Протокол № 213 от 03.07.2026, Окръжен съд - Шумен

ПРОТОКОЛ

№ 213 гр. Шумен, 03.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Мерджан Ем. Мехмед при участието на секретаря Даниела Ст. А.а

Сложи за разглеждане докладваното от София Анд. Радославова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20263600600355 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподателят-подсъдим Д. В. Х., редовно призован, явява се лично и с упълномощения си защитник адвокат С. Т. от АК - Шумен.

Въззиваемият-частен тъжител и гр. ищец К. И. А., редовно призован – не се явява. За него се явява упълномощеният му процесуален представител адвокат Ф. Л. от АК - Шумен.

Съдия Р.Х.: Искам първо да обявя, че знам, че жалбоподателят е бивш съжител на моя близка позната отпреди 25-26 години, но в никакви отношения и контакти не съм с него, налагащи отвода ми, но все пак да го заявя това обстоятелство.

Съдът запитва страните желаят ли да направят отвод на състава на съда и в частност на съдия Р.Х..

Адв. Л.: Не сме били наясно с тези обстоятелства, не правим отвод на състава.

Адв. Т.: Не, от наша страна не правим отвод на целия състав.

Жалб.-подс. Д. Х.: Не правя отвод на целия състав.

Съдът дава възможност на страните да изразят становище по хода на делото.

Адв. Т.: Не са налице пречки за даване ход на делото.

1

Жалб.-подс. Д. Х.: Да се гледа делото днес.

Адв. Л.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва депозираната въззивна жалба от адвокат С. Т., в качеството й на защитник на подсъдимия Д. В. Х. против Присъда Рег. № 25/05.05.2026 г. по НЧХД № 1938/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Докладва Допълнение към въззивна жалба от адвокат С. Т., в качеството й на защитник на подсъдимия Д. В. Х..

Връчва на адвокат Л. копие от Допълнение към въззивна жалба.

Адв. Т.: Поддържаме депозираната жалба и допълнението към нея.

Жалб.-подс. Д. Х.: Поддържам жалбата и допълнението към нея.

Адв. Л.: Жалбата е подадена в срок, процесуално е допустима. По същество ще взема отношение по-късно.

Адв. Т.: Представям пълномощно за тази инстанция. Имам искане към съда. Моля от доказателствения материал по делото да бъдат изключени приложените скрийншотове, предвид това, че същите не са заверени от тъжителя, нито от нотариус, както и по тях не е направена експертиза относно тяхната достоверност и манипулираност. Социалната мрежа Facebook не е официален регистър, поради което същите няма как да бъдат приемани като доказателствено средство, смъкнато направо от Facebook. По тези съображения правя това искане.

Адв. Л.: Уважаеми съд, направеното току-що искане е такова по същество и произнасяйки се по съществото му съдът би влязъл в противоречие със задължението да не формира вътрешното си убеждение преди приключване на пледоариите по делото, така че аз предлагам да оставите същото без уважение.

Съдът като взе предвид направеното искане от страна на защитата, намира същото за 2 процесуално недопустимо, тъй като преценката дали да кредитира дадено доказателство, или – не, е вече по същество на делото и съдът следва да го извърши със съдебния си акт по същество, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение направеното искане от адвокат Т. като процесуално недопустимо.

Адв. Т.: Нямаме други доказателствени искания. Няма да соча доказателства.

Адв. Л.: Нямам доказателствени искания. Също няма да сочим доказателства.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА материалите, намиращи се в НЧХД № 1938/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, ВНЧХД № 412/2025 г. по описа на Окръжен съд – Шумен и НЧХД № 350/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. Т.: Уважаеми въззивни съдии, поддържам изцяло изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея. Намирам решението на първоинстанционния съд за опасен рецидив, при който едно лице е осъдено за тежки дигитални престъпления като обида и клевета при абсолютно нулева техническа и материална обезпеченост на обвинението.

