Решение № 925 от 28.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. Бургас, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20252100500776 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 374 от 20.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 2767/2024 г. по описа на РС-Бургас, е постановено следното:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на П. А. В., извършено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради „намаляване обема на работа“ със Заповед № 00000147/31.07.2023г., издадена от управителя на „Рибекс Трейдинг“ ООД, ЕИК 203135681, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА П. А. В. на заеманата преди уволнението длъжност „Техник, технолог на месо и местни продукти“, с код на длъжността по НКПД 31193019 и с код по КИД 1020 „Преработка и консервиране на риба и други водни животни без готови ястия“ при „Рибекс Трейдинг“ ООД, ЕИК 203135681, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. В. срещу „Рибекс Трейдинг“ ООД, ЕИК 203135681, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, което към момента на предявяване на иска и за периода 01.08.2023г. - 09.11.2023г. възлиза на сумата от 8819,22 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, поради плащане в хода на съдебното 1 производство, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ.

С решението е разпределена между страните отговорността за разноски и за заплащане на дължимите държавни такси.

Против първоинстанционното решение е постъпила ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от „Рибекс Трейдинг“ ООД, подадена чрез пълномощник адв.Мима Иванова, с която решението се обжалва в частта, с която е уважен иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, в резултат на което ответникът е осъден да заплати и държавна такса за този иск. В тази част решението се счита за незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че в периода от постановяване на отмененото решение по гр.д.№ 4862/23г. на БРС до постановяване на настоящото решение по гр.д.№ 2767/24г. на БРС са настъпили обстоятелства от значение за правилното решаване на спора, които съдът не е съобразил при постановяване на решението си по иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ, както е съобразил същите по претенцията по чл.344, ал.1, т.3 КТ. В тази връзка се сочи, че районният съд правилно е констатирал, че след възстановяването на ищеца на работа по негово Заявление вх.№ 56/29.11.23г. трудовият му договор е прекратен на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ, считано от 01.12.2023г., за което е издадена Заповед № 00000162/30.11.2023г., но въпреки тези безспорно доказани факти БРС е приел като краен резултат, че след като искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна е уважен, то и претенцията за възстановяване на предишната длъжност е основателна. Счита се, че това становище на съда е изцяло неправилно, тъй като съдът е задължен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, като в случая тези факти са посочени от съда, но неправилно коментирани и изводът от тяхното наличие също е неправилен. В тази връзка се сочи, че след възстановяването му на работа ищецът е упражнил своето субективно преобразуващо трудово право едностранно да прекрати трудовия си договор без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ, считано от 01.12.2023г., т.е. настъпил е нов факт от съществено значение за решаването на спора по чл.344, ал.1, т.2 КТ, като трудовото правоотношение между страните е прекратено по искане на ищеца. Поради това, въззивникът счита, че към момента на постановяване на обжалваното решение за ищеца не е налице субективното преобразуващо право да се възстанови трудовото правоотношение между страните, което вече е прекратено след изпълнение на решението по гр.д.№ 4862/23г. на БРС на друго основание, различно от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, което е било предмет на спор по посоченото дело. В заключение, моли въззивния съд да отмени решението на БРС в обжалваната му част и да отхвърли предявения иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ, както и в частта за определената в тежест на ответника държавна такса за този иск. Не се правят доказателствени искания.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

2

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия П. А.

В., подаден чрез пълномощник адв.Красина Панова, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и се изразява съгласие с изводите на районния съд. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Въззивната жалба въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, предявени от П. А. В. против „Рибекс Трейдинг“ ООД за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 00000147/31.07.2023 г. на работодателя, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работа; за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „Техник, технолог на месо и местни продукти“; за осъждане на ответника да му заплати сумата от 8819.22 лв., представляваща обезщетение за времето, пред което е останал без работа, поради незаконното уволнение, за периода 01.08.2023 г. – 09.11.2023 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 11.08.2023 г. до окончателното плащане. В исковата молба са изложени подробни доводи и възражения за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, както и твърдения за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковите претенции по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ като неоснователни, за което е изложил подробни съображения за законосъобразно издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Релевантните факти за спора, с който е сезиран въззивния съд са следните:

Между страните не се спори, че по силата на трудов договор № 219/14.05.2021 г. ищецът е работил при ответника на длъжността „Техник, технолог на месо и месни продукти“, като трудовото му правоотношение е прекратено от работодателя със Заповед № 00000147/31.07.2023 г. на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – намаляване обема на работа, считано от 01.08.2023 г.

