Решение № 869 от 22.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000502659 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 3228 от 18 юни 2023г., поправено с решение № 5638 от 6 ноември 2023г., по гр. д. № 9767/2022г. Софийски градски съд, І ГО, 23 състав е осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК

121130788, да заплати на И. Л. Г., с ЕГН **********, по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 5000 лв. (пет хиляди лева), заедно със законната лихва върху тази сума от 02.06.2022г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв.; осъдил ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на В. В. О., адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.; осъдил И. Л. Г. да заплати ЗК "ЛЕВ ИНС" АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото след компенсация в размер на 318.46 лв.; осъдил ЗК "ЛЕВ ИНС" АД да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 200 лв.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца И. Л. Г. срещу решението по гр. д. № 9767/2022г. на СГС в отхвърлителната му част. С доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна 1 на решението в обжалваната му част и уважаване на иска изцяло.

ЗК „Лев Инс“ АД е оспорил въззивната жалба, подадена от ищеца, и от своя страна е подал насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, в която искът е уважен над размера от 3 000 лв. Също с доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в атакуваната от него част и отхвърляне на иска за разликата до уважения размер.

И. Л. Г. е оспорил насрещната въззивна жалба.

За да постанови решението си, СГС е приел, че ищецът е кредитор на вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП от 25.05.2022г., в размер на 5 000 лв. с оглед възрастта на ищеца, липсата на съпричиняване, телесното увреждане, пълното възстановяването на ищеца, както и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и правилно в тази част.

Предявен е пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, станало на 25.05.2022г., срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Ищецът е твърдял, че е получил травматични увреждания вследствие на ПТП – контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на шията. След ПТП би прегледан при условията на спешност и настанен за лечение в Клиника по неврохирургия, където му било проведено консервативно лечение, поставена му била имобилизираща шийна яка, а след изписването му лечението продължило при домашни условия. Изпитвал силни болки и страдания – продължително време изпитвал главоболие, налагащо прием на болкоуспокоителни, изпитвал гадене и световъртеж, което водело до бърза уморяемост и непълноценност, имал силни болки в областта на шията, движенията му били ограничени и нестабилни, като трайното затруднение на движенията продължавало през период от време, по-дълъг от 30 дни. Това му създавало значителни битови затруднения, продължителният период на оздравяване, който не бил 2 приключил към датата на предявяване на иска през м.09.2022г., довел до срив на самочувствието му и до тежък психически шок. Изпитвал страх да излиза навън и нямал спокоен сън, продължавал да изпитва болки в травмираните места - в главата, като получавал и световъртеж, изпитвал и болки в шийната област, бил в невъзможност да се обслужва сам. Претендирал е заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., като пред въззивния съд спорът е пренесен частично до размер на иска над 3 000 лв. до 26 000 лв. ведно със законната лихва от 02.06.2022г.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита по същество срещу иска, като е възразил и срещу размера на търсеното обезщетение включително с оглед характера и тежестта на получените травми - възражение, което е в предмета и на въззивното производство.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя е установена с необжалваното решение на първоинстанционния съд, обжалвано от страните частично.

Във въззивната си жалба ищецът поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на характера и тежестта на претърпените от него увреждания, на болките и 3 страданията му, на техния период на проявление и интензитет, на търпените неудобства от травмите, не била отчетена и икономическата обстановка и нивата на застрахователно покритие в страната. От своя страна ответникът е релевирал в насрещната си въззивна жалба, както и в отговора на въззивната жалба доводи, че съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди в необосновано завишен размер, като така ответникът фактически е преповторил възраженията си от защитата срещу иска. Счита, че с оглед тежестта на получените травматични увреждания и проведените изследвания, консервативната терапия и наблюдение в болничното заведение, възстановяването от мекотъканните контузии и зашеметяването без данни за огнищна мозъчна симптоматика, настъпило в обичайния срок без остатъчни негативни последици, както и с оглед липсата на данни за провеждано последващо лечение и прегледи, вкл. на навяхването на шията и за носене на шийна яка, липса на данни за социален дискомфорт, вкл. за получен тежък психически шок и недоказани твърдения за получени силни болки, определеното обезщетение не съответства на действително претърпените и доказани вреди.