Аргументите ми за това са следните: На първо место по делото няма предмет на престъплението. Към днешна дата - това са повече от 2 години и половина от публикуването на процесните публикации, публикациите в страницата на „***“ са изтрити. Профилът, от който се твърди, че са публикувани, също е изтрит. Липсва експертиза, която да установи кой стои зад профила и налице ли е или липсва манипулация на представените 3 скрийншотове. По делото няма нищо, освен обикновени незаверени хартиени разпечатки на скрийншотове. В ерата на така напредналата компютърна технология и по-специално браузърът Photoshop и Inspect Element, които са браузъри на всяко едно дигитално устройство, незавереният скрийншот е просто картинка, то няма стойност на доказателство, няма електронно сверяване, поради това, че може да бъде фалшифицирано за броени минути от дори не чак такъв експерт в тази технология, от което следва, че съдът е осъдил моя доверител въз основа на негодни доказателствени средства.

На второ место - пълна липса на техническа идентичност. По делото, въпреки повторното му разглеждане, липсва компютърно-техническа експертиза, липсват данни за IP адреса от интернет доставчици или от администратора на Facebook – Меtа. Единствената връзка, която първоинстанционният съд прави с подсъдимия, са свидетелските показания на св. И. и на св. К. и особено в свидетелските показания на св. И., че в някакъв Messenger, защото знаем и всички сме наясно, че един човек може да има няколко Facebook профила, няколко Messengerа, че в някакъв Messenger има чат между нея и подзащитният ми и съответно това беше протоколирано при разглеждането на делото и влезе в протокола на съдебното заседание.

Уважаеми съдии, това не доказва, че подсъдимият лично е написал обидите в публичната страница на „***“, защото показаната кореспонденция не е първо по предмета на делото и второ свидетелката е разполагала с документи, което тя заяви пред съда, на сдружението „***“ и тези документи, които тя каза, че са изпратени от доверителя ми към нея, тя е имала в действителност достъп до тях. Днес кражбата на дигитална самоличност е ежедневие. Всеки може да свали публикувани снимки на всеки един, както и да го заснеме, докато върви по улицата, дори е възможно да се снабди и с документи с достъпа до обществена информация и да бъдат качени същите, както и да бъде създаден фалшив профил, на който и да е. Тъй като профилът е изтрит, ние никога няма да разберем уникалният му Facebook ID номер и дали това изобщо е било профил на подсъдимия. За мен лично е необяснимо защо частният тъжител се е обърнал към лице с познания в маркетинга, което не е специалист в компютърните технологии и това лице няма как да установи именно тези IP адреси и ID профила, от който е регистриран. Нещо повече, този свидетел твърди, че именно защото е наблюдавал този профил, той е бил активен и по тези съображения за него това не е тролски профил. Логически и технически това е един абсурд, защото най-опасните фалшиви профили, т.нар. клонирани профили, са изключително активни, те споделят постове, пишат коментари и имитират реална човешка дейност с месеци именно с цел да заблудят всеки един от нас, че това е действителен профил.

На следващо място – трето, свидетелските показания не могат да заместят експертизата. Св. И. и св. К. твърдят, че са убедени, че автор е подсъдимият, но те не твърдят да са присъствали при изготвянето и изпращането на тези публикации. В наказателния процес обаче се осъжда дадено лице във връзка с установени факти, а не във връзка с установени усещания или убеждения. Свидетелят може да установи какво е видял на екрана си, но свидетелят не е компютърен специалист и няма как технически да знае кое 4 физическо лице стои зад клавиатурата в този момент. Тежестта на доказване в наказателния процес е на обвинението. Необяснимо за мен е именно това защо и при повторното разглеждане на делото тъжителят не предаде дигиталното устройство, ако има такова, и смъкнати тези публикации за експертиза, за да се установи най-малкото достоверността му.

Моят доверител категорично заявява, че нито е автор на публикациите, нито пък този профил е негов, поради което, когато особено първоизточникът е изтрит, липсва IP адрес, липсва експертиза и скрийншотовете не са заверени, е налице непреодолимо съмнение, а всяко съмнение се тълкува в полза на подсъдимия по силата на чл. 303, ал. 1 от НПК.

С оглед изложеното, уважаеми окръжни съдии, моля да отмените изцяло осъдителната присъда на Районен съд – Шумен, да постановите решение, с което да признаете Д. В. Х. за невиновен и да отхвърлите предявените граждански искове като изцяло неоснователни.

