Решение № 317 от 21.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000502116 по описа за 2024 година

Жалбоподателят поддържа, че неправилно е приложен принципът на справедливостта, установен в чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди не е съобразена съдебната практика.

Не са преценени в съвкупност получените травми и претърпените от нея болки и страдания. Съдът не е взел предвид нормативно установените нива на застрахователни лимити и годината на настъпване на ПТП.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от нея част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

ЗК „ Лев Инс“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивна жалба. Счита я за неоснователна. Не допуснато нарушение на чл.52 от ЗЗД.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Й. Т. твърди, че на 22.10.2022г. около 23.50 ч. в гр. Ихтиман е настъпил пътен инцидент между управляван от М.- А. Ю. М. лек автомобил „Ауди А 6“ с рег. № ******** и управляван от нея лек автомобил „ Пежо 206“ с рег. № ********. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача М., който е нарушил правилата за движение по пътищата като не е спрял на знак Б2. За пътния инцидент е съставен констативен протокол, съгласно който вината за ПТП е на М.. Ищецът е бил транспортиран в УМБАЛ „Св.

Анна“ АД, гр. София, където след проведени изследвания е установено, че е получила следните травми: ЧМТ, мозъчна контузия, съчетана травма, фрактура на трето ребро в ляво по предна акселарна линия, фрактура на горно и долно рамо на лява пубисна кост, фрактура на ляв ацетабулум, фрактура на криста илиака в ляво, фрактура на маса латералис на сакрума в ляво и изгаряне на лявата предмишница – II степен. Ищецът е имала по ГКС 1213т. Поради естеството на травмите е била първите два месеца в легнало положение и изцяло обездвижена и се е нуждаела от чужди грижи както в болницата, така и в дома си. Към настоящият момент продължава да изпитва силни болки в таза, главоболие като болките се засилват нощем. Инцидентът се е отразил негативно на психиката й, страда от нарушение на съня, понижено настроение. За лек автомобил „ Ауди А6“ с рег. № ******** е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. С претенция от 23.11.2022г. ищецът е депозирала искане за обезвреда пред застрахователя, който не й е изплатил обезщетение. Във връзка с лечението е направила разходи в размер на 755, 84лв., подробно описани в молба от 25.04.2023г. Затова ищецът Й. Т. моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., в едно със законната лихва, считано от 23.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и 755, 84лв. имуществени вреди, в едно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор заявява, че оспорва иска по основание и размер. Неоспорва, че между него и собственика на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва, че пред него е предявена 2 неимуществена и имуществена претенция от ищеца, по която е образувана щета. На основание чл.107 от КЗ е изискал представяне на документи, които не са му били предоставени, поради което не е определил и изплатил обезщетение. Оспорва водачът на лекия автомобил да има изключителна вина за настъпилия пътен инцидент. Поддържа, че причина за настъпването му са и действията на ищеца като водач на другото МПС, тъй като Й. Т. го е управлявала с несъобразена и превишена скорост и без правилно поставен предпазен колан. Оспорва, че посочените в исковата молба увреждания са във връзка с ПТП, както и че ищецът е претърпяла мозъчна контузия. Оспорва се причинната връзка между ПТП и твърдените физически и психически състояния при пострадалата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като изключително завишен.

Безспорно е, че на 22.10.2022г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 274р-17743/24.10.2022г., протокол за оглед на местопроизшествието от 23.10.2022г. и фотоалбум.

Безспорно е, че при произшествието е пострадала ищецът.

Не се спори, че за водача на лек автомобил е „Ауди А6“ с рег. № ******** е имало застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна към датата на произшествието.

Безспорно е, че ищецът е отправила извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 23.11.2022г. като застрахователят не й е определил и изплатил такова.

