Определение № 110 от 16.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. София, 16.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000500019 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274,ал.1,т.1 и 2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от А. Н. Д. от гр.***,ул."***" № * против Определение № 389/25.05.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 20241800500338/2024 г. на Софийски окръжен съд,с което съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба срещу протоколно определение от 26.02.2024 г.,постановено по гр.д.№ 670/2023 г. по описа на PC-гр. Ихтиман и е прекратил производството поделото.Подържа се,че обжалваното определение е незаконосъобразно.Молбата за предявяване на иска и срещу останалите двама ответника била подадена на основание чл.215 от ГПК.В конкретния случай са налице и двете хипотези на чл.215 от ГПК -хипотезата по т.1 и хипотезата по т.2.Първоначалният ответник Й. С. Я., неговата майка С. И. Я. и неговият брат Е. С. Я.,са наследници на едно и също лице,имат общи права и задължения, както и права и задължения,които почиват на едно и също основание,касаещи недвижимите имоти,предмет на настоящото дело.Подържа се,че с обжалаваното определение се прегражда участието на неконституираните ответници по конкретното дело,което е предпоставка за обжалване на определението за отказ да се конституират другите двама наследници като ответници.Подържа се,че е неправилно становището на Софийски окръжен съд по отношение на необходимите и обикновените другари.Първоначалният ответник и другите двама ответника,които съдът отказал да конституирала са наследници на едно и също лице,поради което решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички наследници.Иска се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което да бъдат конституирани като ответници по гр.д.№ 20231840100670/2023 г. на Ихтимански районен съд,Гражданско отделение,Четвърти 1 граждански състав,лицата С. И. Я. с адрес: гр.***,Софийска област, ул."***" № * и Е. С. Я. с адрес:гр.***,ул."***" № 13.Алтернативно е направено искането делото да бъде върната на първоинстанционния съд с указания лицата С. И. Я. с адрес: гр.***,Софийска област, ул."***" № * и Е. С. Я. с адрес:гр.***,ул."***" № 13 да бъдат конституирани като ответници по гр.д.№ 20231840100670/2023 г. на Ихтимански районен съд,Гражданско отделение,Четвърти граждански състав.

По делото е постъпил отговор от Й. С. Я., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр.

***, район „***“, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ап. *,с който се оспорва подадената частна жалба.

По делото е постъпила и частна жалба от същия жалбоподател против определение № 519/03.07.2024 г.,постановено по в.ч.гр.д.№ 20241800500338/2024 г. на Софийски окръжен съд,1 въззивен граждански състав,с което определение въззивният съд допълва постановеното по делото определение № 389/25.05.2024 г. в частта за разноските и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника сумата от 400 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар.Подържа се,че за да допълни постановеното по това дело определение № 389 от 25.05.2024 г. в частта му за разноските,Софийският окръжен съд е приел,че към отговора на частната жалба е бил представен договор за правна помощ от 14.04.2024 г,който по погрешка не бил пришит и прономерован по делото,а бил захванат само към кориците на делото,поради което съдът не го е взел под внимание при произнасянето си в частта за разноските.Според жалбоподателя това становище на съда е неправилно и некоренспондира с фактите по делото.Подържа се,че частната жалба е подадена от ищеца и към нея не е имало приложено нито становище на ответника,нито договор за правна помощ от 14.04.2024 г. както и че към отговора на процесуалния представител на ответника няма приложен никакъв договор за правна помощ от 14.04.2024 г.Подържа се,че отговорът на частната жалба,подаден от процесуалния представител на ответника,е получен в съда без никакви приложения към него.В този отговор не е описан като приложение договор за правна защита и съдействие. Впоследствие след подаване на отговора на частната жалба и след произнасянето на съда,в отговора се дописва с химикал като приложение изразът „договор за правна ломощ".Договор за правна помощ по делото няма.По делото има представен договор за правна защита и съдействието този договор е представен впоследствие,заедно с въпросното становище на самия ответник.Становището на ответника и договор за правна защита и съдействие се слагат в кориците на делото след като вече е пристигнал отговора на частната жалба,т.е. след изтичането на срока за подаване на отговор,както и след произнасянето на съда с определение.Самото становище и договорът за правна защита и съдействие не са пришити и прономеровани към делото,тъй като те не са били приложени към отговора на частната жалба и не са представени с него.След като отговорът на частната жалба е пристигнал в съда по делото и след произнасянето на съда,становището към този отговор и договорът за правна защита и съдействие са оставени в кориците на делото и едновременно с това с химикал е допълнен отговора на частната жалба,подаден от процесуалния представител на ответника,в частта приложени документи с израза „договор за правна помощ".Подържа се,че неправилно въззивният съд е намалил адвокатския хонорар 2 само с двеста лева.Подадената частна жалба не с фактическа и правна сложност.Заплатеният,а и присъден адвокатски хонорар,не съответства на извършената от процесуалния представител на ответника работа.По делото при подаване на писмения отговор на исковата молба е представен друг договор за правна защита и съдействие,от който е видно,че е заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по това дело.Допълнененото в настоящото производство адвокатско възнаграждение е включено в заплатеното първоначално възнаграждение.Иска се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което бъде оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ответника за изменение на определение № 389/25.05.2024 г. в частта за разноските.

