Определение № 421 от 29.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 421 гр. София, 29.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002103828 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Г. Л., подадена чрез процесуален представител адв.

Д. Ц. против част от решение № 275/30.05.2025г., постановено по в.гр.д. № 288/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

С обжалваната част от въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение № 781/11.12.2024г. постановено по гр.д. № 2043/2021г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което на основание чл. 210, ал. 3 вр. чл. 203, ал. 1 от КТ О. Г. Л. с ЕГН [ЕГН] е осъден да заплати на „Поделение за товарни превози – Горна Оряховица“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ [ЕИК] сумата от 3973.20 лева, представляваща размера на вредата /повреждане на имущество/, причинена на работодателя по небрежност при изпълнение на трудовите си задължения на 18.08.2021г., не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2021г. до окончателното плащане.

В частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5010 лева и първоинстанционното решение в тази част е потвърдено, въззивното решение не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде отхвърлена в цялост.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е разширил задълженията на ръководителя на маневрата вменявайки му задължение лично да проверява 1 прикачени ли са вагоните, с които ще се маневрира и има ли пречки за тяхното придвижване преди започване на маневрената работа. Такова задължение на ответника не е предвидено в Правилата за движение на влаковете и маневрената работа в ЖП транспорт. Задължението на ответника е било единствено да осъществява контрол върху действията на постовия стрелочник за изпълнение на даденото му нареждане. В конкретния случай ответникът двукратно е получил уверение от маневрения стрелочник, че задачата е изпълнена – разкачил е вагоните и сложил спирателна обувка: веднъж чрез сигнал и втори път чрез устно съобщаване на ответника и едва тогава е поискал разрешение за стартиране на маневрата.

Сочи, че целта на ръководителя на маневрата е да я организира и ръководи, а не лично да извършва необходимите действия за изпълнението й. В случая след като му е било докладвано, че разпорежданията му по маневрата са изпълнени и след като е получил разрешение от дежурния ръководител, маневрата е започнала. Ето защо ответникът няма вина за претърпяното ЖП произшествие. Стрелочникът Р. Я., несъзнателно и в бързината си е допуснал грешка да не разкачи, а само да разхлаби връзката между седми и осми вагони.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Поделение за товарни превози“ – Горна Оряховица, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Я. Л. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване на решението в неблагоприятната за него част, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд, включително чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд и от съвкупността на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал длъжността “началник влак, товарно движение“ при Поделение за товарни превози – Горна Оряховица. При изпълнение на работата си на 18.08.2021г., ответникът ръководил извършването на маневра на гара Горна Оряховица Разпределителна, при която с локомотив № 55-198, управляван от машиниста Е. Е. е трябвало да се вземат седем празни вагон-цистерни от 5-ти коловоз в гарата и да бъдат подадени на 62 коловоз, с участието на маневрения стрелочник Р. Я.. За целта пред осми вагон е трябвало да се постави спирателна обувка против самопридвижване на останалите вагони, които остават на коловоза; ответникът е наредил на маневрения стрелочник Р. Я. да влезе между осми и седми вагон, за да ги разкачи от оставащата на 2 коловоза група от единадесет вагона, която да осигури против самопридвижване, като постави спирателна обувка пред колелото на осмия вагон; Я. е влязъл между седми и осми вагон, разкачил е кноровите ръкави и е разхлабил куклата между тях /винтовия спряг/, но без да я откачи; след това е поставил спирателната обувка на осми вагон, излязъл е от коловоза от страната на началник влак О. Л. и му е подал сигнал за започване на маневрата; ответникът е възприел сигнала на стрелочника Я. и е поискал разрешение за маневрата от дежурния ръководител; след получено разрешение за маневра Л. е дал сигнал на машиниста за движение напред; локомотивът започнал да изтегля състава от 5-ти коловоз, но не само седемте вагона, а и останалите 11 вагона, защото седмият и осмият вагон не са били разкачени; след изминаване на около 150 метра спирателната обувка се е заклинила в стрелка № 35, препятствайки движението на осми вагон, който вследствие от това е дерайлирал с втората талига, а след него са дерайлирали и девети и десети вагони, при което маневрата е спяла в 10:28 часа.

За настъпилото произшествие – дерайлиране на подвижен ЖП състав са били съставени известие № 68/18.08.2021г., констативен протокол за техническото състояние на вагон от 23.08.2021г., доклад за разследване на леко железопътно произшествие, съставен на 03.09.2021г. от анкетна комисия втора категория, схема на мястото на дерайлиране при извършване на маневра в гара Г. Оряховица от БДЖ ТП на 18.08.2021г., окончателен доклад № 65 от заседание на РРК/н/ - Г. Оряховица, проведено на 14.09.2021г. за събитие, реализирано на 18.08.2021г. – 10:40 ч. в гара Г. Оряховица разпределителна.

