Решение № 8368 от 22.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8368 гр. С., 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110149739 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са от ищеца „Топлофикация С.” ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Л. А. П. да заплати сумата от 3148,89 лв., от които 2759,45 лв. главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30. 04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 369,93 лв. – мораторна лихва за забава от 15.08.2019 г. до 01.02.2022 г., сумата от 17,69 лв. главница за дялово разпределение от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 13.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 1,82 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.07.2020 г. до 01.02.2022 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника като собственик на процесния имот било налице облигационно отношение, възникнало въз основа чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., р-н М., ж.к. „М. I“, бл, вх, ет. 2, ап. 131, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Поради което моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва допустимостта на претенцията на ищеца за сумите от 17,69 лв. и 1,82 лв., по отношение на която твърди, че принадлежи на трето лице. В останалата част оспорва основателността на ищцовата претенция.

Сочи, че от представените писмени доказателства не се установява да е единствен собственик на процесния имот и че отговаря само до размера на дела си от съсобствения имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от сумите за топлинна енергия. Оспорва ответникът да е поставен в забава по отношение на главницата. Моли съдът да постанови решение, с което да се съобразят направените възражения. Претендира разноски.

С молба с вх. номер 30561/03.02.2023 г. ответникът представя доказателства за плащане на част от процесното вземане, а именно за сумата от 942,05 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото 1 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 5 ЗН и чл. 86 ЗЗД. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на които основава своите искания или възражения.

По иска за главница – в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и наследодателя на ответниците, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По иска за лихви за забава – в тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже правопогасяващите си възражения, респективно погасяване на дължимите суми.

По възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В случая с доклада по делото, неоспорен от страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че че 1) между страните е налично облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на топлинна енергия, предоставяна от ищеца; 2) са издадени фактури за процесната стойност, които са били осчетоводени и 3) до процесния имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия. За безспорен е приет и факът, че ответницата извършила плащане на сумата от 942,05 лева в полза на ответното дружество на 01.02.2023 г., след датата на депозиране на исковaта молба, въз основа на която е образувано настоящото 2 производство. Това обстоятелство се установява и от приложеното по делото платежно нареждане (л. 53), от което е видно заплащане на сума в размер на 942,05 лева с посочено основание за извършения превод - „галвница ТЕ фактура 10097102 гр.дело 49739/2022 г. Спорни обстоятелства са дали ответницата е изключителен собственик на процесния имот и дали са налице погасени по давност вземания.

С нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПИНМ от 06.08.1974 г. А. Челеби П. придобива собствеността върху процесния апартамент № 131, находящ се в гр. С., жилищен комплекс „М.“, бл.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 05.12.2007 г. (л. 8) се установява, че Т.Н. П. продава на съсобственика си Л. А. П. притежаваните от нея 2/3 идеални части от следния техен съсобствен имот, находящ се в гр. С., р-н М., ж.к.

„М. I“, бл, вх, ет. 2, ап. 131 като продавачката си запазва правото на ползване върху продавания имот до края на своя живот безвъзмезно.

От представения по делото препис – извлечение от акт за смърт ( л.77) се установява, че Т.Н. П. е починала на 21.12.2015 г. като видно от приложенто удостоверение за наследници (л. 78) е оставила за единствен законен наследник своята дъщеря Л. А. П..

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че ответникът Л.

А. П. е изключителен собственик на процесния имот и следователно има качеството потребител на топлинна енергия и между страните съществува договорно правоотношение със съдържание задължение на „Топлофикация С..“ ЕАД да доставя в топлоснабден имот топлинна енергия, срещу задължение на ответниците да заплащат нейната цена, в качеството на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42ДР на ЗЕ. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

От приетото по делото писмено доказателство – констативен протокол № 1248/03.10.2008 г. се установява, че за сградата на адрес: жк. М. 1, бл, вх не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия поради изградна еднотръбна вътрешно отоплителна инсталация.

Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за 3 отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи във всички случаи цена за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ).

Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния съд при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и сградната инсталация.