Акт от 07.12.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 37 гр. Русе, 07 декември 2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенският административен съд, в публичното заседание на 16 ноември 2022 г. в състав:

Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ при секретаря …… Наталия Георгиева .………и в присъствието на прокурора …….….. като разгледа докладваното от ……… съдията ……… административно дело №438…… по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 166, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. с 145 и сл.

Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. .

Делото е образувано по повод постъпила жалба от „ГИП - 60” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Ниш 36, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя И.Г.П., насочена срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/4062 от 26.08.2022г. С акта, издаден от Зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” – София е установено вземане на държавата (ДФЗ) срещу дружеството в размер 14 841.89 лева, като е отправена и покана за доброволно изпълнение.

В жалбата се релевират възражения за незаконосъобразност на оспорения акт, свързани с допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и неправилно приложение на материалния закон. Според дружеството-жалбоподател, АО е объркал изцяло процедурата по издаване на процесния АУПДВ. Процесуалният ред за определяне и налагане на санкция в настоящия случай бил реда по чл. 73 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП.

На следващо място се твърди, че към него момент ДФЗ не е компетентния орган, а НАП, имайки предвид редакцията на чл. 27 от ЗПЗП към датата на сключване на договора, доколкото средствата, предоставени на дружеството по мярка 214 имат за основание сключен договор и следователно евентуално подлежащите на връщане суми не представляват публични държавни вземания, а частни такива.

Според оспорващата страна липсва и виновно поведение на дружеството. Съгласно извършени законодателни промени едностранно били прекратени всички договори за наем на пасища и мери от общински поземлен фонд и държавен поземлен фонд, считано от стопанската 2015/2016г. и дружеството е било изправено пред т.нар. невиновна невъзможност за изпълнение на поет агроекологичен ангажимент, за което обстоятелство надлежно е уведомило ДФЗ още през 2016г. Едностранното прекратяване на договорите за наем ги е поставило в невъзможност да изпълняват поетия ангажимент.

Иска се от съда да отмени Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/4062 от 26.08.2022г., издаден от зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” – София.

Ответникът по жалбата - зам.-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, в депозирани по делото писмени бележки и в съдебно заседание в хода на устните състезания оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните в настоящото производство доказателства, и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.

Налице е годен предмет на оспорване - индивидуален административен акт, изрично посочен в закона – чл.166, ал.2 от ДОПК, вр. с чл.21 АПК.

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, имащ право и интерес от обжалването. Спазен е и преклузивният 14-дневен срок за оспорване по чл.149, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Фактически и правни съображения:

Дружеството „ГИП-60“ ЕООД, гр. Русе е било одобрено за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., като първата година от кампанията е през 2012г.

По заявления на дружеството (л.28 и сл. от преписката), по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампании 2012, 2013 и 2014 години от ДФЗ-РА е изплатена общо сумата от 74 209.47 лева за тези три години.

Зам.-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г., регистрирано от Държавен фонд „Земеделие“ с изх. № 01-2600/4062 от 06.08.2018 г. (л.21 от преписката). Със същото ДФЗ – РА отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент на „ГИП-60“ ЕООД, гр. Русе, по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“, поради неподадено „Заявление за плащане“ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за посоченото направление досежно кампанията за 2016г.

Уведомителното писмо е получено лично от управителя на фирмата И. Г. на 28.09.2018г.

Няма данни, а и не се твърди от „ГИП - 60” ЕООД това писмо да е било оспорено пред горестоящия АО или пред съда.

До „ГИП-60“ ЕООД, гр. Русе е изпратено писмо изх. № 01-2600/4062#2 от 20.05.2022 г. (л.15 от преписката) на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на основание чл.26, ал.1 от АПК адресатът се уведомява за откриване на производство по издаване на АУПДВ, на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 с изх. № 01-2600/4062 от 06.08.2018 г. Изложени са и подробни фактически и правни доводи за причината, поради която АО счита, че дружеството дължи връщане на вече изплатена сума по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“. Посочен е реда, по който се изчислява и възстановява дължимата сума, а именно : Съгласно чл.7 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11), „Агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години. Според ал.2 Срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане".“ Разпоредбата на чл.67, ал.1 от същата Наредба пък казва, че „Земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". Извършени са необходимите пресмятания и така АО е преценил, че от дружеството се дължи сумата от 14 841.89 лева, след изчисления, съобразно чл.18, ал.4, б. „в“ от Наредба № 11, а именно 20% от получените за кампании 2012, 2013 и 2014 години от ДФЗ-РА суми в общ размер от 74 209.47 лева.

