Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3691 от 06.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12817/2022
Вид
Решение № 3691
Подписан
06.07.2023
В сила
06.07.2023
Състав
Албена Александрова, Нели Савчева Маринова, Мария Стойкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3691 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100512817 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 9873/07.09.2022 г., постановено по гр. д. № 42350/21 г. по описа на СРС, 65 състав, са отхвърлени предявените от ЗАД „А.“ АД срещу ЗД „Б.И.“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 982,98 лв., представляваща невъзстановено застрахователно обезщетение по регресна претенция с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 19.07.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 215,00 лв. – законна лихва за забава за периода от 17.05.2019 г. до 19.07.2021 г. С решението ЗАД „А.“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Б.И.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 615,00 лв., представляваща деловодно разноски.

Подадена е въззивна жалба от ЗАД „А.“ АД срещу решение № 9873/07.09.2022 г., постановено по гр. д. № 42350/21 г. по описа на СРС, 65 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че ответникът не дължи процесната сума е необоснован. Посочва, че според заключението на САТЕ от техническа 1 гледна точка водачът на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № *******, е могъл да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е изчакал водачът на лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № *******, да завърши маневрвата си заобикаляне и след това да предприеме маневра за потегляне. Твърди, че експертният извод, даден в заключението на САТЕ, се подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели и от протокола за ПТП.

Поддържа, че дори и да се приеме, че водачът на „Мазда 5“, с рег. № *******, е могъл да избегне ПТП като остави достатъчно голямо разстояние до намиращия се зад него вдясно лек автомобил „БМВ“, преди да се върне отново в дясната лента за движение, то това не води до извод за неоснователност на предявения иск и до отхвърлянето му изцяло. Счита, че изводът на съда, че водачът на лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № *******, е единствено отговорен за настъпването на ПТП е направен, без да е подкрепен с доказателства относно механизма на настъпване на ПТП и е в противоречие с изявленията на двамата участници в ПТП, обективирани в двустранния констативен протокол. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместно него да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ЗД „Б.И.“ АД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В становище, депозирано по делото, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ЗАД „А.“ АД твърди, че 11.01.2019 г. в гр. София, на бул.

„Евлоги и Христо Георгиеви“, е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „БМВ Х4“, с рег. № *******, който без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, е предприел маневра и се е ударил в задната част на лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № *******, като му е причинил материални щети. Посочва, че към датата на настъпване на ПТП за лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № *******, е била 2 сключена с ищеца имуществена застраховка „Каско“, а за лек автомобил „БМВ Х4“, с рег. № *******, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че за щетите, причинени на лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № *******, при процесното ПТП, е била образувана ликвидационна преписка по щета № 10319030100420, като ищецът е изплатил на сервиза, отстранил уврежданията по автомобила, сумата в размер на 967,98 лв. Посочва, че с плащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетние и обичайните разноски, направени за определянето му. Твърди, че с регресна покана е поканил ответника да възстанови платеното застрахователно обезщетение и сторените ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., като същият е отказал да ги изплати. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 982,98 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 11.01.2019 г. в гр. София, на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, в т. ч. и 15,00 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.07.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 215,00 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.05.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда. Претендира разноски.

Ответникът – ЗД „Б.И.“ АД оспорва исковете. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и че ПТП е настъпило вследствие на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ Х4“, с рег. № *******. Твърди, че събитието е настъпило вследствие на виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № *******, който в нарушение на разпоредбата на чл. 25 ЗДвП е предприел изпреварване без да се убеди, че няма създаде опасност за останалите участници в движението. При условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № *******, който с поведението си е допринесъл в значителна степен за настъпване на събитието. Твърди, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК 3 от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне /чл.

411, ал. 1, изр. 1 КЗ/.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти – че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че на 11.01.2019 г. в гр. София на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ Х4“, с рег. № *******, и лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № *******, при което са причинени материални щети на лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № *******; че към момента на настъпване на събитието между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № *******, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“, при уговорено покритие – „Пълно Каско“; че към момента на настъпване на събитието водачът на лек автомобил „БМВ Х4“, с рег. № *******, е бил застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност 4 на автомобилистите“; че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по щета № 10319030100420; че ищецът е заплатил на „А.

2003“ ООД /сервизът, отстранил уврежданията/, сумата в размер на 967,98 лв., представляваща стойността на застрахователното обезщетение; че причинените на лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № *******, щети са в пряка причинно – следствена връка с настъпилото на 11.01.2019 г. ПТП в гр. София.

Спорните въпроси във въззивното производство касаят механизма на настъпване на процесното ПТП и наличието на противоправно поведение от страна на водача на увреждащия автомобил „БМВ Х4“, с рег. № *******.

За установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП по делото са събрани гласни доказателства /показания на св. Д.Д.Л. и на св.

Л.К.Н./, писмени доказателства /двустранно подписан констативен протокол за ПТП от 11.01.2019 г. и уведомление – декларация за щета от 17.01.2019 г./, и е прието заключение на САТЕ.

Въззивният съд намира, че от съвкупния им анализ се установява по безспорен начин по делото, че е налице застрахователно събитие, настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество.

За процесното събитие е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 11.01.2019 г., в който водачът на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № *******, Л.К.Н. е посочила в частта „забележка“, че вината на настъпването на ПТП е нейна. Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна точка на съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му, която съдът 5 преценява съобразно останалите доказателства и най - вече с данните за механизма на настъпване на ПТП, които се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели, и заключението на САТЕ.

Според показанията на св. Д.Д.Л., водач на процесния лек автомобил „Мазда 5“, ПТП е настъпило през м. януари 2019 г. на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в гр. София, на около 50 м. преди светофара на Орлов мост.

Посочва, че управляваният от него лек автомобил „Мазда 5“ се е движел в лявата лента. Тъй като водачът на другия автомобил не тръгнал от място /“правеше нещо на телефона“/, св. Л. го изпреварил, като преминал от лявата в дясната лента, и когато се върнал отново в лявата лента, водачът на другия автомобил тръгнал и го ударил отзад /“ударът настъпи, когато вече бях пред нея“/, като от удара били увредени задната дясна броня и калника на автомобила.

Според показанията на св. Л.К.Н., водач на лек автомобил „БМВ Х5“, ПТП е настъпило през м. януари 2019 г., преди светофара на стадиона, в посока Орлов мост. Посочва, че управляваният от нея автомобил бил спрял, а водачът на другия автомобил тръгнал, и се засекли, но не може да каже как точно е станал ударът, тъй като няма спомен. Първоначално заявява, че ударът може би е станал при изпреварването, а след това твърди, че ПТП е станало в момента, в който е тръгнала.