По делото е постъпил отговор от Й. С. Я., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр.

***, район „***“, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ап. *,с който се оспорва подадената частна жалба във връзка с постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК..

Частните жалби са допустими като подадени от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Производството по в.ч.гр.д.№ 20241800500338/2024 г. на Софийски окръжен съд е образувано по частна жалба от А. Н. Д. срещу протоколно определение от 26.02.2024 г., постановено по гр.д. № 670/2023 г. по описа на РС- Ихтиман, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за конституиране на С. И. Я. и Е. С. Я. като ответници по делото. Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно.

Излага съображения, че правният му интерес за водене на делото срещу ответника Й. С. Я. касае и другите двама наследници – майката и брата на ответника. Подържа се,че имотът е съсобствен ,поради което като ответници следва да бъдат конституирани и С. и Е. Я..

В срока за отговор насрещната страна Й. С. Я. е изразил становище за неоснователност на частната жалба по подробно изложени съображения.

За да постанови обжалваното определение съдът е констатирал,че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на А. Н. Д. срещу Й. С. Я., с която са предявени отрицателни установителни искове за собственост върху описани недвижими имоти. В откритото съдебно заседание проведено на 26.02.2024 г. частния жалбоподател е направил искане за конституиране на С. И. Я. и Е. С. Я. като нови ответници наред с първоначалния,като е подържал,че в хода на процеса е узнал, че същите са съсобственици на процесните имоти. С определение първоинстанционният съд е приел,че направеното искане следва да бъде оставено без уважение, като е приел,че ищеца не обосновава правен интерес от предявяване на този иск срещу тях, като не сочи тези ответници по някакъв начин да възпрепятстват неговото упражняване на право на собственост върху имота му.

