Присъда № 23 от 25.03.2026, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към Присъда № 23 от 25.03.2026г. по НОХД № 100 по описа на КжРС за 2026г.

Повдигнато е обвинение срещу Н. А. А. за престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК за това, че на 29.11.2024г. в гр.Кърджали пред Е. В. К.********** в ТП на НОИ- Кърджали, съзнателно се ползвала от неистински официален документ- Удостоверение Обр.*** с изх.№ */09.01.2009г. на името на Н. А. А., с посочен издател ЕТ „*******************“- с.Ш. п., като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Производството по делото се разглежда по реда на глава 28 от НПК, тъй като са налице условията за това, въпреки, че делото е образувано по внесе обвинителен акт- за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел, няма причинени от престъплението съставомерни имуществени вреди.

Представителят на обвинението в ход по същество поддържа така повдигнатото обвинение срещу Н. А. А. за престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК. Счита, че деянието е безспорно доказано от събраните и приложени по делото доказателства. Настоява още, че са налице условията за освобождаване от наказателна отговорност на Н. А. А., доколкото не са налице и отрицателните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, поради което моли да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено наказание към минимума предвиден от законодателя.

Подсъдимата Н. А. А., редовно призована за съдебно заседание, се явява лично. Същата дава обяснения в проведеното открито съдебно заседание, в които се признава за виновна, като заявява, че е намерила инкриминирания документ, който е оставил баща й, който подала в НОИ, за да получи пенсия. Обяснява още, че работила без трудов договор в заведение на нейна роднина в с.Ш. п. в периода от 1984г. до 1985г., когато била 17- 18 годишна, където миела чинии, белела картофи и вършела и други неща. В ход по същество подсъдимата Н. А. заявява, че ще направи каквото й се каже, a в последна дума- изразява съжаление от стореното.

Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимата Н. А. А., родена на ****г. в *********, живуща в ********, български и турски гражданин, с основано образование, омъжена, пенсионер, неосъждана, с ЕГН **********.

Безспорно се установи фактическата обстановка описана в обвинителния акт, а именно: Свидетелката С. Ш. С. от ********* през 1998г. се регистрирала като едноличен търговец- ЕТ„*******************“- с.Ш. п. със седалище и адрес на управление ******. Но тази фирма фактически не е 1 развивала дейност и не е имала назначен персонал.

На неустановени по делото дата и място, подсъдимата Н. А. се сдобила с неистински официален документ- Удостоверение Обр.*** с изх.№ */ 09.01.2009г. на името на Н. А. А. с посочен издател ЕТ„*******************“- с.Ш. п., в което бил удостоверен осигурителен стаж на Н. А. за периода от 01.02.1984г. до 03.05.1985г., както и за периода от 01.09.1985г. до 15.09.1987г. на длъжност готвачка. Това удостоверение й било необходимо, тъй като имала намерение да подаде в ТП на НОИ- Кърджали документи, за да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а нямала необходимия осигурителен (трудов) стаж.

Така на 29.11.2024г. в гр.Кърджали подсъдимата Н. А. отишла в ТП на НОИ- Кърджали, където пред Е. В. К.- ***** в ТП на НОИ- Кърджали, подала Заявление за отпускане на пенсия/и добавка/и- Заявление с вх. № *****/ 29.11.2024г. до Директора на ТП на НОИ- Кърджали, като заедно със заявлението представила и неистинския официален документ- Удостоверение Обр.*** с изх. № */ 09.01.2009г. на името на Н. А. А., с посочен издател ЕТ „*******************“- с.Ш. п., макар да знаела, че никога не е работила при посочения ЕТ на длъжност „готвачка“ за периода от 01.02.1984г. до 03.05.1985г., както и за периода от 01.09.1985г. до 15.09.1987г. Свидетелката К. приела документите от подсъдимата Н. А., която се подписала лично в Заявлението срещу графи „Подпис на заявителя на пенсия/ Подпис на подателя на заявлението“. Малко по- късно последната напуснала сградата на ТП на НОИ- Кърджали.

В хода на обработване на документите подадени от подсъдимата Н.

А. в ТП на НОИ- Кърджали се породили съмнения относно истинността на отразеното в Удостоверение Обр.*** с изх.№ */ 09.01.2009г. на името на Н. А.

А., с посочен издател ЕТ „*******************“- с.Ш. п., удостоверяващо осигурителен стаж на длъжност „готвачка“ за периода от 01.02.1984г. до 03.05.1985г., както и за периода от 01.09.1985г. до 15.09.1987г. при посочения ЕТ. Предвид на това била извършена проверка в ТП на НОИ- Кърджали, при която се установило, че ЕТ“*******************“- с.Ш. п. бил регистриран с фирмено дело № ** от 1998г., което обстоятелство правело невъзможно в ЕТ да е имало назначени лица преди 1998г.

Видно от заключението на изготвената в хода на разследването по делото съдебна почеркова експертиза представляващо Протокол № **/ 21.05.2025г. от вещото лице Ш. М., подписите срещу графи: „Подпис на заявителя за пенсия/Подпис на подателя на заявлението“ в Заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и с вх. № ******/ 29.11.2024г. до Директора на ТП на НОИ- Кърджали са положени от подсъдимата Н. А., а подписите в графи „Изготвил“, „Гл.счетоводител“, и „Ръководител“ в Удостоверение Обр.*** с изх.№ */ 09.01.2009г. не са положени от Н. А. А. или от С. Ш. С., а от друго лице. Видно от заключението на изготвената в хода на разследването по делото съдебна почеркова експертиза обективирана в Протокол № ***/ 2

25.08.2025г. подписите и ръкописният текст в Удостоверение Обр.*** с изх.№ */ 09.01.2009г. не са изпълнени от Н. А. А. или от С. Ш. С., а от друго лице.

