Решение № 4866 от 05.05.2025, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1665/2024
- Вид
- Решение № 4866
- Подписан
- 05.05.2025
- В сила
- 10.03.2026
- Състав
- Таня Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 177, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 18а, ал. 10 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 18а, ал. 7, ал. 8, ал. 9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 18а, ал. 7, ал. 8, ал. 9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 18а, ал. 7, ал. 8, ал. 9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 26 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 1, т. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 52, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 53, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- § 4к, ал. 8, ал. 11, ал. 12 и ал. 13 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 8, ал. 11, ал. 12 и ал. 13 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 8, ал. 11, ал. 12 и ал. 13 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 8, ал. 11, ал. 12 и ал. 13 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 8, т. 1 и т. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 8, т. 1 и т. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 8, т. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 11 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 13 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 13, т. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 8, т. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
- чл. 28 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28, ал. 7 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28б, ал. 10 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28б, ал. 11 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28в · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4866
Варна, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20247050701665 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 4к, ал. 8 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Производството е образувано по жалба от М. И. С. и Д. И. Г., подадена чрез А. П., срещу Заповед № 18-7379-08.07.2024 г. на Началника на СГКК – Варна, с която е одобрено изменение на КРНИ за поземлен имот с идентификатор ***, като са заличени данните за собственост на П. З. П., Д. К. Р. въз основа на Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015 г., и неидентифициран собственик, и са вписани следните данни за собствеността на имота: собственост на н-ци на Д. К. Р. въз основа на Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015 г. и Заповед № Г-ПР-108/08.11.2021 г. на Кмета на Район „Аспарухово“ за 315 кв.м ид.ч от 550 кв.м; собственост на н-ци на Л. И. Н. въз основа на Решение № 1442/10.04.20216 г. по гр. дело № 10120/2016 г., вписано в СВ – Варна, с акт № ***; собственост на н-ци на И. С. Н. въз основа на Решение № 1442/10.04.20216 г. по гр. дело № 10120/2016 г., вписано в СВ – Варна, с акт № ***; и неидентифициран собственик за 31 кв.м.
С жалбата си двамата оспорващи – н-ци на Л. И. Н. и И. С. Н., излагат доводи, че оспореният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, процесуалните правила, несъответствие с изискванията за форма на акта и с целта на закона. Сочи се, че оспорващите не са уведомени за започване на административното производство, не са извършени служебни проверки, не са изяснени всички факти и обстоятелства. Настоява се, че с решението по гр. д. 10120/2016 г. на РС – Варна са признати права на реална част с площ 203 кв.м, като изменението на КР, с което въпросните права са отразени като идеални части, е в несъответствие със съдебния акт. Твърди се, че липсват мотиви за издаване на заповедта. На следващо място се сочи, че наследниците на Д. К. Р. формално са легитимирани по ПНИ за 1/3 част от 549 кв.м, а според Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015 г. на Кмета на район „Аспарухово“ – за 315 кв.м, което от една страна, не кореспондира с решението на Поземлена комисия, т.е. с имота, който е притежаван преди отнемането, а от друга страна, Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015 г. на Кмета на район „Аспарухово“ е нищожна, т.к. вписването в Регистъра към ПНИ е различно – за 1/3 ид.ч. от имота, което е 183 кв.м, а не 315 кв.м. Претендира се недействителност и в двете й форми – и нищожност, и алтернативно унищожаемост. Искането е за прогласяване на нищожност на заповедта или отмяната й.
В хода на устните състезания оспорващите, чрез адв. П. поддържат изложените доводи и направените искания, като се претендира присъждане на направените разноски. Изтъква се и следното: Налице е спор за материално право; В нарушение на чл. 297 ГПК е одобрено изменението при несъобразяване признаването със съдебно решение на собственост в реални, а не идеални части, поради което оспореният акт е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК; Посоченото основание за изменението е § 4к, ал. 8, , т. 1, изр. второ ПЗР на ЗСПЗЗ не е относимо към одобреното изменение по отношение на н-ците на Д. К. Р.; Не е допустимо изменение на ПНИ на основание двете заповеди на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, а и заповедите на кмета на района в случая са несъответни на ПНИ, според който са отредени 1/3 идеални части от имота, поради което са нищожни заповедите и се прави опит с изменението да се валидира нищожната заповед, което води и до превратно упражняване на власт; Оспорващите претендират да са изключителни собственици макар и формално да се легитимират като такива за 203 кв.м реална част от него и имат правен интерес да оспорват тези заповеди, като се отправя искане съдът да се произнесе по чл. 149, ал. 5 АПК и чл. 17, ал. 2 ГПК, като приеме, че двете заповеди са нищожни.
