Определение № 1156 от 29.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1156 гр. София, 29.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000500533 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. чл.274 - 279, вр. с чл.407 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 260812 от 26.11.2024 г. на ищеца „Уникредит Булбанк“ АД и по частна жалба вх.№ 260789 от 14.11.2024 г. на ответника „Феникс – Дупница“ ООД срещу разпореждането от 04.11.2024 г. по гр. дело № 87/2021 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е уважено частично искането на ответника за издаване на обратен изпълнителен лист, а в останалата част е отхвърлено.

Жалбоподателят ищец „Уникредит Булбанк“ АД обжалва разпореждането в частта, с която е уважено искането за издаване на обратен изпълнителен лист. Твърди, че тъй като искът по чл. 422 ГПК е бил отхвърлен поради осъществено в хода на процеса доброволно плащане на исковите суми, то и отговорността за съдебните разноски правилно е била възложена на ответниците по иска с крайното решение, тъй като те са дали повод за делото. Поддържа се, че на същото основание в тяхна тежест следвало да останат и разноските в изпълнителното производство. Сочи се, че обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК следвало да се издава само при установена недължимост на претендираното от ищеца вземане, в който случай принудителното изпълнение би се оказало незаконосъобразно, което условие в случая не било налице. Твърди се, че разпореждането е постановено в нарушение на чл.79, ал.1 ГПК, предвиждащ, че дори и при доброволно плащане на задължението след образуване на изпълнителното производство длъжникът понася разноските за изпълнението.

Сочи се, че разпореждането противоречало на решението по т.д. № 537/2023 г. на СГС, с което бил отхвърлен иск по чл. 55 ЗЗД, предявен от ответника срещу ищеца, за връщане като недължими на сумите по процесния договор за кредит, вкл. и разноските в изпълнителното производство.

Жалбоподателят ответник „Феникс – Дупница“ ООД обжалва разпореждането в частта, с 1 която е отхвърлено искането за издаване на обратен изпълнителен лист. Твърди се, че обжалваният акт не бил постановен от независим и безпристрастен законен съдебен състав, доколкото преди това страната подала молба по чл. 255 ГПК срещу допуснато забавяне в произнасянето по същото искане, с което бил нарушен чл. 6 ЕКЗПЧОС. Сочи се, че в отхвърлителната част мотивите на съда не съответствали на предпоставките по чл. 245, ал. 3 ГПК. Твърди се, че разпореждането било постановено в нарушение на постановките по т. 13 от ТР № 4/2014 г. на ВКС – ОСГТК и при неизяснени факти относно събраните суми в изпълнителното производство. Претендира разноски.

В писмен отговор всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частните жалби и отговорите, намира за установено следното:

Със заповед за незабавно изпълнение от 16.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1946/2020 г. на Районен съд – Кюстендил, длъжниците „Феникс – Дупница“ ООД, К. В. И. и Е. Д. И. са осъдени да заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк“ АД следните суми, дължими по договор за банков кредит - овърдрафт № 60 от 07.07.2008 г., анекс от 10.07.2009 г., анекс № 1 от 30.07.2009 г., анекс № 2 от 23.09.2009 г., анекс № 3 от 21.07.2010 г., анекс № 4 от 15.07.2011 г., анекс № 5 от 11.07.2012 г., анекс № 6 от 16.08.2012 г., анекс № 7 от 20.08.2013 г., анекс № 8 от 09.09.2013 г., анекс № 9 от 18.08.2014 г., анекс № 10 от 19.08.2015 г., анекс № 11 от 11.08.2016 г., анекс № 12 от 19.09.2016 г., анекс № 13 от 19.09.2017 г., анекс № 14 от 03.09.2018 г. и анекс № 15 от 19.09.2019 г. към него, а именно: 32 576.84 лева, просрочена главница; неразрешен овърдрафт в размер на 10.83 лева; лихва върху просрочена главница в размер на 190.88 лева за периода от 26.10.2020 г. до 13.11.2020 г. вкл. – начислена на основание чл.11.2.2. в размера по чл.4.2 от договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 1 881.59 лева. Въз основа на издадения изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по искане на заявителя „Уникредит Булбанк“ АД е било образувано изпълнително дело № 670/20 год. по описа на ЧСИ М. Д., с рег. № ***.