По настоящата искова молба на П. В. за оспорване на уволнението е било образувано гр.д.№ 4862/2023 г. по описа на БРС, по което на основание чл.239 ГПК 3 съдът е постановил неприсъствено решение № 2336/20.11.2023 г., с което исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са уважени, като уволнението на ищеца е признато за незаконно, същият е възстановен на заеманата преди това работа и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.

Не се спори, че след постановяване на неприсъственото решение по гр.д.№ 4862/2023 г. на БРС, със Заповед № 11-01/27.11.2023 г. (л.72) работодателят е възстановил на работа П. В. на заеманата от него преди уволнението длъжност.

Със заявление вх.№ 56/29.11.2023 г. (л.80) ищецът е поискал от работодателя на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ, считано от 01.12.2023 г., трудовото му правоотношение да бъде прекратено във връзка с придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със заповед № 00000162/30.11.2023 г. на управителя на „Рибекс Трейдинг“ ООД трудовото правоотношение на П. А. В. е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ, считано от 01.12.2023 г., поради подадено от него заявление вх.№ 56/29.11.2023 г. на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 01.12.2023 г.

Впоследствие, по реда на отмяната по чл.240, ал.1 ГПК, с решение № 372/23.04.2004 г. по възз.гр.д.№ 293/2024 г. по описа на БОС е отменено постановеното неприсъствено решение № 2336/20.11.2023 г. по гр.д.№ 4862/2023 г. на БРС, с което са били уважени исковете на П. В. по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на БРС от етапа на връчване на препис от исковата молба на ответника за отговор по чл.131 ГПК.

След отмяната на неприсъственото решение и връщане на делото е образувано настоящото производство по гр.д.№ 2767/2024 г. по описа на БРС, по което се дължи ново произнасяне от съда по предявените от П. А. В. против „Рибекс Трейдинг“ ООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.

По делото са ангажирани от страните писмени и гласни доказателства, както и експертиза, за установяване на твърденията и възраженията им за незаконосъобразност, респ. законност на уволнението.

С първоинстанционното решение БРС е отменил като незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 00000147/31.07.2023 г. на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, поради нарушение на чл.329 КТ. Като последица от признаване на уволнението за незаконно, районният съд е уважил и иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност. В тази връзка, съдът е отчел, че с неприсъственото решение по гр.д.№ 4862/2023 г. на БР С ищецът е бил възстановен на предишната си длъжност и считано от 27.11.2023 г. е започнал отново работа в ответното предприятие, но впоследствие със Заявление от 29.11.2023 г. е поискал от управителя на ответното дружество на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ, считано от 01.12.2023г. да бъде прекратено трудовото му правоотношение във връзка с 4 придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като с последваща заповед трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на това основание.

Въпреки тези констатации, БРС е приел, че отмяната на неприсъственото решение е възстановила висящността на спора, поради което се дължи произнасяне по предявените искове, вкл. и този по чл.344, ал.1, т.2 КТ, като е приел, че доколкото с настоящото решение уволнението е признато за незаконосъобразно, то основателна е и претенцията за възстановяване на заеманата длъжност. Отбелязано е от съда, че постановяване на решение в този смисъл не означава, че ищецът ще подаде заявление за възстановяването му на заеманата от него преди уволнението длъжност в законоустановения 14-дневен срок, особено предвид изразената от него воля за прекратяване на правоотношението на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ. По тези мотиви, БРС е уважил предявения иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ и е възстановил ищеца за заеманата от него преди уволнението длъжност. С решението е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, тъй като претендираното обезщетение е било заплатено на ищеца на основание неприсъственото решение.

Предмет на въззивна проверка е постановеното от БРС решение единствено в частта, с която е уважен иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. В частите, с които е уважен иска за отмяна уволнението и е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа, първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила в тези части.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.