Ответникът – Началникът на СГКК Варна в писмено становище по жалбата поддържа неоснователност и недоказаност на жалбата, като искането е същата да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия и се иска редуцирането му до посочения минимален размер в Наредба №1/2004г.
Заинтересованата страна – Г. К. Д. (наследник на Д. К. Р. и придобил собственост от част от останалите наследници-съсобственици), чрез пълномощника си адв. С. Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата, прави искане за отхвърлянето й и претендира присъждане на разноски по делото и адвокатски хонорар. С писмен отговор заинтересованата страна поддържа невъзможност съгласно чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ въз основа на съдебното решение в случая, с което оспорващите се легитимират като собственици на 203 реални части от ПИ ….3347, да се обособи нов имот за оспорващите, както и че предявената жалба съдържа индиции за съществуващ спор за материално право, какъвто спор за материално право не съществува. Настоява се, че не е допустим инцидентен контрол в настоящото съдебно производство на заповедите, издадени на основание § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. В хода на устните състезания процесуалният представител на заинтересованите страни се позовава на заключението по съдебно-техническата експертиза, според което старият имот на заинтересованите страни попада в новообразувания с 315 кв.м. Изтъква се, че същественото в производството по ПНИ е да се види съгласно таблицата за изчисляване на дължимо обезщетение на бившите собственици, каква площ на стария имот попада в новообразувания имот, като грешката в регистъра е отстранена чрез възстановяване собствеността на правоимащото лице съгласно ПКП и таблицата. Според заинтересованата страна оспорващите като ползватели, чието право на ползване не е трансформирано в право на собственост, нямат правен интерес да оспорват правото на собственост на другия стар собственик. Настоява се, че обжалваният акт е позитивен за оспорващите, като е недопустимо, според изискванията за ПНИ, да бъдат вписани като собственици на реална част от имота.
Заинтересованите страни – Д. Х. Д., М. Д. Т., Д. Д. Д., не ангажират писмено становище по жалбата, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание, за което са редовно призовани.
Съобразявайки посочените от оспорващите основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се извеждат от приетите по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С оспорения в настоящото производство административен акт е одобрено изменение на КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г., състоящо се в изменение на КРНИ за ПИ ***, като е заличена вписаната собственост на: П. З. П., с отразяване, че няма документ за собственост, Д. К. Р. въз основа на Заповед № Г-ПР-115 от 08.04.2015 г., издадена от Община Варна и неидентифициран собственик, за когото липсва информация и няма данни, и е вписана собственост на имота на: н-ци на Д. К. Р. въз основа на Заповед № Г-ПР-115 от 08.04.2015 г. и Заповед № Г-ПР-108/08.11.2021 г. на Кмета на Район „Аспарухово“ за 315 кв.м. ид. ч. от 550 кв.м; н-ци на Л. И. Н. въз основа на Решение № 1442/10.04.2016 г. по гр. д. № 10120/2013 г., вписано в СВ-Варна с акт № ***; н-ци на И. С. Н. въз основа на Решение № 1442/10.04.2016 г. по гр. д. № 10120/2013 г., вписано в СВ-Варна с акт № ***; неидентифициран собственик за 31 кв.м ид.ч. от 550 кв.м.
Жалбата, подадена на 25.07.2024 г., следва да се приеме, че не е просрочена. Жалбата от Д. И. Г. е в законоустановения 14-дневен срок, считано от 15.07.2024 г., когато според приложеното на л. 74 от адм. пр. известие за доставяне оспорената заповед е съобщена на оспорващата. Данни за надлежно съобщаване на М. И. С. не са налице - ответникът представя писмо, с отбелязване от пощенския оператор, че пратката не е потърсена, поради което следва да се приеме, че жалбата и на М. И. С. е подадена в срок. Жалбата изхожда от лица с правен интерес от оспорването – оспорващите са наследници на Л. И. Н. и И. С. Н., според съответно Удостоверение за наследници с изх. № АУ042936АС/09.05.2022 г. (л. 37 от делото) на Л. И. Н. и Удостоверение за наследници с изх. № АУ056766АС/28.06.2017 г. (л. 38 от делото) на И. С. Н., вписани като собственици в КРНИ за ПИ *** по КК на гр. Варна.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК е одобрена КККР за територията на административен район „Аспарухово“ – Варна, обнародвана в ДВ, бр. 64/2008 г. (л. 75-76 от адм.пр.)