С обжалваното определение СОС е приел,че частната жалба е недопустима.СОС е приел,че законодателят изрично е предвидил в чл. 274, ал.1 от ГПК кои определения на съда 3 могат да бъдат обжалвани отделно с частна жалба. Това са две категории актове: преграждащи по-нататъшното развитие на делото /за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и други, с които фактически се прегражда възможността за постановяване на акт по същество по заявеното искане за защита на съответното материално право/; изрично посочените случаи в закона. Определението на районния съд, с което е отказано конституиране на нови ответници наред с първоначалния, не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Съдът е приел,че акта на съда не е изрично предвиден като подлежащ на самостоятелно обжалване по реда на чл. 274 ГПК. Съдът е приел,че в случая не е постановен съдебен акт, който да отговаря на посочените изисквания, ограничаващи актовете, които могат да бъдат предмет на обжалване. Съдът се е позовал на практика на ВКС,съгласно която привличането на нов ответник в хипотезите на чл. 228 ГПК представлява изменение на иска и определението, с което съдът отказва да конституира нова страна по делото не подлежи на самостоятелно обжалване. Съдът е приел,че за ищеца не съществува пречка да предяви иска в отделно производство. В случай че първоинстанционният съд неправилно е конституирал страна или е отказал да стори това, проверката за процесуална законосъобразност на действията е в рамките на въззивния контрол на самото решение, ако то бъде обжалвано. Съдът е приел,че тези искове съсобствениците не са необходими другари по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК, тъй като нито с оглед естеството на спорното правоотношение, нито по разпореждане на закона е нужно решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици.Съдът е приел,че съсобствениците са обикновени другари, тъй като извън общите факти те могат да имат различно материално правно положение /с оглед възможността съсобствеността да произтича от различни юридически факти/, което обуславя тяхната процесуална самостоятелност. Правоотношението между съсобствениците не е неделимо, поради което и не е необходимо съдебното решение да е еднакво по отношение на всеки съсобственик - то може да е различно. Поради това съдът е приел,че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по същата - прекратено.

След постановяване на Определение № 389/25.05.2024 г. по делото е постъпила молба с вх. № 5644/10. 06. 2024 г. от Й. С. Я., с която се иска, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, постановеното по делото Определение № 389 от 25. 05. 2024 г. да бъде допълнено, съответно изменено в частта за разноските, като му бъдат присъдени такива за заплатен адвокатски хонорар.Подържа се от страна на молителя,че неразделна част от отговора на частната жалба е и становището на ответника, както и договорът за правна помощ, но неправилно били прикрепени от съдебния деловодител към корицата на делото като преписи за връчването им на насрещната страна.

В предоставения отговор от жалбоподателя А. Н. Д. е изразено становище за недопустимост на молбата, евентуално за нейната неоснователност.

За да уважи постъпилата молба и постанови обжалваното определение съдът е приел,че с постановеното по делото Определение № 389 от 25. 05. 2024 г. частната жалба на А. Н. Д. срещу обжалваното от него определение от 26. 02. 2024 г. на РС - Ихтиман по гр. д.

4

№ 670/2023 г. е оставена без разглеждане като недопустима и производството по същата е прекратено. Въззивният съд е изложим мотиви във връзка с разноските, за каквито искане е направил ответникът по жалба Й. С. Я., тъй като е приел, че не са представени доказателства за направени такива - заплатен адвокатски хонорар. При извършена проверка на съдържащите се в кориците на делото писмени документи и в ЕИСС, съдът установил, че отговорът на частната жалба е подаден в администриращия съд на 16. 04. 2024 г. с вх. № 2287. След заявеното искане на представителя на страната за присъждане на разноски, представляващ адвокатски хонорар, е посочено, че към жалбата е приложено становище на ответника, което следва да се счита за неразделна част от отговора, както и договор за правна помощ от 14. 04. 2024 г. Същите погрешно не били пришити и прономеровани по делото, а захванати към корицата на делото на районния съд. Това е довело до невземането им под внимание при постановяване на акта, касаещ частта му за разноските. Ссъдът е приел за неоснователно направеното от ответника по молбата и частен жалбоподател възражение за неприложимост на разпоредбата на чл. 248 ГПК в частните производства, тъй като тя се прилага по аналогия и в случаите, когато съдът постановява своя краен акт и се произнася по дължимостта за разноските. Съдът е приел,че искането на ответника по жалбата за допълване на определението в частта му за разноски, с присъждане в негова полза на такива е основателна и следва да бъде уважена. По отношение на направеното от страна на ответника по молбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът е приел същото за основателно, тъй като се касае за извършена работа по изготвяне на отговор на частна жалба, без събиране на доказателства и провеждане на открито съдебно заседание, както и липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност на делото,поради което и присъдил разноски в предвидения в чл. 7, ал. 1 т. 7 и чл. 11, изр. 2 от Наредба № 1/09. 07.