Решение № 647 от 30.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13585/2025
- Вид
- Решение № 647
- Подписан
- 30.01.2026
- В сила
- 30.01.2026
- Състав
- Николай Димов, Евгени Стоилов Станоев, Велина Пейчинова
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 647 гр. София, 30.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20251100513585 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба с вх. № 68347/28.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, депозирана от взискателя по изпълнението „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Постановление за прекратяване на производството по чл. 435, ал. 1, т. 8 ГПК от 13.10.2025 г. по изпълнително дело № 20108380405773 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ.
Жалбоподателят счита, че от 30.07.2022 г., когато длъжникът по изпълнението е починал, изпълнителното дело е спряно по силата на закона.
За смъртта на длъжника взискателят не бил уведомен, поради което производството не можело да бъде прекратено. Не била посочена и дата, на която е настъпила перемпцията. Моли обжалваното постановление да бъде отменено.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна. Изложил е хронология на действията по изпълнителното дело и е посочил, че перемпцията е настъпила, преди да почине длъжникът.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20108380405773 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ. Съгласно същите изпълнителното дело е образувано по молба с вх. № 30900/19.11.2010 г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Г. Т. за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 05.06.2000 г. по гр.д. № 4015/2000 г. по описа на СРС, 71 състав: 1217,14 лв., ведно със законната лихва годишно върху сумата от 1033,61 лв., считано от 04.05.2000 г. до изплащането , както и 24,34 лв. – разноски.
Взискателят е помолил частния съдебен изпълнител да образува изпълнително дело и да предприеме изпълнителни действия за събиране на вземането – упълномощаване по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Видно от записванията върху изпълнителния лист и на гърба му, преди процесното изпълнително дело са събирани суми по друго изпълнително дело, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК през 2009 г.
Н а 25.11.2010 г. са изпратени запорни съобщения до множество търговски банки. На същата дата е изпратена и покана за доброволно изпълнение до длъжника В. Г. Т.. На 12.12.2010 г. ПДИ е получена от сина на длъжника, видно от разписката към поканата.
Н а 17.03.2011 г. е изпратено запорно съобщение до касиера на Столично/Районно управление „Социално осигуряване“ София-град, с което е наложен запор върху пенсията на длъжника. Съобщението е получено на 19.03.2011 г.
Н а 17.03.2011 г. е изпратено запорно съобщение до „Инвестбанк“ АД, получено на 18.03.2011 г.
На 28.03.2011 г. е наложена удръжка от пенсията на длъжника в размер на 65,65 лв.
На 16.08.2011 г. НОИ е уведомил ЧСИ Б., че се преустановява месечната удръжка от пенсията на длъжника, тъй като размерът е под минималната работна заплата.
На 21.06.2013 г., 15.05.2014 г., 12.10.2016 г. и 28.07.2017 г. са изпратени 2 съобщения до длъжника, с които последният е уведомен, че ЧСИ пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи на адрес: гр.
София, ж.к. „********. Видно от приложените по делото разписки на 31.05.2014 г., 19.11.2016 г. и на 12.08.2017 г. са залепени уведомления за горните съобщения.
Н а 16.04.2020 г. е постъпила молба от взискателя с искане да бъдат извършени справки и да бъдат наложени запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения, ако бъдат открити, както и да се пристъпи към опис и оценка на собствени на длъжника движими вещи.
Н а 28.08.2020 г. е изпратено запорно съобщение до „Инвестбанк“ АД, получено на 31.08.2020 г.
На 16.06.2025 г. е постъпила молба от взискателя с искане за извършване на справки за банкови сметки и пенсия на длъжника и налагане на запори върху същите, ако бъдат открити, както и да се пристъпи към опис и оценка на собствени на длъжника движими вещи.
С обжалваното Постановление от 13.10.2025 г. изпълнително дело № 20108380405773 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, е прекратено на основание чл. 435, ал. 1, т. 8 ГПК. Същото е връчено на взискателя на 14.10.2025 г.
На 28.10.2025 г. е депозирана настоящата жалба.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса, поради което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предвижда, че изпълнителното дело се прекратява, ако в продължение на две години не са извършвани изпълнителни действия.
Съгласно т. 10 от ТР от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС производството по изпълнителното дело се прекратява по силата на закона, а актът на съдебния изпълнител единствено констатира настъпилата перемпция. Следователно без значение е кога е издадено постановлението за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК от съдебния изпълнител – така Решение № 45/30.03.2017 г. по т.д. № 61273/2016 г. на IV Г.О. на ВКС и 3
Решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г. на IV Г.О. на ВКС.
Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече от датата на последното извършено изпълнително действие по делото, респ. от датата на последната молба за извършване на такова, ако изпълнителното действие не е било извършено по причини, за които взискателят не отговаря – в този смисъл са Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на IV Г.О. на ВКС и Решение № 48/17.09.2018 г. по гр.д. № 76/2018 г. на IV Г.О. на ВКС.
Давността и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекъсват с едни и същи изпълнителни действия.
В тълкувателната практика на ВКС – мотивите на т. 3 от ТР от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, както и в Решение № 448/04.07.2024 г. по гр.д. № 3976/2022 г. на IV Г.О. на ВКС напр., се приема, че водещо значение за прекъсването на давността е поведението на кредитора – отправено до съдебния изпълнител искане за извършване на изпълнителни действия. Ако действията не са били извършени поради причина, независеща от взискателя – вкл. поради бездействие на съдияизпълнителя, давността (съответно двугодишният срок чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) ще бъде прекъсната.
В същите мотиви по т. 3 от ТР от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че молбата за извършване на справки, в която е инкорпорирано и искане за налагане на запор или възбрана върху установеното имущество на длъжника, прекъсва давността, респ. срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. В мотивите по т. 10 от ТР от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС пък е посочено, че действията, предприети от съдебния изпълнител, упълномощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ, прекъсват давността, респ. срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Като съобрази гореизложеното, въззивният съд приема, че са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на № 20108380405773 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ. Преди молбата от 16.04.2020 г. последното изпълнително действие е извършено на 28.07.2017 г., което е прекъснало срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 28.07.2019 г. е изтекъл двугодишен срок, в който не са предприемани изпълнителни действия, поради което перемпцията е настъпила по силата на закона, а с обжалваното постановление ЧСИ Б. единствено я е констатирал, макар и без да посочва 4 дата, на която е настъпила същата.
Обжалваното постановление е законосъобразно, а жалбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 68347/28.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, депозирана от взискателя по изпълнението „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Постановление за прекратяване на производството по чл. 435, ал. 1, т. 8 ГПК от 13.10.2025 г. по изпълнително дело № 20108380405773 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на частния съдебен изпълнител и на страните за сведение и съобразяване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5