ПНИ на СО „Боровец-север“ е одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г. на Областния управител на област с административен център Варна, където е и новообразуваният имот 3347 – л. 177 от делото, която заповед е влязла в сила по отношение на процесния по делото имот, доколкото не са налице данни за оспорването й в тази част.
В регистъра към ПНИ ПИ № 3347 е с площ 550 кв.м, като собственици са вписани Д. К. Р. за 1/3 ид.ч., без вписан документ за собственост, П. З. П., без вписан документ за собственост и „неидентифициран“ собственик – л. 159, гръб от делото.
Съгласно Помощния кадастрален план (ПКП) към ПНИ – л. 173 от делото, и Таблица за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците в с.о. „Боровец-север“, кв. Галата, гр. Варна – л. 174-176 от делото, имот № 3347 по ПНИ попада в имот 416 (стари имотни граници), записан на Д. К. Р., с площ от 315 кв.м и в имот № 414 (стари имотни граници), записан на П. З. П., с площ 193 кв.м.
С Решение № 1442 от 10.04.2016 г. по гр. д. № 10120/2016 г. на Районен съд – Варна (л. 51-56 от адм. пр.), вписано в СВ – Варна с акт № ***, е прието за установено на основание чл. 124 ГПК по отношение на н-ците на П. З. П., че Л. И. Н. и И. С. Н. са собственици на реална част с площ от 203 кв.м, изчертана на скицата на л. 13 от делото между точки АВСД от имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013 г. на Началника на СГКК – Варна, целият с площ от 549 кв.м, на основание давностно владение в периода от 25.06.1998 г. до 25.06.2008 г.
Л. И. Н. и И. С. Н. са бивши ползватели на имот 1992, който според ПКП попада частично в имот № 416 по плана на старите имотни граници. С ПНИ имот 1992 запазва конфигурацията си и става новообразуван имот 3347 – съгласно Удостоверение № 120/07.01.1988 г., издадено от Председателя на ИК на ОНС – Варна, л. 158 от делото.
Със Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015 г. на Кмета на Район „Аспарухово“, допълнена със Заповед № Г-ПР-108/08.11.2021 г. (л. 91-92 от делото) е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. К. Р. за новообразуван имот с идентификационен № 3347, за площ от 315 кв.м идеална част от 550 кв.м, съсобствен с н-ци на П. З. П. и неидентифициран собственик. След изкупуване на дяловете на част от наследниците-съсобственици, понастоящем собственици на процесния имот в качеството си на наследници на Д. К. Р. се явяват заинтересованите страни по делото – Г. К. Д., М. Д. Т., Д. Х. Д. и Д. Д. Д. (предвид удостоверението за наследници на Д. К. Р. и нотариалните актове за продажба на наследствения имот – л. 107 и л. 108 от делото).
С. З. от 19.06.2023 г., допълнено на 06.07.2023 г. и на 11.07.2023 г. (л. 31, л. 35 и л. 34 от адм. пр.) Г. К. Д. (един от наследниците на Д. К. Р.) е отправил искане до Кмета на Р. А. за изменение на ПНИ и придружаващата го документация по реда на ЗСПЗЗ по отношение на имот 3347 по плана на СО „Боровец-север“.
Съгласно обяснителната записка към проекта за изменение на новообразувания имот № 4013347 по ПНИ на СО „Боровец-север“, землище кв. Галата, общ. Варна (ПИ *** по КК) проектът е изготвен на основание § 4к, ал. 8, т. 1 и т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С позоваване на двете заповеди на Кмета на Аспарухово за възстановяване собствеността на наследниците на Д. К. Р., на съдебното решение по гр. д. № 10120/2016 г. на РС – Варна за собствеността на Л. и И. Н., таблицата за разпределение на кадастралните единици от стария план между ползвателите по новия план и отразяването на имота в ПНИ от 2012 г., с проекта предложението е за изменение на регистъра към ПНИ, състоящо се в промяна на собствеността на новообразувания имот 4013347 по ПНИ, като се: 1. впише собствеността на наследниците на Д. К. Р., съгласно двете заповеди на Кмета на Р. А., за 315 кв.м ид.ч. от имота; 2. заличи собствеността на П. З. П. и се впише собствеността на Л. и И. Н., съгласно представеното решение на РС – Варна; 3. впише собствеността на 31 кв.м ид.ч. от имота на неидентифициран собственик.
Разпечатката съдържа 28 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82afaa90-fe8c-4c45-b856-3f0da579c251