С оглед твърденията в исковата молба са представени епикриза № 982, болнични листа, фактури и разходни документи във връзка с претенцията за имуществени вреди.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от д-р Т.. Тя е установила травматичните увреждания, получени от ищеца: счупване на двете рамена на лявата пубисна кост, счупване на крилото на хълбочната кост в ляво, счупване на лявата главулечна ямка/ацетабулума/, счупване на кръстцовата кост/сакрума/ вляво, счупване на трето ребро вляво по предна акселарна мишнича линия, изгаряне от втора степен на лява 3 предмишница. Вещото лице е посочило възстановителния период за всяка една травма, както и че през него ищецът е търпяла болки, първоначално спонтанни и при допир и движение, които постепенно са намалели до изчезването им. Сега може да изпитва такива при физическо натоварване и промяна на времето, които ще бъдат до живот. Уврежданията са във връзка с ПТП. При ищеца няма настъпили усложнения и тя се е възстановила напълно.

Според вещото лице при ищеца няма ЧМТ. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Допусната е медицинска експертиза, изготвена от лекар неврохирург, според което при ищеца има ЧМТ- мозъчно сътресение.

В хода на съдебното дирене е допусната автотехническа експертиза, която е изяснила въпроса за механизма на произшествието и мястото на удара.

Вещото лице е изчислило скоростта на двете МПС преди удара, причините за настъпването на пътния инцидент. Според вещото лице за водача на лек автомобил „Ауди А6“ е съществувала техническа възможност да предотврати удара, ако е пропуснал движещият се по пътя с предимство автомобил, управляван от ищеца.

Съдът кредитира заключенията на д-р П. и на автоексперта като компетентни, обосновани и безпристрастни, основаващи се на научните правила и професионалния опит на експертите. Кредитира заключението на вещото лице Т. изцяло с изключение в частта, в която се твърди, че при ищеца няма ЧМТ.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят М. е водачът на лек автомобил „Ауди А6“ участвал в ПТП.

Описва своите възприятия за пътната обстановка, метеорологичните условия, пътната маркировка и сигнализация и за механизма на настъпване на ПТП, състоянието на ищеца непосредствено след удара.

Свидетелят П. е била пътник в автомобила, управляван от ищеца. Тя също описва възприятията си за настъпването на пътния инцидент, пътната обстановка, състоянието на Й. Т. непосредствено след удара.

Свидетелят Т. е майка на ищеца и желае да свидетелства.

Излага твърдения за състоянието на дъщеря си след ПТП. Първоначално в болницата е била в реанимация, а след това са я преместили в 4 неврохирургията. Не са я виждали, а са я чували по телефона.

Възстановяването е било в домашни условия. Приемала е лекарства за разреждане на кръвта. Около два месеца е била изцяло на памперси. След това са наели рехабилитатор за раздвижване. Рехабилитацията е продължила два месеца. Започнала е да сяда. Ползвала е патерици. Наложило се е да прекъсне обучението си в Лесотехническия университет. Сега е студент, но в Софийския университет. Около 3-4 месеца ищецът е имала нужда от чужда помощ, докато е успяла да си стъпи на краката. Сега изпитва главоболие и болки в ставите. Промяната на времето й се отразява зле. Често изпада в депресивни състояния, отчаяна е, плаче, не спи.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Счита ги за достоверни. Тези на свидетеля Т. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство между него и ищеца, но ги счита за достоверни и убедителни.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер от 60 000лв. като е отхвърлил иска до пълния предявен размер. Уважил е изцяло иска за имуществени вреди. В уважената част решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първонстанционното решение е валидно и допустимо.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу 5 застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция към застрахователя. В тримесечният срок застрахователят не му е определил и платил обезщетение за неимуществени вреди. Предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим. Това обуславя активната материална и процесуална легитимация на ищеца да претендира обезщетение за претърпените от него вреди срещу застрахователя на деликвента.

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател. С влизане в сила на първоинстанционното решение в уважената част на исковете е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на следните факти: настъпило ПТП на 22.10.2022г., при него е пострадал ищецът, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на произшествието, получените травми от Й. Т. и предпоставките на чл.45 от ЗЗД .