Във връзка със своевременно подадено от длъжниците възражение по чл. 414 ГПК и в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил на 08.03.2021 г. установителни искове за вземанията си, предмет на настоящото гр.д. № 87/2021 г. на ОС – Кюстендил. С решение от 28.04.2022 г. исковете са отхвърлени изцяло, поради извършено погасяване на задълженията на ответниците чрез доброволни плащания. Прието е, че въпреки това ответниците са дали повод за завеждане на исковото и заповедното производства, поради което същите са осъдени да заплатят на ищеца съдебни разноски по исковото производство в размер на 2 533.13 лева и разноски по заповедното производство в размер на 1 881.59 лева. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 18.10.2022 г.

С определение от 16.06.2022 г. е оставено без уважение искането на ответниците за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното решение в частта за разноските, потвърдено с определение № 2383 по ч.гр.д. № 2558/2022 г. на САС и определение № 381/30.05.2023 г. по ч.гр.д. № 645/2023 г. на ВКС, І Т.О. За присъдените разноски в полза на 2 ищеца „Уникредит Булбанк“ АД е бил издаден изпълнителен лист от 23.12.2022 г.

С молба от 09.08.2024 г., уточнена с молба от 27.08.2024 г., ответникът „Феникс – Дупница“ ООД е поискал на основание чл. 245, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 422, ал. 3 ГПК издаване на обратен изпълнителен лист за следните суми: 1) 30 000 лева – разликата над общата претендирана сума от банката по ч.гр.д. № 1946/2020 г. на ДРС в общ размер на 37 193.27 лева с разноските и платената от ответника /доброволно и в изпълнително производство/ сума от 383 462.05 лева, като общата разлика е 109 210.20 лева, а само по ч.гр.д. № 1946/2020 г. надплатената сума е 36 403.33 лева; 2) 258 лева – такса по т. 1 ТТРЗЧСИ; 3) 54 лева – държавна такса за справка в регистъра на БНБ; 4) 200 лева – възнаграждение на вещо лице; 5) 3 572.58 лева – такса по т. 20 ТТРЗЧСИ; 6) 8 010.88 лева – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ;

7) 220.54 лева – адвокатски хонорар по изп. д. № 670/2020 г.; 8) 982.43 лева – адвокатски хонорар по изпълнителното производство; 9) 123.18 лева – частично погасяване на такса по т. 26 ТТРЗЧСИ; 10) 1 лев – за 2 бр. преводни такси; 11) 524.65 лева – частично погасяване на разноските по ч.гр.д. № 1945/2020 г. на ДРС; 12) 8 888.93 лева – разноски по гражданско дело; 13) 772.52 лева – разноски по изпълнително дело и 14) 1 095.04 лева – такси по т. 26 ТТРЗЧСИ по изп. д. № 940/2023 г. В молбата се сочи, че изп. д. № 670/2020 г. било образувано по три изпълнителни листа, издадени по ч.гр.д. № 1945/2020 г., № 1946/2020 г. и № 1947/2020 г. на ДРС за дължими от ответниците суми по три договора за кредит, като общо по тях била заплатена доброволно сумата 316 371.38 лева за непогасения остатък от кредитите, а освен това през 2020 г. и 2021 г. по реда на ЗДФО банката усвоила от сметки на ответното дружество суми в размер на 42 386.93 лева. Образувани били и изпълнителни дела за присъдените съдебни разноски – изп.дело № 76/2023 г. и изп. дело № 940/2023 г.

Поддържа се, че предвид отхвърляне на иска по настоящото дело, банката следвало да възстанови принудително събраните суми, вкл. за разноските по изпълнението. В молбата от 27.08.2024 г. се сочи, че претенцията по обратния изпълнителен лист е солидарна на тримата ответници.

Според приложеното удостоверение с изх. № 8196/05.08.2024 г. на ЧСИ М. Д. изп. дело № 20207440400670 се установява, че изпълнителното дело, е образувано въз основа на три изпълнителни листа: 1) по процесния изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 1946/2020 г. на РС – Дупница – за суми в общ размер на 34 660.14 лева; 2) по изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 17.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1945/2020 г. на РС – Дупница, с които същите ответници са осъдени солидарно да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД следните суми, произтичащи от договор за банков кредит № 27/509/03092018/03.09.2018 год. и анекс към него, както следва: 200 000 лева – просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2020 г. до окончателното изплащане;

485.22 лихва върху просрочена главница за периода от 19.08.2020 г. до 19.09.2020 г.; 1 757.33 лихва върху просрочена главница за периода от 19.09.2020 г. до 12.11.2020 г.; 1472.22 лева – наказателна лихва при просрочие, както и разноски в заповедното производсто в размер на 4 074.31 лева заплатена държавна такса и 4 280.68 лева – адвокатско възнаграждение; и 3) по изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 17.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1947/2020 г. на РС – 3

Дупница, с които същите ответници са осъдени солидарно да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД следните суми, произтичащи от сключен договор за банков револвиращ кредит № 283/29.08.2012 г. и анекси към него: 37 000 лева – просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2020 г. до окончателното заплащане; 133,23 лева – лихва върху редовна главница за периода от 19.08.2020 г. до 19.09.2020 г.; 352.44 лева – лихва върху просрочената главница за периода от 19.09.2020 г. до 12.11.2020 г. и 272.36 лева – наказателна лихва за периода от 19.09.2020 г. до 12.11.2020 г., както и направените в заповедното производство разноски, а именно: 755.16 лева – заплатена държавна такса и 1 315.64 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение /или сума по изпълнителния лист в общ размер 39 828.83 лева/.

В същото удостоверение е посочено, че взискателят „Уникредит Булбанк“ АД е внесъл разноски и такси по делото както следва: 258 лева – такси по т. 1, т. 5, т. 3 т. 6, т. 9 и т. 10 от ТТРЗЧСИ; 54 лева – държавна такса за справка в БНБ; 200 лева – платен хонорар за вещо лице; 3 572.58 лева – такса по чл. 20 ТТРЗЧСИ. Посочено е, че с постъпилите по изпълнителното производство в периода от 23.12.2020 г. до 18.11.2022 г. суми от запор на пенсия на длъжника К. И. в общ размер 12 316 лева са погасени същите разноски, както и сумата 8 010.88 лева – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и 220.54 лева – частично претендиран и приет адвокатски хонорар в изп. производство. Посочено е и, че според представената от взискателя информация от 22.11.2021 г. директно по сметка на банката са постъпили следните плащания за погасяване на задълженията по изп. дело: 238 442.74 лева – по ч.гр.д. № 1945/2020 г.; 41 882.08 лева – по ч.гр.д. № 1946/2020 г. и 42 444.23 лева – по ч.гр.д. № 1947/2020 г.

С решение от 28.04.2022 г. по гр. д. № 87/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, влязло в законна сила на 18.10.2022 г., са отхвърлени като неоснователни, предвид извършено в хода на производството доброволно плащане предявените от „Уникредит Булбанк“ АД против „Феникс – Дупница“ ООД, К. В. И. и Е. Д. И. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1946/2020 г. на ДРС. Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца съдебни разноски за исковото производство в размер на 2 533.13 лева и за заповедното производство в размер на 1 881,59 лева.

С обжалваното разпореждане от 05.11.2024 г. е прието, че предвид отхвърлянето на иска по чл. 422 ГПК ответниците имат право на обратен изпълнителен лист за заплатените от тях такси и разноски в изп. производство, изчислени пропорционално на процесния изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 1946/2020 г. Прието е, че тримата ответници имат равно право да получат тези суми, т.е. всеки от тях има право на 1/3 от тях, поради което е постановено издаване на обратен изпълнителен лист в полза на ответника „Феникс – Дупница“ ООД за следните суми: 10.32 лева – такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ; 2.16 лева – държавна такса за справка БНБ; 8 лева – платен хонорар за вещо лице; 142.90 лева – такса по чл. 20 ТТРЗЧСИ; 320.44 4 лева – пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ; 8.82 лева – адвокатски хонорар в изпълнителното производство, ведно със законната лихва върху сбора на сумите в размер 492.64 лева, считано от 23.12.2020 г. до окончателното й изплащане. За останалите суми искането е отхвърлено. За претендираната сума от 30 000 лева е прието, че тя не е събрана чрез принудително изпълнение, а заплатена доброволно по сметка на взискателя, поради което защитата на молителя може да бъде в бъдещо исково производство за неоснователно обогатяване. Прието е също така, че събраните суми по изп.д. № 76/2023 г. по описа на ЧСИ Д. и изп. д. 940/2023 г. по описа на ЧСИ Христова не касаят допуснатото предварително изпълнение, респ. не попадат в обхвата на чл. 245, ал. 3 ГПК, поради което не подлежат на връщане.