Приел, че по време на ръководената от ответника маневра на 18.08.2021г. маневреният стрелочник Р. Я. поставил спирателна обувка между седми и осми вагон против самопридвижване на вагоните, които следвало да останат на място, разхлабил куплата и скъсал шноровите ръкави между вагоните, но забравил да скъса куплата и въпреки това е подал сигнал с флагче, докато бил до крайните вагони, а после отишъл при св. А. и при ответника и казал, че е готов. При тази ситуация вместо сам да се убеди и лично да провери, в качеството си на ръководител на всички придвижвания на маневрения локомотив и работата на маневрените стрелочници, дали са прикачени всички вагони, участващи в маневрата, и дали има пречки за придвижването на седемте цистерни, които е следвало да бъдат изведени, ответникът Л. се е доверил изцяло на действията и сигналите на маневрения стрелочник, дал е сигнал “напред” на локомотивния машинист и по този начин е допринесъл за настъпването на инцидента.

От съвкупността на приетите по делото писмени доказателства – съставени след настъпване на произшествието документи, приел за установени всички значими факти относно правонарушението от обективна и субективна страна – деянието, нарушенията, които са извършени и субекта на нарушението, вината, кои действия се намират в пряка причинно следствена връзка с настъпилото произшествие, от което са произлезли имуществени вреди за работодателя, както и приел за безспорно установена и стойността на нанесената щета – уврежданията на имуществото на работодателя вследствие дерайлирането на вагоните, а именно обобщена незавършена калкулация – 36672.14 лв. без ДДС.

Работодателят издал Заповед № ЛС18/27.09.2021г. по чл. 210, ал. 1 от КТ, с която на 3 основание чл. 203, ал. 1 от КТ и чл. 210, ал. 2 от КТ е наредил от трудовото възнаграждение на О. Л. да бъде удържана сума в размер на 3973.20 лв. за компенсиране на причинената му по небрежност вреда, която представлява максималният размер на имуществената отговорност от три месечни трудови възнаграждения, съобразно в чл. 206, ал. 2 от КТ.

Заповедта била връчена на ответника на 05.10.2021г., като същият саморъчно е изписал несъгласието си с размера на наказанието, а по-късно подал и писмено възражение рег. № 11-00- 4743/11.10.2021г. до директора на ПТП Горна Оряховица.

При така установените факти от правна страна въззивният съд приел, че са налице елементите от фактическия състав на имуществената отговорност на работника по чл. 203, ал. 1 от КТ, а именно: при извършване на маневрата на 18.08.2021г., ответникът О. Л. е допуснал нарушение на трудовите си задължения, установени в чл. 396, ал. 1, ал. 3, т. 1 и т.

2, чл. 399, т. 3 и чл. 400, т. 4 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт, съгласно които ръководи работата на всички работници в маневрената и локомотивната бригада във връзка с маневрената работа; длъжен е да организира безопасно извършване на маневрената работа и да осигурява личната безопасност на работниците, заети в маневрата; да осигурява правилно разпределение и съгласуваност в дейността на всички работници, които участват в извършването на маневрата; преди да започне маневрената работа, да провери прикачени ли са вагоните, с които ще се маневрира, и има ли пречки за тяхното придвижване /спирателни обувки, дървени клинове, вагони, на които да се извършва ремонт, и др./ и да ръководи всички придвижвания на маневрения локомотив и работата на маневрените стрелочници. Формирал извод, че в случая при настъпване на инцидента ответникът не е организирал безопасното извършване на маневрата като не е проверил има ли пречки за придвижване на вагоните, с които ще се маневрира, и прикачени ли са вагоните, с които ще се маневрира. Вместо сам да се убеди и лично да провери, в качеството си на ръководител на всички придвижвания на маневрения локомотив и работата на маневрените стрелочници, дали са прикачени всички вагони, участващи в маневрата, и дали има пречки за придвижването на седемте цистерни, които е следвало да бъдат изведени, ответникът Л. се е доверил изцяло на действията и сигналите, осъществени от маневрения стрелочник, дал е сигнал “напред” на локомотивния машинист и по този начин е допринесъл за настъпването на инцидента. Обосновал противоправност на деянието, осъществено от ответника Л., като несъответствие между правно дължимото поведение и фактически осъщественото от него поведение, тъй като с деянието си, осъществено чрез бездействие, ответникът не е изпълнил вменените му трудови задължения, визирани в Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт.

За неоснователно приел възражението на ответника, че длъжността му не е била ръководна, тъй като бил подчинен на други служители. Съобразил в тази връзка, че съгласно длъжностната характеристика основна функция на длъжността на ответника е била да организира и лично да ръководи маневрата и контролира изпълнението на всички поставени задачи на „стрелочник, маневрен“. При тази уредба приел, че ответникът не е следвало да извършва сам действията, които е възложил на стрелочника, а да осъществи контрол дали те 4 са извършени правилно и по такъв начин, че маневрата да бъде извършена безопасно както за живота и здравето на участващите в нея работници, така и безопасно и по отношение имуществото на работодателя. Като ръководител на маневрата, ответникът е следвало, след като е получил сигнал от стрелочника Р. Я., че е разкрачил вагоните и е поставил спирателната обувка, да провери лично дали това е сторено по правилен начин. В този смисъл приел за неоснователно възражението му, че е изпълнил задълженията си и е било достатъчно да получи сигнал от маневрения стрелочник за възложената му работа.