Определение № 796 от 14.10.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 796 гр. гр. Добрич, 14.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500557 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от З. И. Г. с ЕГН ********** от гр.Ш. срещу определение №313/08.08.2024 г. по гр.д.№265/2024 г. на Каварненския районен съд,с което е оставена без уважение молба на частната жалбоподателка на основание чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаването й от заплащане на такси и разноски в производството по делото.В жалбата се изразява недоволство от определението,като се сочи неправилна преценка на съда на финансовото състояние на страната,отправила молбата по чл.83 ал.2 от ГПК.Настоява се за отмяна на определението и за уважаване на молбата по чл.83 ал.2 от ГПК.

Производството по реда на чл.83 ал.2 от ГПК е едностранно в рамките на исковото производство,поради което препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна по делото.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

По данни в ЕИСС /обективирани в списъка за призоваване на лист 95 от делото на КРС/ частната жалбоподателка е уведомена за обжалваното определение на 03.09.2024 г.Частна жалба вх.№2787/09.09.2024 г. по описа на КРС е подадена по електронна поща на 09.09.2024 г.,т.е. е депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 10.09.2024 г.Предвид горното и като изхождаща от активно 1 легитимирано лице /страна по делото/,имащо правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно определение,респ. като насочена срещу акт,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№265/2024 г. на КРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени обективно съединени при условията на чл.213 от ГПК искове от З.

И. Г. с ЕГН ********** от гр.Ш. срещу „Неткредит“ ООД,ЕИК 201253421,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н „Изгрев“,ул.“Лъчезар Станчев“ №3,ет.10 /Литекс Тауър/ и „Кредит Гарант БГ“ ООД,ЕИК 203107568,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н „Изгрев“,ул.“Лъчезар Станчев“ №3,ет.11,както следва:

1./главен иск на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД срещу „Неткредит“ ООД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №202402161002180059,сключен между ищцата и ответника на 16.02.2024 г.,поради противоречие на разпоредби от Закона за потребителския кредит и наличие на нищожни неравноправни клаузи;

2./отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК срещу „Неткредит“ ООД за установяване,че ищцата З. И. Г. не дължи на „Неткредит“ ООД сумите,надвишаващи главницата от 1 000 лв по договор за потребителски кредит №202402161002180059/16.02.2024 г.;

3./евентуален спрямо иска по т.1 иск срещу „Неткредит“ ООД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.4 ал.3 от договор за потребителски кредит №202402161002180059,сключен между ищцата и ответника на 16.02.2024 г.;

4./искове на основание чл.26 ал.1 предл.2 и 3 от ЗЗД срещу „Кредит Гарант БГ“ ООД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция №**********,сключен между страните на 16.02.2024 г.,поради заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави.

Исковата молба все още е нередовна по смисъла на чл.127 ал.1 т.3 от ГПК,доколкото не е посочена от ищцата конкретна цена на всеки един от исковете.По исковете за прогласяване нищожност на договори цената се формира по правилото на чл.69 ал.1 т.4 от ГПК от стойността на договора и на тази база може да се приеме,че цената на иска по т.1 е 1 236 лв /главница и 2 лихви по договора за потребителски кредит според погасителния план към договора/;цената на иска по т.2 е сумата над размера на главницата по договора за потребителски кредит-236 лв;цената на иска по т.3 е идентична с цената на иска по т.1-1 236 лв,а цената на исковете по т.4 е стойността на договора за предоставяне на гаранция-1 032 лв.При така посочените цени на исковете е дължима по смисъла на чл.72 ал.2 от ГПК държавна такса за водене на делото по сметка на КРС в размер на 50 лв съгласно чл.1 от ТДТКССГПК за иска по т.1 от изложението,50 лв за иска по т.2 и 50 лв за исковете по т.4 /забел. исковете по т.4 са в защита на един интерес и по смисъла на чл.72 ал.1 от ГПК се дължи една държавна такса/ или общо в размер на 150 лв.По евентуалния иск по т.3 такса не се дължи по смисъла на чл.72 ал.1 от ГПК,доколкото с него се защитава същият материален интерес като с иска по т.1 от изложението относно валидността на договора за потребителски кредит.

