Решение № 162 от 14.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Варна, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110110375 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от М. Д. Б. срещу „Ф.И.“ ЕАД, иск с правно основание чл.439 от ГПК съдът, да признае за установено между страните, че М. Д. Б. не дължи на ответника сумата в размер на сумите в размер на от 20 471,81 лева представляваща сбор от: сумата от 16 789,04 лв., представляваща главница произтичаща от Договор за текущо потребление от 28.06.2007 г. и Договор за поръчителство от 27.06.2007г., договорна лихва в размер на 1 774,33 лева за период от 10.02.2011г. до 27.09.2011г. и наказателна лихва в размер на 880,68 лв. за период от 10.02.2011г. до 27.09.2011г., както и сумата от 1 027,76 лева представляващи реализирани от заявителя разноски в заповедното производство, за които суми по издаден изп. лист е образувано № 1081/2014 на ЧСИ Илиана Станчева, поради погасяване на вземанията по давност.

Ищецът твърди, че въз основа на издадените Заповед от 29.09.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист издадени по ч.гр.дело № 14424 по описа за 2011 г. на Варненски районен съд М. Д. Б. е осъден да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК **** сумата от 20 471, 81 лева, представляваща сбор от: сумата от 16 789,04 лв., представляваща главница произтичаща от Договор за текущо потребление от 28.06.2007 г. и Договор за поръчителство от 27.06.2007 г., договорна лихва в размер на 1 774,33 лева за период от 10.02.2011 г. до 27.09.2011 г. и наказателна лихва в размер на 880,68 лв. за период от 10.02.2011 г. до 27.09.2011 г., както и сумата от 1 027,76 лева представляващи реализирани от заявителя разноски в заповедното производство.

Ищецът сочи, че през 2014 г. по молба на „БАНКА ДСК” ЕАД въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1081 по описа за 2014 г. на ЧСИ Илиана Станчева - район на действие Варненски окръжен съд. През 2017 г. по молба на „Ф.И.” ЕАД дружеството е конституирано като взискател по делото въз основа на Договор за цесия 2017 г. На 21.06.2018 г. с постановление на съдебния изпълнител изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

1

Ищецът счита, че задължението му е погасено по давност. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответникът признава предявения иск. Възразява относно присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Съдът като взе предвид, че ответника признават исковете и ищецът е направил искане за постановяване на решение при признаване на иска, то съдът постановява решението си при признание на иска, на осн.чл.237,ал.2 от ГПК.

По разноските: Разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, дава възможност разноските да бъдат присъдени за ищеца, при наличието кумулативно на две предпоставки: ответника с поведението си да не е дал повод за завеждане не иска и ако го признае.

Относно предявените искове по чл.439 от ГПК категорично може да се заключи, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като въпреки формалното признание на иска/ковете не е върнал на ищцата издадения изп.лист. Налице и актуална практика на ВКС, че дори при необразувано изпълнително дело, достатъчен е фактът на издаден изп. лист, за да се породи правен интерес за длъжника от иска по чл. 439 ГПК със страни длъжника по изп. лист и кредитора по него (или негов правоприемник).

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че ответникът има срещу ищеца валидно издаден изпълнителен лист за процесните вземания. При това прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемция" не изключва принудителното изпълнение, доколкото към датата на сезирането на съда с иска по чл. 439 от ГПК съществува възможността, въз основа на получените от взискателя и намиращи се в негово държане изпълнителен лист да се образува ново изпълнително дело, вкл. след изтичане на погасителната давност за вземането, доколкото съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. След изтичане на давностния срок вземането продължава да съществува и ако длъжникът плати, това плащане не е без основание (арг. от чл. 118 от ЗЗД). Правната сфера на ищеца - длъжник е накърнена, след като в полза на кредитора ответник съществува изпълнителен титул, а следователно – и потенциална възможност, въз основа на същия да образува ново изпълнително производство, доколкото прекратяването на предходното такова по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не защитава длъжника от ново принудително изпълнение. В този случай длъжникът може да се защити само чрез иск срещу взискателя по чл. 439 от ГПК, като сезирането на съда с отрицателния установителен иск е условие за зачитане на последиците на погасителната давност. Съответно, налице е повод за образуване на настоящото производство за оспорване на вземането по исков ред. Поради това признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски В същия смисъл е и съдебната практика - Определение № 50413/05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г. на I т.о. ТК на ВКС, Определение № 60360/08.11.2021 г. по ч. гр. д. № 4112/2021 г. на I. г. о. ГК на ВКС.

В сходен смисъл е и Определение № 1220 от 05.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., съобразно което, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност може да се противопостави само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес. Следователно, независимо от липсата на образувано ново изпълнително производство, самото наличие на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда субективно право за длъжника да поиска по исков ред да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, причина за съдебното предявяване на което е именно поведението на кредитора.

2

Следователно, в случая нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложима и с оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да отговаря за сторените от ищцата разноски.

С определение №13408/03.10.25г. ищецът е освободен от заплащане на такси по делото. Съответно, на осн.чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата дж.такса по делото в размер на 430,78 евро /842,53 лв./ Предвид осъществената от пълномощника безплатна защита, в полза на адвоката следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.

В производството ищцата е представлявана от адв. Р. Д., който моли в негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаната безплатна правна защита и съдействие в полза на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Представен е и съответен договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че същият е безвъзмезден и е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно посоченото с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и предвид обвързващия му националните съдилища характер, предвиденото с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения минимуми, не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от съда при своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /така Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д.

№ 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I ТО/.

Настоящият състав намира, че липсва фактическа и правна сложност на делото, което ведно с ограничените процесуални действия, представлява предпоставка за намаляване размера на адв. възнаграждение при приложение на цитираното по-горе решение на СЕС. С оглед наличието на многобройна и константна съдебна практика по сходни дела, предвид и признанието на исковете, прави процесуалната защита стандартна и лишена от правна сложност и продължителни процесуални действия. С оглед на изложеното съдът намира, че сума в размер на 204,52 евро, за адвокатско възнаграждение за иска, след въведено от ответника възражение за прекомерност е достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд по гражданското дело.

Сумите за разноски се присъждат в официалната за страната валута, при съобразяване действащите норми на чл. 4 и 14 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.237 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищеца М. Д. Б., ЕГН **********, с адрес в с.Л.К. не дължи на ответника „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр. София, сумата от 16 789,04 лв., представляваща главница по Договор за текущо потребление от 28.06.2007 г. и Договор за поръчителство от 27.06.2007г., договорна 3 лихва в размер на 1 774,33 лева за период от 10.02.2011г. до 27.09.2011г. и наказателна лихва в размер на 880,68 лева за период от 10.02.2011г. до 27.09.2011г., както и сумата от 1 027,76 лева представляващи разноски в заповедното производство, за които суми е издаден изп. лист по гр.д.№ 14424/2011г. по описа на ВРС и е образувано изп. дело № 1081/2014 на ЧСИ Илиана Станчева, район на действие ОС - Варна, поради погасяване на вземанията по давност, на основание чл.439 ГПК.

ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр. София да заплати по сметка на ВРС, сумата от 430,78 евро, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр. София да заплати на адвокат Р.

Д., АК – Варна, сумата от 204,52 евро, представляваща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в производството, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4