Определение № 26510 от 22.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26510 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20261110107769 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба „Йеттел България“ ЕАД против Л. А. С. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 624/2025 г. по описа на РС Тутракан.

Установителните искове са предявени от заявителя с оглед дадено от съда указание с разпореждане от 27.02.2026 г. по посоченото ч. гр. дело.

Съдът намира следното:

Исковият съд прави самостоятелна преценка за допустимостта на предявените искове, като когато констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, то предявените установителни искове се явяват недопустими.

Видно от данните по електронното заповедно производство, съдът е извършил справка за регистрираните адреси на длъжника, каквато справка е извършена и в настоящото производство.

От същата се установява, че регистрираният постоянен и настоящ адрес на длъжницата, ответница по настоящото дело, е: гр. София, ул. „Нов живот“ № 33. Това е и посоченият от заявителя адрес за връчване на книжа. Заповедта за изпълнение е изпратена за връчване на посочения адрес трикратно, като видно от попълнените от връчителя разписки, сканирани и отразени в електронната папка, адресът на длъжницата е посетен общо десет пъти в рамките на повече от месец, включително в почивни дни, като на 8.12.2025 г. и на 10.02.2026 г. са залепени уведомления по чл. 47 ГПК на адреса.

Видно е от извършеното от връчителя отбелязване и в трите разписки, че не е намерила длъжника или лице, съгласно да получи съобщенията. В една от разписките е отбелязано, че съседите отказват да съдействат с информация.

Длъжницата няма работодател или място на стопанска дейност.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на 1 длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Тези предпоставки следва кумулативно да са налице, за да се приеме, че е налице основание да бъдат дадени указания на заявителя да предяви искове по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Видно от данните по електронното заповедно дело, връчителят не е събрал данни, че длъжникът не живее на регистрирания от него постоянен и настоящ адрес, нито е посочен конкретен източник на такава информация.

Напротив – вричителят е посочил, че съседите отказват информация.

В този случай не е налице кумулативно предвидената заедно с извършеното връчване чрез залепване предпоставка на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса (в случая – на постоянния си адрес) с посочване на източника на информация.

Поради изложеното настоящият състав намира, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, тъй като не са били налице предпоставките, предвидени в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на установителни искове. В този случай заповедният съд би следвало да издаде изпълнителен лист. Ето защо за ищеца липсва правен интерес от предявяване на исковете.

Дори този извод да не бъде споделен, настоящият състав намира, че исковото производство се явява преждевременно образувано – би следвало да се събере допълнителна информация живее ли или не живее длъжникът на адреса, с оглед извършване на преценка налице ли са кумулативните предпоставки по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за даване на указания за предявяване на установителни искове. Доколкото по делото към момента не е установено, че длъжницата (ответница в настоящото производство) не живее на адреса и не е посочен източник на такава информация, то дори да се приеме (противно на възприетото от настоящия състав), че заповедта за изпълнение не е влязла в сила, указанията за предявяване на искове се явяват преждевременни, поради липса на кумулативните предпоставки по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а настоящото производство е недопустимо, поради липса на правен интерес от ищеца за воденето му.

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба вх. № 92372, подадена на 24.03.2026 г. от „Йеттел България“ ЕАД и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 7769/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2

3