Тази безспорна фактическа обстановка бе възприета от съда на база частично от обясненията на подсъдимата Н. А. дадени на съдебното следствие, от гласните доказателства от свидетелите Е. К., К. Н., С. С., О. М., Ф. Х. и Н. Ю., всички събрани на досъдебното производство, от приложените писмени доказателства- Удостоверение Обр.*** с изх.№ */ 09.01.2009г., Заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и с вх. № ******/ 29.11.2024г., Данни от НИС „*******“ за ЕТ „**********“, както и четирите съдебнопочеркови експертизи на вещото лице Ш. М., всички те събрани на досъдебното производство. Тези доказателства са еднопосочни, взаимно се подкрепят, както и са подробни и последователни, поради което бяха кредитирани от съда. Настоящата инстанция не дава вяра на показанията на подсъдимата Н. А. в частта, в която твърди, че в периода от 1984- 1985г. е упражнявала трудова дейност, тъй като едноличният търговец, от чието име е издадено удостоверението представляващо инкриминирания документ, все още не е съществувал в правния мир, тъй като е бил регистрирано с решение по фирмено дело № *** едва през 1998г. Ирелевантно е обстоятелството дали и къде е работила през това време, тъй като е установено, че удостоверените факти в използвания документ от подсъдимата не отговарят на действителното положение, защото тя няма как да е упражнявала трудова дейност във фирма, която още не е била създадена. Прочее това твърдение на подсъдимата А. е изолирано от цялата доказателствена маса, поради което бе прието като нейна защитна теза. От всички други събрани по делото доказателства преценени при условията на чл.378 ал.2 от НПК и посочени погоре безспорно се установиха фактическите положения описани в обвинителния акт.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимата Н. А. А. от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК. Деянието е извършено с действие, а именно деецът е подал Удостоверение Обр. *** с изх.№ */ 09.01.2009г., който представлява неистински официален документ по смисъла на чл.93 ал.1 т.5 и 6 от НК, от категорията на свидетелстващите такива. Това е така, тъй като използваният документ е изготвен от неустановено по делото лице, като му е придаден вид, че го е издал компетентното длъжностно лице, и то в установената законова форма. В случая липсва действителният подпис на посоченото компетентно длъжностно лице, което е сочен за негов автор. Деецът Н. А. е осъществила изпълнителното деяние по чл.316 от НК като се е ползвал съзнателно от този неистински официален документ, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, тъй като е безспорно установено, че тя не го е подписала. Престъплението е формално и в случая е осъществено чрез ползването на неистинския документ- чрез подаването му пред длъжностно лице на държавния орган, тъй като за съставомерността му не е необходимо да настъпи вредоносен резултат, а престъплението се счита за довършено с акта 3 на ползването. Достатъчно е деецът съзнателно да се е ползвал с такъв документ, за да е налице престъпление, като не следва да се доказва последиците от използването му. По делото безспорно се установява, че подсъдимата А. го е представила пред съответния орган, с цел да удостовери определени правнорелевантни обстоятелства, от което се извлича субективното отношение на дееца към деянието доказващо прекия умисъл по съзнаване на общественоопасния характер на престъплението, предвиждане на общественоопасните му последици и желание те да настъпят. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което не е участвало в съставянето на документа, каквато в случая е и подсъдимата А..

Причините за извършване на деянието се коренят в незачитане на законовия ред и стремеж за престъпно облагодетелстване.

ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК- лишаване от свобода до три години, като същото е извършено с пряк умисъл, а също и че подсъдимата Н. А. не е осъждана за престъпление от общ характер и че не е освобождавана от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма съставомерни имуществени вреди от престъплението, тъй като деянието е на просто извършване, намира че тя следва да бъде освободена от наказателна отговорност и да й се наложи административно наказание. Настоящата инстанция отчете степента на обществена опасноствисока, предвид на вида на засегнатите обществени отношения по пенсионно осигуряване и изплащане от държавата на парично обезщетение наречено пенсия, както и наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелствачистото й съдебно минало, добрата характеристика, самопризнанието и изразеното съжаление, намира че чрез административно наказание към неговия минимум- „глоба” в размер на 511,29 евро, ще удовлетвори изискванията на чл.36 от НК по отношение на личната и генералната превенция на закона.

Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК настоящата инстанция осъди подсъдимата Н. А. А. да заплати направените по делото разноски в размер на 409,49 евро по сметка на ОДМВР- Кърджали.

Съгласно чл.53 ал.1 б.“а“ от НК бе постановено след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство представляващо Удостоверение Обр. *** с изх.№ */ 09.01.2009г. на името на Н. А. А. с посочен издател ЕТ„********“- с.Ш. п., находящо се на стр.19 от досъдебното производство том II, да се отнеме в полза на Държавата. Предвид чл.112 ал.4 от НПК бе разпоредено след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство съставляващо Заявление за отпускане на пенсия и/или добавки вх.№ **********/ 29.11.2024г., да се върне на заинтересованото учреждение, което в случая е ТП на НОИ- Кърджали, откъдето е изискано.

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.

4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 23 гр. Кърджали, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова и прокурора М. Мюмюн. А. като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Наказателно дело от общ характер № 20265140200100 по описа за 2026 година