Определение № 46 от 18.02.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46 гр. Враца, 18.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова в присъствието на прокурора Е. В. С. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20261400200059 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на лишения от свобода В. Е. Ц., с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Към молбата са приложени становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.

В съдебно заседание лишеният от свобода Ц. се явява лично. Същият поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Заявява, че желае да се върне при своите три малолетни деца, за да помага за тяхното отглеждане и възпитание.

Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание и размера на неизтърпяната част.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца застъпва идентично становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

В. Е. Ц. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, наложено с присъда по н.о.х.д. № 69/2024 г. по описа на РС-Белоградчик, за деяние по чл.343б, ал.1 НК - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,5 на хиляда, при първоначален строг режим.

Осъденият е започнал да търпи това наказание в Затвора гр.Враца на 09.07.2025 г. Към датата на постановяване на настоящото определение - 18.02.2026 г., е изтърпял 9 месеца, от които фактически 7 месеца и 9 дни, а от работа 1 месец и 21 дни. Остатъкът 1 за изтърпяване е 3 месеца.

От изложеното е видно, че към настоящия момент спрямо осъдения е налице първата предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 НК необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно същият фактически е изтърпял не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание.

На второ място съдът следва да прецени наличието или липсата на втората законова предпоставка, а именно дали лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.

От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения е 54 точки, в границите на средните стойности. Като дефицити, по които има остра нужда от корекции, са определени зоните: "криминално минало" - с ранни девиантни прояви, осъждан като непълнолетен за престъпления с користен характер, системен нарушител на ЗДвП, с поведението си поставя в риск широк кръг от членове на обществото; "отношение към правонарушението" - омаловажава характера на извършеното правонарушение и не осъзнава вредите, които нанася върху обществото, както и последиците от системното нарушаване на правилата за движение по пътищата; "начин на живот и обкръжение" - податлив на негативно влияние, манипулативен, склонен да действа рисково и безразсъдно, особено след употреба на алкохол; "умения за мислене" - не разпознава проблемите си, склонен да повтаря допускани грешки в миналото, действа необмислено и импулсивно.

Рискът от вреди за обществото е със средни стойности и се обуславя от характера на настоящото престъпление и криминалното минало на осъдения. Този риск е насочен към всички участници в движението по пътищата, а употребата на алкохол е отчетена като фактор, повишаващ вероятността от нови подобни прояви в обществото. Рискът за всички останали категории е нисък.

В изготвения план за осмисляне на престоя в затвора са поставени като цели и задачи: формиране на нагласи за спазване и съобразяване с общоприетите норми и правила в обществото; осмисляне на досегашния начин на живот и развиване на умения за разпознаване на негативните обстоятелства; включване в специализирана корекционна програма "Формиране на умения за безопасно шофиране у осъдени лица по чл.343б от НК"; решаване на проблемите по социално приемлив начин и осъзнаване на последствията; формиране на ясни и реалистични цели в живота; недопускане на дисциплинарни нарушения; осмисляне на вредата от деянията и последствията за него и за другите.

В доклада е посочено, че не е изготвяна последваща оценка на риска от рецидив и вреди, тъй като съгласно методиката на оценка на риска, изготвената на 15.07.2025 г. е актуална и важи при промяна в правния статус на лишения от свобода.

По отношение на извършеното престъпление е констатирано, че осъденият поема известна отговорност, но не разпознава всички фактори, довели до реализиране на деструктивното поведение. Податлив е на негативното влияние на средата, склонен да действа импулсивно, без да преценява последиците от поведението си. Разпознава частично проблемите си и изпитва затруднения при разрешаването им по законосъобразен начин. Не винаги предвижда негативните последици от собствените действия, не полага усилия и не е последователен при постигане на поставените дългосрочни цели.

През учебната 2025/2026 година лишеният от свобода е включен в учебния процес като ученик в 8 клас в СУ "Мито Орозов", но стремежът му да се образова е насочен предимно към съкращаване размера на наказанието, а не към повишаване на образователната степен и постигане на положителни личностни промени.

2

От приетите за констатация 3 бр. грамоти, издадени от ръководството на училището към затвора, се установява, че същите са били връчени на лишения от свобода във връзка с участието му в спортни мероприятия и в коледно тържество.

По време на престоя в затвора осъденият няма наложени дисциплинарни наказания, не е подавал молби и за участие в специализирани корекционни програми за преодоляване на установените дефицити.

Отчетено е в доклада, че осъденият омаловажава риска от шофирането след употреба на алкохол за обществото и за самия него и няма устойчив вътрешен коректив за спазване на законовите норми. Налице е формиран модел за извършване на престъпления с последващи от това наказания, което е показателно за слабите му възможности да ограничава собственото си поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото. Предишните осъждания (за деяния по чл.194, чл.343в и чл.345 НК) не са успели да променят нагласите му и да имат нужния коригиращ ефект върху поведението му в обществото за спазване и съобразяване със законите в страната.

Освен това не е преминал и през етапите на прогресивната система, частично залегнали в разпоредбата на чл.155, ал.2 и чл.171, ал.1, т.3 ЗИНЗС, изразяващи се в замяна на режима в по-лек, прекатегоризиране в открит тип и последваща замяна на режима от общ в лек, при което лишените от свобода имат право на месечен домашен отпуск до две денонощия, съгласно чл.51, ал.3 ППЗИНЗС, което ще доведе до поплавен и успешен преход към живот на свобода.

Въпреки престоя в затвора осъденият продължава да е със слаба критичност към криминалното си поведение, не разпознава вредите, които има вероятност да причини и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния начин на живот. Залегнала е и констатацията, че същият не осъзнава злоупотребата с алкохол като проблем и не се замисля за възможните негативни последици след употребата му в личен и обществен аспект.

Планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем, с оглед на което е предложено корекционната работа с осъдения да продължи до края на присъдата с цел изграждане на по-трайна мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването му.

Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият В. Ц. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване. Необходимо е индивидуалната работа с него да продължи в посока промяна в нагласите и формиране на критично отношение към досегашното криминално поведение. Отбелязана е и необходимостта същият да бъде включен в корекционна програма "Подготовка за живот на свобода", която ще спомогне за попълноценната му ресоциализация.

Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.

Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с процеса на поправяне на осъдения.

Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че на този етап от изтърпяване на наказанието не може да бъде направен положителен извод, че с поведението си осъденият е дал убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. В този аспект съдът отчете, че стойностите на риска от рецидив при него-54 точки, в средни граници се явяват непроменени от първоначалните. Рискът от вреди за обществото също остава в границите на среден, 3 което на фона на осъжданията му в миналото, две от които за престъпления по транспорта, сочи на реалистична прогноза за вероятност от криминален рецидив и причиняването на вреди. Не са изпълнени в пълен обем поставените цели и задачи в плана на присъдата, като осъденият не е преминал през корекционна програма "Формиране на умения за безопасно шофиране у осъдени лица по чл.343б от НК", въпреки че това е заложено в плана на присъдата, а така също и в специализирана програма "Подготовка за живот на свобода", с оглед успешната му ресоциализация.

Липсват и доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като същият продължава да е слабо критичен към извършеното престъпление, не разпознава алкохола като отключващ фактор за деструктивно поведение и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот.

Участието в образователния процес, както и примерното поведение, което демонстрира при сегашния си престой в затвора не са достатъчни за извод за настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.

За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични доказателства за това. След като не е критичен към престъпното си поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и мисленето говорят, че при него съществува риск от бъдещо противоправно поведение. С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на осъдения В. Ц. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.