за движение. Въззивният съд, съобразявайки тези постановки, е намерил, че водачът на лекия автомобил не е оценил адекватно конкретната пътна обстановка и не е съобразил предварително скоростта на движение на управлявания от него автомобил с тази обстановка. Посочил е, че от значение в случая са две обстоятелства, характеризиращи конкретната пътна обстановка: 1. произшествието е настъпило в района на пазара на града - място, което предполага движение на много хора, през деня – в следобедните часове, когато търговците все още продават на сергиите своята продукция и има много хора и 2. намалената видимост от лявата страна на платното за движение, където има тротоар, 4 предназначен за движение на пешеходци, поради паркираните в ляво на платното автомобили, включително и камион. С оглед на това е приел, че независимо че водачът на автомобила се е движил със скорост под разрешената такава, тя не е била съобразена с тези два фактора, които са предполагали възникване на опасност на пътя, предвид поведението на други участници в движението.

Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че фактическият състав на непозволеното увреждане е осъществен и предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е основателен. Взел е предвид вида на получените увреждания, по-високия интензитет на болките непосредствено след инцидента, проведеното лечение – консервативно (чрез имобилизация) и обезболяващи медикаменти, продължителността на възстановителния период (около 2 месеца и половина), възрастта на детето при получаване на травмите – 12 години, социално-икономическите условия в страната към датата на ПТП (2019 г.) и е определил като справедлив размер на дължимото обезщетение за причинените на велосипедиста неимуществени вреди 10 000 лв.

Прието е за установено, че пострадалият велосипедист, е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като в нарушение на правилата за движение по чл.