Решение № 1742 от 05.07.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1742 гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100500406 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 27.09.2021 г. по гр.д. № 47813/20 г., СРС, ІI ГО, 56 с-в е осъдил „Ч.П.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „****“ № ****, офис „У.“ да заплати на „ПС П.М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**** III” № 19, вх.

****, по иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 236, ал.

1 ЗЗД сумата от 4987,40 лв., представляваща неплатен наем за м. 06.2018 г. и за периода от м. 03.2020 г. до м. 07.2020 г., дължим по договор за наем от 17.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-01.10.2020 г. до окончателното плащане. Осъдил е „Ч.П.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София. ул.

„****“ № ****, офис „У.“ да заплати на „ПС П.М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**** III” № 19, вх. ****, по иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 236, ал. 1 ЗЗД сумата от 323,46 лв., представляваща неплатени консумативни разходи за ел. енергия по фактура № 275/12.09.2017 г. /57,18 лв./, по фактура №

372/15.09.2019 г.

/40,98 лв./, по фактура № 491/22.05.2020 г. /55,85

1 лв./, по фактура № 492/22.05.2020 г./24,66 лв./, по фактура № 493/22.05.2020 г. /34,73 лв./, по фактура №504/19.06.2020 г. /32,47 лв./, по фактура N 507/20.07.2020 г./51,00 лв./ и по фактура N 510/19.08.2020 г. и кредитно известие N 0000000513 от м. 09.2020г./26,59 лв./, дължими съгласно договор за наем от 17.05.2017 г. и 17.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда- 01.10.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 323,46 лв. до сумата от 729,30 лв. като погасен чрез плащане, извършено в хода на делото, и за разликата над сумата от 729,30 лв. до сумата от 729,97 лв. като неоснователен. Осъдил е „Ч.П.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****“ № ****, офис „У.“ да заплати на „ПС П.М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„**** III” № 19, вх. ****, по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 215,98 лв., представляваща неустойка за забава в плащанията на дължимите наемни вноски по договора за наем от 17.05.2018 г., считано от датата на падежите на наемните вноски до 30.09.2020 г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 303,13 лв. Осъдил е „Ч.П.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****“ № ****. офис „У.“ да заплати на „ПС П.М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**** III” № 19, вх. ****, на основание чл. 78, а л . 1 ГПК сумата от 2793,84 лв., представляваща разноски по делото, в производството по обезпечаване на бъдещ иск по ч. гр. д. № 41795/20 г. по описа на СРС, 175 състав и в образуваното изпълнително дело № 4574/20 г. по описа на ЧСИ М.Б. във връзка с обезпечителната заповед, издадена по ч.гр.д. N 41795/20 г. по описа на СРС, 175 състав. Осъдил е „ПС П.М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „**** III” № 19, вх. **** да заплати на „Ч.П.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****“ № ****. офис „У.“, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 7,56 лв., представляваща разноски по делото.

Решението в осъдителните му части е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Ч.П.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „****“ № ****. офис „У.“, чрез АД „З. и Александрова“, ЕИК ****, представлявано от адвокат С.З. от САК, адвокат С.З., със съдебен адрес: гр.София, ж.к.“Лагера“ ,ул.“**** с мотиви, изложени в жалбата. Сочи 2 се, че съдът неправилно е приел, че процесният договор е бил прекратен, считано от 07.08.2020 г. и това е сторено по реда на чл.87-88 ЗЗД с нотариална покана, изпратена от ищеца и получена от управителя на „Ч.П.“ ООД на 27.07.2020 г. Според въззивника, договорът за наем е бил прекратен по взаимно съгласие между управителите на страните още през м.април 2020 г. и това се потвърждава от показанията на свидетеля Н., който заявява, че „през месец април проведохме разговор с наемодателя, в който разговор г-н Н. заяви, че няма как да плати наем, тъй като сградата е затворена и тогава наемодателят каза, че ако не се плати наема, приключва с нас“… В разговора, който проведохме с наемодателя, той каза, че приключва с нас, щом не си плащаме наема и че прекратяваме договора“. Изявлението на представителя на наемодателя е било прието от страна на управителя на дружествотонаемател, който започнал да си търси нов офис.