Моля да ни бъдат присъдени и направените при двете разглеждания на делото разноски - както деловодни, така и за адвокатския хонорар, които са в размер 2 460,34 евро, от които по 613,55 евро, предвид двете обвинения, са за всяко разглеждане на делото и деловодни разноски за заплащане на държавна такса.

Моля за решение в този смисъл.

Адв. Л.: Уважаеми съд, жалбата е неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е признал за виновен подсъдимия, като му е наложил справедливо наказание, както и е уважил гражданския иск в размера, в който е посочено в присъдата.

На първо място няма да навлизам в подробности, но ще маркирам няколко неща по възраженията на защитата - защо не е назначена компютърно-техническа експертиза, ами тя самата защита си отговори в пледоарията си - тъй като профилът е изтрит. Няма смисъл и нужда да бъде назначавана експертиза на нещо, което не съществува. Освен това ноторен факт е, че т.нар. Facebook или Меtа не предоставят данни на съдилищата по дела от частен характер, така че изискването на информация от тази платформа допълнителна, която може би се съхранява, по отношение на IP адреси и други технически детайли по владението, собствеността, експлоатирането на евентуален профил в тази платформа, са просто безсмислени. Именно поради тази причина защитата е тръгнала по друг път, т.е. обвинението в случая е тръгнало по друг път, като е осигурила и е представила пред съда свидетели, които проследяват начина, по който е установено авторството на деянието, като тези свидетели разпознаха представените разпечатки от екранни снимки, т.нар. скрийншотове и същите ги разпознаха като точно екрана, който са прочели и са възприели с обидните изявления от страна на подсъдимия. Нещо повече, единият от свидетелите, а именно - Ж.И., която е била в комуникация с подсъдимия, е използвала това, което тя много точно обясни пред съда, показа го и нагледно, т.е. показа на място в приложените към тъжбата скрийншотове къде е натиснала, какво се отворило след това натискане, т.е. тя описва една процедура, която по категоричен начин изключва това да е бил някакъв случаен 5 тролски т.нар. профил или създаден само и само с цел да навреди по някакъв начин евентуално на подсъдимия. Освен това аз не виждам и смисъл толкова много старания да бъдат полагани за създаване на такъв фалшив профил, за наклеветяване на подсъдимия или тоест за приписването му по-скоро на деяния, които евентуално той би извършил. Липсва каквато и да е икономическа или логическа обосновка точно на него това да му се случва.

По-обяснимо е това, което сме представили и пред районния съд, че в някакво състояние на настроенията си той е решил да наклевети и да обиди моя доверител, което считам също за доказано. Свидетелите, освен техническите детайли, които се установяват с показанията на единия свидетел, разпознават неговите изявления и като стил на изразяване. Освен това единият свидетел, а именно – св. И., пресъздаде пред съда извънсъдебни признания на подсъдимия, където той, така да се каже, се е похвалил първоначално какви ги е свършил по отношение на моя доверител, при което те са провели кратък разговор и тя е затвърдила убеждението си, това, което е възприела и чисто технически и е обяснила на съда, че именно подсъдимият е автор на тези изявления. Лично тя за себе си няма обяснение, аз също нямам обяснение за себе си защо той е решил така да ги напише, но то не е и нужно за доказване по настоящото дело. Мотивът в делата от частен характер и конкретно в престъплението обида и клевета не се изисква по закон и не следва да бъде доказван от страната, която претендира, че е извършено спрямо нея такова престъпление. Действително изкуственият интелект, както беше споменато и в районната инстанция, е напреднал твърде много, но това не беше факт към датата, на която са нанесени клеветническите и обидни твърдения. Освен това препостването на коментари, т.е. взимането от едно място и постването на друго, което може да стане с известна автоматика и дори и сега, няма как това да се случи с конкретни факти и събития. Ние представихме пред съда друг свидетел – Б. К., който е присъствал на срещата, за която говори в клеветническите си твърдения подсъдимия, който категорично опроверга доверителят ми да е бил воден като кученце на тази първа среща, което е и част от твърденията на подсъдимия. Но факт е, че тази среща се е състояла и че подсъдимият го е довел на тази среща, която е била в по-ограничен кръг от хора, предполага, че тези факти и знания няма как да са общодостъпни и както се твърдеше от защитата на подсъдимия, да бъдат, видите ли, едва ли не по улицата събрани и представени в този профил.