Решение № 175 от 25.06.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Перник, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500120 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 26538/26.11.2024 г., подадена от Т. Й. Г. от ***, с ЕГН:********** (като правоприемник на починалата В.Д.П.) чрез адвокат Н. Н. от САК срещу решение № 932/04.11.2024 г., постановено по гр. дело № 3077/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която е признато за установено по предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, с ЕИК:175074752 срещу жалбоподателката обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, че в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД съществува изискуемо вземане спрямо Т. Й. Г., наследник на В.Д.П., възникнало на основание неизпълнение на договор за потребителски кредит № *** за следните суми: - главница в размер на 4 516.61 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението - 28.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и договорно възнаграждение в размер 1 905.76 лева, дължимо за периода от 20.10.2021 г. до 04.11.2022 г.; както и жалбоподателката е осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК сумата от 364 лева - разноски пред Районен съд Перник в исковото производство, както и сумата от 281 лева - разноски пред Районен съд Перник в заповедното производство.

1

Жалбоподателката счита решението в обжалваната му част за недопустимо, а евентуално - неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и защото е необосновано.

Излага съображения, че нямало предявен иск по чл. 422 ГПК или по чл. 124 ГПК вр. чл. 6 ГПК за връщане на главница по нищожен договор за потребителски кредит, поради което присъждането на главница в този процес било недопустимо, а евентуално – неправилно и се явявало произнасяне по непредявен иск, който намирал отделното си основание в чл. 23 ЗПК и следвало да се предхожда от надлежно заявен пред съда твърдения и петитум на иск, а нито в заповедното производство, нито с исковата молба се искало установяване и присъждане на чистата стойност на главницата по отпуснат нищожен договор за потребителски кредит. Неправилни били изводите на съда, че имало валидно възникнало кредитно правоотношение. Процесният договор за потребителски кредит бил изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави на основното кредитно правоотношение и поради заобикаляне на закона.

Поради това, жалбоподателката моли окръжния съд да обезсили или отмени решението в обжалваната му част, включително и в частта за разноските. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, претендирано като разноски. Моли, ако не се яви в съдебно заседание, делото се гледа в нейно отсъствие.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД чрез юрисконсулт Е.К. е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да я остави без уважение. Изразява съгласие делото да се разгледа в открито съдебно заседание в него отсъствие.

В съдебно заседание пред въззивния страните редовно призовани не се явяват и не изпращат представител. Жалбоподателката е подала молба, с която поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на разноски. Въззиваемото дружество е подало молба, с която поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за пекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за частично основателна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. № 12767/10.06.2024 г., подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Т. Й. Г., с която се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните по реда на чл.

422 ГПК, съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответницата (наследник на В.Д.П.), възникнало на основание неизпъление на договор за потребителски кредит № *** за 2 следните суми: главница в размер на 4516.61 лева; договорно възнаграждение в размер 1905.76 лева, дължимо за периода от 20.10.2021 г. до 04.11.2022 г.; лихва за забава в размер на 472.55 лева от 21.04.2021 г. - датата на изпадане в забава по договор за потребителски кредит № *** до 04.11.2022 г. - датата на предсрочна изискуемост; законна лихва от 1595.10 лева, дължима от 04.11.2022 г. - датата на предсрочна изискуемост до датата на входиране на заявлението в съда - 28.03.2024 г., както и законна лихва върху сумата по главницата от 4516.61 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 28.03.2024 година до окончателното изплащане на вземането, както и ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца дължимите суми за възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1006.96 лева и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1912.17 лева, ведно със законната лихва до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 11.02.2021 г. бил сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № *** между „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор и В.Д.П., като длъжник, при следните условия: сума на кредита: 5000.00 лева; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 243,48 лева; годишен процент на разходите (ГПР): 48.80 %; годишен лихвен процент: 41.00 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита:

8765.02 лева. Сумите по поисканите и закупени допълнителни услуги били, както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1250.00 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2300.00 лева. Размерът на вноската по закупената допълнителна услуга възлизал на сумата от 98,61 лева.

Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги било, както следва: общо задължение: 12315.02 лева; общ размер на месечна вноска по договора: 342.09 лева; дата на погасяване: 20-ти ден от месеца. Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита.

„Профи Кредит България“ ЕООД изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора. Извършвало преводи по поисканите рефинансирания, съгласно точка V от ДПК.

Остатъкът от сумата по договора, в размер на 437,82 лева била преведена чрез паричен превод по посочената в договора банкова сметка на дата 11.02.2021 г. (Съгласно т. ІІІ на договора това е избрания начин за получаване на заема). В.Д.П. от своя страна поемала задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който бил неразделна част от договора за потребителски кредит.

Изготвен бил погасителен план с определени 36 вноски, всяка по 342.09 лева, с падежна дата - всяко 20-то число на месеца. Погасителният план бил получен от длъжника на 11.02.2021 г., заедно с договора за кредит, стандартен европейски формуляр с допълнителна преддоговорна информация.

На 05.07.2021 година бил подписан анекс № 1 към ДПК, с който се отлагала вноска № 4 и се съставял нов погасителен план с 37 погасителни вноски.

3

Общата сума на направените плащания по ДПК *** възлизала в размер на 2232.80 лева. С нея била погасена сума в размер на 2091.75 лева, съгласно задължението по погасителен план.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Въвежда правоизключващи възражения за недействителност на договора за кредит поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 21, чл. 22 ЗПК, липса на погасителен план. Излага доводи и за нищожност на съглашението, въз основа на което се претендира възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, предмет на осъдителния иск. Релевира възражение за настъпила погасителна давност на вземанията. Моли претенциите да бъдат отхвърлени, като иска присъждане на разноски.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно, както и за допустимо в обжалваната му част, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявения процесуално допустим установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

Направените от жалбоподателката възражения за недопустимост на иска се явяват неоснователни.

От материалите по приложеното заповедно производство – гр. дело № 1406/2024 г. по описа на Районен съд – Перник е видно, че същото е образувано по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД от 29.03.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК против ответницата Т. Й. Г. за дължими суми по договор за потребителски кредит № *** от 11.02.2021 г. Заявлението е било уважено като в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 816/01.04.2024 г. против Т. Й. Г. за претендираните суми, а именно: главница в размер на 4516.61 лева; договорно възнаграждение в размер 1905.76 лева, дължимо за периода от 20.10.2021 г. до 04.11.2022 г.; лихва за забава в размер на 472.55 лева от 21.04.2021 г. - датата на изпадане в забава по договор за потребителски кредит № *** до 04.11.2022 г. - датата на предсрочна изискуемост; законна лихва от 1595.10 лева, дължима от 04.11.2022 г. - датата на предсрочна изискуемост до датата на входиране на заявлението в съда - 28.03.2024 г., както и законна лихва върху сумата по главницата от 4516.61 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 28.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Поради това и неоснователно се явява твърдението на жалбоподателката, че не бил предявен иск за установяване вземане за главница по договора за кредит и било налице произнасяне по непредявен иск. Следва и да се отбележи, че в законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея и съответно в едномесечния срок от съобщаването, заявителят „Профи Кредит България“ ЕООД е предявил настоящия иск. Поради това и решението в обжалваната му част се явява допустимо.

Относно правилността му, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените 4 с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 11.02.2021 г. е сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № *** между „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор и В.Д.П., като длъжник, която впоследствие е починала като оставила за своя наследник по закон ответницата Т. Й. Г..

С клаузите по договора било уговорено следното: Сума на кредита: 5000.00 лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на вноската: 243,48 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР):

48.80 %; Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 8765.02 лв.

Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва:

Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1250.00 лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2300.00 лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 98,61 лева;