Разпореждане № 1193 от 09.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно търговско дело 2371/2025
- Вид
- Разпореждане № 1193
- Подписан
- 09.02.2026
- Състав
- Райна Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 404 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, ал. 1, предл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 406, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 406, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 · Закон за арбитража
- чл. 41, ал. 3 · Закон за арбитража
- чл. 51, ал. 1, изр. 3 · Закон за арбитража
- чл. 51, ал. 1 · Закон за международния търговски арбитраж
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1193 гр. София, 09.02.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Райна Стефанова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Частно търговско дело № 20251100902371 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 405, ал.1 и ал.3, във вр. с чл.404, т.1, предл. 6 от ГПК, във вр. с чл. 51, ал. 1 Закон за арбитража /загл. изм. - ДВ, бр.63/2025 година, в сила от 01.08.2025 година/.
Образувано е по молба, подадена от А. Г. К., гражданин на Руската Федерация, роден на ******** г., чрез адв. В. Й. П. - САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********, за издаване на изпълнителен лист срещу В. Б. С., гражданин на Руската Федерация, роден на ******** г., с адрес: Руската Федерация, град Ростов на Дон, ул. „********, за присъдените суми въз основа на влязло в сила Решение от 24.06.2025 г., постановено по международно арбитражно дело № 9/2024 г. по описа на Арбитражен съд при Българската търговскопромишлена палта.
Съдът, като разгледа молбата и представените с нея доказателства, намира следното:
Молбата е допустима. Изхожда от легитимирано лице и е отправена до компетентния съд по смисъла на разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 3 от Закона за арбитража, предвиждаща, че когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение се издава от Софийския градски съд. Правният интерес се извлича и от постановеното арбитражно решение, в което са налице данни за наличие на дялово участие на ответника в дружество, регистрирано в България.
С разпоредбата на чл. 406, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът издава изпълнителен лист тогава, когато установи, че актът, на който се основава искането, е сред тези, посочени в чл. 404 ГПК, че е редовен от външна страна документ, както и че удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на молителя срещу ответника по молбата.
С представеното арбитражно решение от 24.06.2025 г., постановено по международно 1 арбитражно дело № 9/2024 г. по описа на Арбитражен съд при БТПП, В. Б. С. е осъден да заплати на молителя А. Г. К. следните суми:
- 500 000 евро, представляващи невъзстановен към датата на падежа на 15.01.2024 г. заем, съгласно чл. 2 на Договор за заем от 18.12.2020 г.;
- 50 000 евро, представляващи набрана в пълен размер договорна неустойка по чл. 5.1 на Договор за заем от 18.12.2020 г.;
- 31 516 евро, представляващи арбитражни разноски по делото и такива за адвокатска защита, сторени в арбитражното производство.
Когато искането за издаване на изпълнителен лист се основава на решение на местен арбитражен съд, каквато е настоящата хипотеза, за да бъде то основателно, съдът следва да провери и дали е изпълнено изискването, съгласно специалната разпоредба на чл. 51, ал. 1, изр. 2 от Закона за арбитража – в производството да бъде доказано, че арбитражното решение е връчено на длъжника по изпълнението. Това изискване е свързано с установяване на факта, че решението на арбитражния съд, на което се основава молбата за издаване на изпълнителен лист, е влязло в сила и съответно подлежи на изпълнение, който факт съгласно чл. 41, ал. 3 от Закона за арбитража настъпва с връчване на решението на страните по делото.
От отразеното в представените по делото съобщения от Арбитражния съд при БТПП и известия за доставяне е видно, че решението е получено от молителя в настоящото производство на 03.07.2025 година, а на ответника – В. С. решението е връчено при условията чл. 32 от Закона за арбитража (в редакцията, приложимата към момента на връчването), съгласно която когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, уведомлението се смята получено, ако е изпратено до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено. В случая са налице данни за направен опит за връчване на решението с товарителница № RI 337 617 735 BG от 30.06.2025 г., изпратена на известния адрес на молителя, посочен в договора за заем от 18.12.2020 г., сключен между страните. Видно от посоченото в мотивите на постановеното арбитражно решение - т.40.2 и т.40.3 ответникът е получил редовно исковата молба и доказателствата към нея и е бил наясно, че срещу него се води арбитражно производство, но впоследствие не е положил никакви усилия да получава съобщенията по делото.
Съгласно представеното известие за доставяне на товарителница № RI 337 617 735 BG от 30.06.2025 година, пратката не е потърсена от ответника и на 14.08.2025 г. е била върната обратно. След като адресът, до който е изпратено решението, е идентичен с този, посочен при сключване на договора и е единственият известен в арбитражното производство /при редовно връчване на исковата молба на този адрес/, то действията по връчване на решението съответстват на законовите изисквания и не съществува пречка за кредитиране на арбитражното решение, като годен титул за пристъпване към принудително изпълнение.
2
Приложено е и удостоверение изх. № 378/12.11.2025 г. на Арбитражния съд при БТПП, че решението е окончателно и е влязло в сила, като е връчено на всяка от страните.
При така установеното, съдът намира, че арбитражното решение е редовно от външна страна, не подлежи на обжалване, удостоверява парично вземане, което ответникът по молбата е осъден да заплати на молителя, и е връчено на ответника, поради което молбата за издаване на изпълнителен лист е основателна.
С оглед на изложеното, се налага изводът, че са налице всички предпоставки за издаване на изпълнителен лист на основание чл. чл. 404, ал. 1, предл. 6 ГПК, вр. чл. 51, ал. 1 от Закона за арбитража.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист на основание чл. 404, ал. 1, предл. 6 ГПК вр. чл.
51, ал. 1 ЗМТА в полза на А. Г. К., гражданин на Руската Федерация, роден на ******** г., срещу В. Б. С., гражданин на Руската Федерация, роден на ******** г., паспорт ********, издаден на ******** година от ФМС 61001, с адрес: Руската Федерация, град Ростов на Дон, ул. „********, за сумите, присъдени с Решение от 24.06.2025 г., постановено по международно арбитражно дело № 9/2024 г. по описа на Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палта.
На основание чл. 406, ал. 3 ГПК върху арбитражното решение да се извърши отбелязване за издадения изпълнителен лист.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника по молбата - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3