В исковата молба е обективирано изрично искане на ищцата З. И. Г. за освобождаването й от заплащане на такси и разноски за производството по делото на основание чл.83 ал.2 от ГПК,тъй като същата не разполагала с достатъчно парични средства да ги заплати.В допълнителна нарочна молба вх.

№2126/03.07.2024 г. се сочи,че ищцата получава минимална работна заплата,грижи се за две деца под 18 г.,има още три други дела пред КРС,задължения по бързи кредити,които следва да заплаща паралелно с водене на делата.Навежда се,че нейните и на съпруга й доходи са недостатъчни за издръжката на четиричленно домакинство.

Първоинстанционният съд е приел в обжалваното определение от 08.08.2024 г.,че липсват доказателства за влошено здравословно състояние на молителката или наличие на друга обективна причина,възпрепятстваща полагането от същата на общественополезен труд и реализиране на доходи.Зачел е,че същата е заета по трудово правоотношение,притежава лек автомобил и недвижим имот,респ. и съпругът й е в трудоспособна възраст и също реализира доходи от трудово правоотношение.При тези мотиви е оставил молбата за освобождаване на ищцата по делото от заплащане на такси и разноски без уважение.

Преценката на районния съд,че финансовото положение на ищцата позволява същата да внесе изискуемите държавни такси и разноски,е обоснована и правилна,респ. правилно е и обжалваното определение.

3

В декларацията за материално и гражданско състояние /на лист 35 от делото на КРС/ ищцата З. Г. заявява при декларирано знание за възможната наказателна отговорност при неверни данни,че е здрава,семейството й се състои от нея,съпруга й и две непълнолетни деца,има доходи единствено от трудово правоотношение в размер на 933 /минималната работна заплата към датата на декларацията/,не получава месечни доходи от наеми,ренти,дивиденти от търговска дейност и др.Декларира,че притежава къща и лек автомобил „Ситроен Берлинго“.Доходите на съпруга й са в размер на 1 850 лв заплата,като последният също няма допълнителни доходи от наеми,ренти,пенсия и търговска дейност.

От събраните впоследствие писмени доказателства обаче се констатират несъответствия с декларираните данни.Според трудов договор

№39/30.08.2023 г. /на лист 36 от делото на КРС/ от 01.09.2023 г. ищцата е заета по трудово правоотношение като касиер-обменно гише във валутно бюро в гр.Ш. при уговорено трудово възнаграждение-основно от 780 лв и допълнително от 0,6% за всяка година трудов стаж на сходна длъжност.Според последващ трудов договор №014/12.06.2024 г. /на лист 75 от делото на КРС/ Г. е заета от 13.06.2024 г. като продавач-консултант в павилион в гр.Ш. с основно месечно възнаграждение от 933 лв /МРЗ/ и допълнително такова от 0,6% за всяка година трудов стаж на сходна длъжност.При така уговореното възнаграждение по двата договора основната заплата е в размер на минималната за страната към момента на сключване на договорите,но не е ясно в какъв размер е начислявано ежемесечно допълнително трудово възнаграждение за прослужено време.Видно от заповед №001/26.07.2024 г. на управителя на последния работодател на ищцата /лист 77 от делото на КРС/,второто трудово правоотношение е прекратено,считано от 29.07.2024 г.,на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ,т.е. по взаимно съгласие на страните-„по молба на работника“.Оставането на ищцата без работа от 29.07.2024 г. е вследствие нейно лично решение и поставянето й от самата нея в положение да не реализира доходи от трудова дейност.Ищцата обаче е без здравословни проблеми,в трудоспособна възраст и обективно може при желание от нейна страна да реализира трудови доходи.Съпругът на ищцата В. Ж.