С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищеца част не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че И. Л. Г. е пострадало лице от ПТП, станало на 25.05.2022г., от което са му причинени неимуществени вреди, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ ).

От заключението на изслушаната по делото СМЕ, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация и след преглед от вещо лице невролог, е установено по делото и това не е спорно като факти във въззивното производство (оспорва се оценката им от съда), че от процесното ПТП пострадалият е получил следните травматични увреждания: контузия на главата; мозъчно сътресение; контузия на шията. След ПТП е приет в КНХ на ВМА до 27.05.2022г., където по скалата на Глазгоу степента на съзнанието му е оценена на 15 точки – ясно съзнание. Там му е проведено лечение с парацетамол и натриев хлорид, поставена му е шийна яка, без по делото да е представена медицинска документация, удостоверяваща последващо домашно лечение. Изписан е с подобрение с препоръки за щадящ 4 режим и носене на шийна яка за 20 дни и поради липса на обективни данни за протичането на възстановителния период вещото лице сочи, че следва да се приеме обичайния срок за възстановяване при този вид травми и в тази връзка поначало при протичането на мозъчното сътресение-лека степен (вещото лице е пояснило в съдебно заседание, че при приема в лечебното заведение e записано, че ищецът за кратко е изгубил съзнание – това е станало при прегледа в спешно отделение), правилото е пострадалите да спазват режим на покой 10-14 дни след травмата, като се приемат при необходимост обезболяващи и успокояващи средства; по отношение на шийната травма продължителността на лечение може да бъде с по-голяма продължителност (20-30 дни) и лечението е чрез прием на обезболяващи, НСПВ, вкл. поставяне на шийна яка. Понякога оплаквания от схванатост и болка в областта на шийния дял на гръбначния стълб са рецидивиращи във времето, провокирани от неправилна стойка, натоварване или простуда, като експертът е уточнил, че епизодични оплаквания в тази област могат да бъдат провокирани и от времето. При прегледа през м.03.2023г. лицето е съобщило за периодични болки във врата и спорадично главоболие. От приложените медицински документи, както се посочи, няма данни за провеждано лечение по повод на болки и страдания след дехоспитализацията. В лечебното заведение, на фона на консервативна терапия и при ежедневно проследяване на неврологичния статус, не е диагностицирана огнищна неврологична симптоматика, а общомозъчната е претърпяла обратно развитие; оплакванията на болния постепенно са отзвучали и се е увеличавал обемът на движения в шията без ирадиация на болката към ръцете. На 27.05.2022г. ищецът е изписан с подобрение - ГСК 15 точки, контактен, адекватен, хемодинамично стабилен.

При така приетото за установено, въззивният съд прави следните правни изводи по спорния въпрос за размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди:

Вредите, които ищецът твърди, че са му причинени от процесното ПТП подлежат на доказване на общо основание (чл. 154, ал. 1 ГПК).

Травматичните увреждания, получени в резултат от процесното ПТП, са установени в първоинстанционното производство, в което е постановено необжалвано в една част осъдително решение. Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе, е какъв е размерът на 5 обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищеца по повод получените телесни увреди и други негативни последици като пострадал от ПТП. В приложение на чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на характера и тежестта на увреждането на здравето на пострадалия, който на 40 години е получил контузия на главата с леко мозъчно сътресение и контузия на шията, както и претърпените от него болки и неудобства от физическо естество, които принципно са присъщи на уврежданията, вкл. характера и продължителността на лечението (с кратък болничен престой за изследвания и консервативно лечение), продължителността на възстановителния период за максимален срок от около 1 месец, дефинитивно негативното отражение на травматичното събитие върху емоционалното състояние на пострадалия, както и липсата на трайни негативни последици за здравето и при съобразяване на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия, и въззивният съд счита, че обезщетение в размер на 5 000 лв. отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД.