Решение № 1187 от 24.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1187 гр. Стара Загора, 24.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Диана Р. С. като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20255530100150 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните:

Ищецът „КРЕДИТ ИНС” АД София твърди в исковата си молба, че е търговско дружество, регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3а, ал.1 от Закона за кредитните институции. Основната дейност на "КРЕДИТ ИНС" АД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. -Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/

Ищецът твърди, че ответникът К. С. Т. кандидатствал за получаване, на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне финансова услуга от разстояние. В резултат на 1 подадената заявка и предоставените от К. С. Т. данни, служител на ищеца се свързал с него на посочения телефон, ответникът потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи при условията на дружеството кредит в размер на 1000 лв.

След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС" АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра" №ДЗ012153/25.01.2024г. и желаната сума му била преведена чрез системата е-pay и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей" АД, срещу представена от К. С. Т. лична карта.

Ищецът сочи, че съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. З ал.1 ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информации, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторства. Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурирала информация, която логически била свързана само и единствено с К. С. Т., който лично предоставила на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следвало да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни.

Ищецът сочи, че Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се считало всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай. Ищецът сочи, че доказателствената сила на подписания електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК).

В настоящия случай ищецът представя договора сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с 2 електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на носител, обективиращ частни подписани от страните, документи и съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка се позовава на решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС, гр.д.№ 868/2012 г. ІV г.о.

Ищецът заявява, че на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се запознал и приел Общите условия на предлагания му кредит, като потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити".

Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС" АД поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението бил платим ведно с главницата на равно месечни вноски със следните падежи: 25.02.2024г., 25.03.2024г., 25.04.2024г., 25.05.2024г., 25.06.2024г., 25.07.2024г., 25.08.2024г., 25.09.2024г., 25.10.2024г., 25.11.2024г., 25.12.2024г., 25.01.2025г.

Първите вноски с падеж 25.02.2024г., 25.03.2024г. и 25.04.2024г. били изцяло погасени; по вноска с падеж 25.05.2024г. било направено частично плащане, като извън погасяването е останала дължимата главница. Към дата 19.09.2024г. кредитополучателят не погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 25.06.2024г., 25.07.2024г. и 25.08.2024г. Служители на дружеството неколкократно осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но К. С. Т. не осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова.

Ищецът сочи, че процесните суми се претендират на основание предсрочна изискуемост. Предвид разпоредбата на т. 9.2 от Общите условия, приложими към договора за потребителски кредит, сключен между страните, кредитодателят има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички дължими и изискуеми суми по вноските с настъпил падеж.

С настоящата молба представя копие от изпратен имейл - електронно съобщение до ответника на посочения от нея/него в заявката за кредит личен адрес на електронна поща, с който дружеството е обявило кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 12.1 от Общите условия приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит всички уведомления и изявления от страните трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на кредитополучателя, посочени при сключване на Договора.

Ищецът счита, че съгласно чл.86 ЗЗД ответника К. С. Т. му дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване 3 на заявлението възлиза на 3.98 лв.

Ищецът сочи, че на 19.09.2024г. подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, по образуваното ч.гр.дело №4212/2024г. е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК и съдът указал на ищеца да предяви иск на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК.

Моли съда да постановите решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за установено по отношение на ответника К. С. Т., че дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД: сумата от 727,24 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №Д3012153/25.01.2024г.; сумата от 75,23 лв. договорна лихва за периода 25.05.2024г. - 25.08.2024г.; сумата от 3,98 лв. законна лихва за забава за периода 25.05.2024г. - 19.09.2024г.; законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендира направените в настоящото и заповедното производства разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от от назначения особен представител на ответника, в който оспорва иска изцяло.

Погасените вноски, както и частично погасената такава, не били конкретизирани в какъв размер са. В представените от ищеца извлечения от електронната система за извършени плащания били отразени шест плащания извън първите три и не ставало ясно как е изчислена търсената сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗПК договорът за потребителския кредит следвало да съдържа информация за годишния процент на разходите и по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочвали взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В представения с исковата молба договор годишния процент на разходите не бил точно и ясно определен. Не се съдържала и ясна информация за общата сума дължима от потребителя, изчислена при сключването, което било основание за недействителност на договора /чл. 11 ,т.7, т. 10. т. 11 ЗПК/.

Твърди, че договорът за потребителски кредит представлявала двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следвало да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит- арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразявал задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включвало и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто 4 бил настоящия случай. Всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представлявали възнаградителна лихва. При формиране на годишния процент на разходите, се включвали не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит „Екстра“ от 25.01.2024г. и Общи условия към него, както и погасителен план. Сключването на договора от разстояние по реда, по който е описано в исковата молба, не се оспорва по делото. Методът на сключване на Договора е подробно описан в Раздел IV от Общите условия. Оспорват се отделни клаузи от Договора за потребителски кредит, а именно че същите противоречат на закона или са неравноправни, както и действителността на целия договор за потребителски кредит.