Василев /виж удостоверението за съпруг и родствени връзки на лист 74 от делото на КРС/ работи като водач на селскостопански машини при „Кооперация Изток“-гр.Ш. и реализира от 01.01.2024 г. по-висок от 4 декларирания от ищцата доход-основно месечно трудово възнаграждение от 1 866 лв и допълнително /7,2%/ от 134,35 лв-общо 2 000,35 лв /допълнително споразумение №27/31.01.2024 г. на лист 78 от делото на КРС/.

В декларацията си ищцата заявява,че притежава един недвижим имот и един лек автомобил,за които навежда,че ползва единствено за задоволяване нуждите на семейството и не реализира доходи от тях.Според удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ,издадено на 30.07.2024 г. от Община-гр.Ш. /на лист 72 от делото на КРС/,обаче Г. е индивидуален собственик на земя и жилище в с.Пролез;на селскостопански обект в гр.Ш. и съсобственик /1/2 ид.ч./ на земя,жилище и второстепенна постройка в гр.Ш..Освен това същата е декларирала два леки автомобила,а не един,както сочи в декларацията си за имуществено състояние погоре.Очевидно ищцата притежава повече от заявеното от нея в декларацията по делото имущество,като имуществото извън единия жилищен имот в гр.Ш.

/вероятно при режим на СИО/ и единия от леките автомобили би могло да послужи като източник на допълнителни доходи.

Ищцата и съпругът й се грижат за две свои деца-синове на 15 и 17 г.,но имущественото им състояние не е толкова тежко,че да не могат да отделят първоначално сума от 150 лв за заплащане на дължимата държавна такса по делото и впоследствие в хода на производството за разноски от порядъка на 150-200 лв за вещо лице по евентуална счетоводна експертиза,ако възникне необходимост от такава.Не е доказано твърдението на ищцата,че същата има задължения по множество договори за кредити,респ. в какъв размер са тези задължения,както и твърдението,че същата заплаща понастоящем такси и разноски по други три висящи дела,които допълнително обременяват финансовото състояние на семейството.Последното би могло да се удостовери със съответни съдебни удостоверения,но ищцата не е положила нужното усилие да предостави на въззивния съд сочената информация.

При тези данни молбата на ищцата по делото за освобождаването й от заплащане на такси и разноски е неоснователна и следва да се остави без уважение.Процесуалният закон поставя като предпоставка за уважаване на молбата надлежно удостоверения чрез доказателства,вкл. чрез декларация за имуществено състояние,обективен факт на влошено материално положение на страната.Достатъчна за уважаване на молбата по чл.83 ал.2 от ГПК е 5 констатацията за наличието на такова състояние като обективен факт,възпрепятстващ поради липса на парични средства достъпа на лицето до правосъдие и възможността му да проведе пълно доказване на исковата си претенция.В случая депозираните и събрани по делото доказателства за финансовото и имуществено състояние на ищцата не удостоверяват същата да е изпаднала в толкова тежко финансово положение,което да я прави неспособна да покрие таксата и разноските по настоящото дело.

Предвид потвърдено. изложеното обжалваното определение следва да бъде

При неоснователна частна жалба жалбоподателката Г. няма право на разноски за настоящото въззивно производство,каквито изрично е претендирала.Но дори и жалбата й да бе основателна,разноски също не следва да се присъждат,защото производството по чл.83 ал.2 от ГПК е едностранно /без участие на насрещната страна/,отговорността за разноски в него не се разпределя самостоятелно,а с оглед окончателния изход от спора по делото.По отговорността за разноски съдът се произнася по смисъла на чл.81 от ГПК с акта,с който приключва делото /решение по същество на спора или определение за прекратяване на производството/.Определението,с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение по чл.83 ал.2 от ГПК,няма характер на съдебен акт по чл.81 от ГПК и по тази причина с него не се присъждат разноски.