Съдът неправилно е преценил и решил въпроса относно правните последици от невъзможността за фактическо ползване на процесния недвижим имот и по неговото предназначение като магазин в периода 13.03.2020 г.-14.06.2020 г., т.е. през периода на обявеното извънредно положение. Процесният магазин е имал за предназначение магазин за продажба на бижута на дребно, т.е. за непосредствена продажба на клиенти на дребно и то в мястото на продажба-самия магазин. Видно от обясненията на свидетелите в периода на извънредното положение/13.03.2020 г. до 13.042020 г./ и извънредната епидемична обстановка до 14.06.2020 г. ответното дружество фактически не е ползвало наетия имот по неговото предназначение.

Неправилно съдът е преценил значението на осчетоводяванията на приходи за процесния период както и на процесните фактури. Няма доказателства, че осчетоводените през процесния период приходи от продажби са били осъществени при ползването именно на процесния недвижим имот. Данните от ССЕ сочат, че част от приходите са били извършвани от интернет търговия, а не при ползването на процесния магазин.

Неправилни са изводите на съда относно извършваните прихващания на наемна вноска срещу депозит по договора. Съдът неправилно е приел, че с факта на осчетоводяване в собственото си счетоводство наемодателят е извършил прихващане, без какво и да било волеизявление от другата страна.

3

Материално- правното волеизявление за прихващане, всъщност е било извършено от управителя на дружеството/наемател. Видно от обясненията на свидетеля Н., между страните е било извършено извънсъдебно прихващане на депозираната по предходен наемен договор сума от 880,12 лв. срещу насрещно вземане на ищеца по фактура от 2018 г. и това прихващане се е осъществило чрез едностранно волеизявление от стана на законния представител на „Ч.П.“ ООД и следва да се приеме за настъпило на основание чл.104 ЗЗД. По делото е безспорно, че сумата по депозита не е била върната от наемодателя на наемателя. Различие между страните има по отношение на това кое насрещно вземане на наемодателя се е погасило извършеното прихващане. Прихващането на основание чл.104 ЗЗД се извършва с едностранно волеизявление, поради което следва да се счита за настъпило по отношение на претендираната от ищеца сума по фактура от 2018 г.

Неправилно е решението на съда и относно претенцията за заплащане на електрическа енергия. Приетите по делото фактури за предоставена електрическа енергия от наемодателя на наемателя материализират нищожни сделки на основание чл.26 от ЗЗД, като осъществени в противоречие с императивни норми на закона. Разпределението на ел. енергия е дейност, която се извършва въз основа на лиценз, а ищцовото дружество не е представило такъв лиценз.

Решението е неправилно и в частта за погасителната давност относно претенциите за вземането за консумативни разходи за ел. енергия по фактура № 275/12.09.2017 г., като съдът неправилно е приел, че в случая се прилага общата 5-годишна давност, а не 3-годишната. Става дума за ел. енергия, която се е фактурирала и заплащала периодично, като приложима е 3годишата давност.

Решението е неправилно и по отношение на исковете по чл.92 ЗЗД за неустойка, тъй като доколкото са неоснователни главните искове, неоснователни са и акцесорните искове за неустойка.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното в обжалваната част и да бъдат оставени без уважение предявените искове. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемото дружество „ПС П.М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и 4 адрес на управление: гр. София, бул. „**** I I I ” № 19, вх. ****, представлявано от управителя П.Х.С., чрез пълномощника АД „Д. и М.“, представлявано от адвокат Е. Д. и адвокат Х.М., преупълномощени от АД, със съдебен адрес: гр.София, бул.“**** III“ № **** оспорва въззивната жалба.

Претендира присъждане на разноски.

Съдът намира, въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.232, ал.2, пр. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл.236, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ПС П.М.“ ЕООД, ЕИК ****, твърди, че е сключил с ответника „Ч.П.“ ООД, ЕИК **** договор за наем от 17.05.2016 г., по силата на който е бил отдаден за временно ползване на ответното дружество следния недвижим имот - магазин № Д 13, разположен на втория етаж, в секция „Д“ на сграда с идентификатор ***, на кота + 3,35 м., със застроена площ от 99,26 кв. м., състоящ се от търговска зала, заедно с 1,13 % идеални части от общите части на тази част от сградата, състояща се от магазини и обекти за обществено обслужване, за срок от 1 година. Договорът за наем е бил продължен за 1 година с договор от 17.05.2017 г., а на 17.05.2018 г. е бил подписан нов договор за наем на същия имот за срок от още 1 година, при цена на месечния наем от 500 евро, равняващи се на 977,91 лв. без ДДС месечно, платим по начина и в сроковете, уговорени в т. 4.1. - 4.6. от договора за наем. Съгласно уговореното в договора за наем /т. 6.2., 6.3. и 6.4./, наемателят е бил длъжен да заплаща освен наемната цена и всички разходи, 5 свързани с обикновеното ползване на имота /ток, вода, отопление, охлаждане и др./ за наемния период, както и такса обслужване на общи части в офис сграда „Метро Сити“ на Етажна собственост бул. „****“ N 51.