Указано е, че може да възстанови доброволно сумата в 7-дневен срок от получаване на писмото.

Последното е получено на 27.06.2022г., лично от управителя на фирмата. С писмо, вх. №01-2600/4062#3 от 01.07.2022г., дружеството възразява срещу така започналото производство, като се уповава на доводи, изложени и в жалбата до съда, а именно, че след извършени законодателни промени едностранно били прекратени всички договори за наем на пасища и мери от общински поземлен фонд и държавен поземлен фонд, считано от стопанската 2015/2016г. Така дружеството било изправено пред т.нар. невиновна невъзможност за изпълнение на поет агроекологичен ангажимент, за което обстоятелство надлежно е уведомило ДФЗ още през 2016г. Едностранното прекратяване на договорите за наем ги е поставило в невъзможност да изпълняват поетия ангажимент.

При така установените факти и обстоятелства е издаден оспореният АУПДВ.

Правни изводи:

Актът за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/4062 от 26.08.2022г. е издаден от зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК.

С него, съобразно нормите на чл.18, ал.3, т.1 и ал.4, буква “в“, във връзка с чл.67, ал.1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК, и чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП и влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. № 01-2600/4062 от 06.08.2018 г., се установява по отношение на „ГИП-60“ ЕООД, гр. Русе публично държавно вземане в размер на 14 841.89 лева. Сумата е изчислена, като спрямо получените за кампании 2012, 2013 и 2014 години от ДФЗ-РА суми в общ размер от 74 209.47 лева е приложена разпоредбата на

АУПДВ е валиден административен акт, постановен в писмена форма от компетентен орган, на който със Заповед № 0З-РД/3088 от 22.08.2022 г. (л. 8 и сл. от преписката) изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощия да издава и актове за установяване на публични държавни вземания мярка 214 "Агроекологични плащания" на основание чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП.

АУПДВ е издаден по предвидения за това ред и при спазване на процесуалните правила и норми, като дружеството-жалбоподател е надлежно уведомено за откритото производство и му е предоставена възможност в пълен обем да защити своите права, да ангажира доказателства, да заяви своето становище и възражения по констатациите. Спазена е установената от закона форма. АУПДВ е надлежно мотивиран и в него достатъчно пълно, ясно и точно са изложени фактическите и правни основания за издаването му.

Процесният АУПДВ е издаден и в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел.

Събраните доказателства установяват, че с влязъл в сила индивидуален административен акт на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11 е прекратен ангажимента и подпомаганото лице дължи възстановяване на получената финансова помощ, съобразно правилата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11. Според посочената норма подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: а) до края на третата година - 100 %; б) до края на четвъртата година - 40 %; в) до края на петата година - 20 %; г) (нова – ДВ, бр. 24 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.) след петата година – 10 %.

В казуса с Уведомително писмо изх. № 01-2600/4062 от 06.08.2018 г. на Зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е прекратен агроекологичният ангажимент и е отказана финансова помощ за 2016 г., която е петата година от поетия петгодишен ангажимент. Следователно размерът на задължението следва да се изчисли съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 4, б. "в" от Наредба № 11, а именно 20% от общо изплатената сума 74 209.47 лева, при което се получава сума в размер на 14 841.89 лева.

Като е установил публично държавно вземане в този размер, компетентният орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти.

Според чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и т. н. Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон (чл. 166 от ДОПК). В чл.27, ал.3 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП вземанията, възникнали въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Според чл.27, ал.5 от ЗПЗП вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а според чл.27, ал.7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Според чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.