Съгласно т. 8.1. от договора страните са се споразумели, че при забава в плащанията наемателят дължи на наемодателя неустойка за забава в размер на 0,05 % от стойността на уговорената цена за всеки ден забава, но не повече от 10 % от съответната просрочена вноска. Наемателят е получил наетия имот с приемо- предавателен протокол от 17.05.2016 г., а на 24.09.2020 г. бил подписан приемо-предавателен протокол, с който е било предадено на ищеца държането на имота. Наемателят не платил наемната цена за м. 06.2018г., за м.03.2020 г. до м. 07.2020 г., като общият размер на неплатените наемни вноски е 5867,52 лв. Съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок, използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. В случая ползването на имота е продължило по съгласие на страните и след 17.05.2019 г., поради което договорът е продължен за неопределен срок до прекратяването му с нотариална покана, считано от 07.08.2020 г. Наемателят не е заплатил и консумативните разходи за потребена ел. енергия за периода от м. 07.2017 г. до м. 08.2020 г. в общ размер от 729,97 лв. С нотариална покана от 22.07.2020 г. е поканил ответното дружество да заплати доброволно дължимите суми за наем и за консумативни разходи за процесния период в 10- дневен срок от получаване на поканата, т.е. считано от 27.07.2020 г. Ответното дружество извършило частични плащания по банков път на 03.08.2020 г. на сумата от 1200 лв., като било посочено, че това са частични плащания - по 300 лв. по фактури с N 459/18.11.2019 г., N 464/17.12.2019 г., N 469/16.01.2020 г. и N 474/17.02.2020 г., на 24.09.2020 г. е превело сумата от 2711,68 лв., като е било посочено, че с нея са извършени частични плащания - по фактури с N 459/18.11.2019 г., N 464/17.12.2019 г., N 469/16.01.2020 г. и N 474/17.02.2020 г. При сключването на договора за наем от 17.05.2016 г. ответното дружество е заплатило депозит в размер на 450 евро /880,12 лв./, при сключването на договора за наем от 17.05.2018 г. е бил уговорен депозит в размер на 500 евро, от който наемателят не е доплатил сумата от 50 евро. След приспадане от дължимата сума за главница за наем за м. 07.2020 г. на дадената като депозит сума в размер на 880,12 лв., ответното дружество дължи на ищцовото дружество 6 сумата от 97,80 лв., представляваща остатък от наема за м. 07.2020 г. по ф акту р а N 000000505/20.07.2020 г. След приспадане на извършените частични плащания и прихващания, ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата от 4987,40 лв., представляваща неплатен наем за м.06.2018 г. и за периода от м. 03.2020 г. до м. 07.2020 г., дължими по договор за наем от 17.05.2016 г., от 17.05.2017 г. и от 17.05.2018 г., сумата от 729,97 лв., представляваща консумативни разходи за ел. енергия за периода от 09.07.2017 г. до 08.08.2017 г., от 11.04.2018 г. до 09.05.2018 г. и от 10.05.2019 г. до 08.08.2020 г. На основание т. 8.1. от договора за наем наемателят дължи на наемодателя и неустойка за забава в плащанията на задълженията за наем в общ размер от 303,13 лв., считано от 01.07.2018 г. до 30.09.2020 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата от 4987,40 лв., представляваща неплатен наем за м. 06.2018 г. и за периода от м. 03.2020 г. до м. 07.2020 г., дължими по договор за наем от 17.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 01.10.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 729,97 лв., представляваща консумативни разходи за ел. енергия за периода от 09.07.2017 г. до 08.08.2017 г., от 11.04.2018 г. до 09.05.2018 г. и от 10.05.2019 г. до 08.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 01.10.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 303,13 лв., представляваща неустойка за забава, начислена върху главницата за неплатен наем, считано от 01.07.2018 г. до 30.09.2020 г. Претендира разноски, в т.ч. и в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. д. № 41795/20 г. по описа на СРС, 175 състав.