Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 335 от 26.05.2022, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 202/2022
Вид
Определение № 335
Подписан
26.05.2022
В сила
26.05.2022
Състав
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. Ловеч, 26.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20224300500202 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

С разпореждане №161/4.03.22 г. постановено по ч.гр.д.№79/22 г.

ТРС е отхвърлил частично предявеното от „ТИБИАЙ Банк“ ЕАД ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.***** представлявано от Н. Г. СП. и А.Ч.Д. в качеството им на изп.директори, пълномощник-юрисконсулт Й.Т.Т. заявление, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.2 от ГПК срещу Д. М. Т. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.***** в частта на сумата 188,33 лв. непогасена застраховка „Ваnк пакет кредит +" и 103,09 лв. непогасена застраховка „Ва nк пакет кредит сметка" представляващи главница, сумата от 57,39 лв. договорно възнаграждение върху застраховките и сумата от 57,58 лв. обезщетение за забава върху застраховките.

Подадена е частна жалба вх.№1635/5.04.22 г. от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 161/4.03.2022 г., по ч.гр.д. №79/2022 г. на Районен съд Троян, с което частично е отхвърлено заявлението за сумите както следва: 188,33 лв. непогасена застраховка „Ваnк пакет кредит +" и 103,09 лв. непогасена застраховка „Ваnк пакет кредит сметка" представляващи главница, сумата от 57,39 лв. договорно възнаграждение върху застраховките и сумата от 57,58 лв. обезщетение за забава върху 1 застраховките, като счита, че то е неправилно и незаконосъобразно. По отношение на финансираната с договора за кредит застрахователна премия изтъква, че когато кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, както в процесния случай, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора за кредит (чл. 7.2.2 от договора за кредит). Излага, че сумата за застрахователната премия по застраховката бива отпусната под формата на кредит от банката и по нареждане на кредитополучателя бива заплатена на застрахователя.

Сочи, че съгласно чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка и само по свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия договор. Цитира, че съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Излага, че съгласно § 1 от ДР на ЗЗП, застрахователната премия или всеки друг разход свързан с предоставянето на допълнителна услуга са част от общите разходи, които се включват при изчислението на ГПР, но само ако са били задължително условие за сключването на договора за кредит.

Изтъква, че съдът неправилно е оценил доказателствата представени като приложения на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, които сочат, че потребителят сам е избрал допълнителната услуга, което е обективирано в Заявлението - декларация за установяване на договорни отношения. Сочи, че в т. 13 от този документ е предоставен изричен избор на потребителя да избере или не сключването на застрахователен договор.

Твърди, че в този смисъл е и чл, 19 от Договора за кредит, където изрично е посочен,о че сключването на застраховката не е задължително условие за сключването на договора за кредит. Изтъква, че това еднозначно 2 показва, че допълнителната услуга застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, т.е. застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита.

Цитира, че в чл. 7 от договора за кредит „Общ размер на кредита и условия за усвояването му" ясно е посочен размерът на предоставения финансов ресурс, включващ размера на застрахователните премии, и формиращ общия размер на кредита – главница, като застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от длъжника (застрахованото лице) и в искането за откриване на договорни отношения кредитополучателят изрично е декларирал избора на тази допълнителна услуга -застраховка, а в чл. 7.2.2 от договора за кредит същият изрично възлага на кредитора да преведе частта от средствата от кредита {Общия размер на кредита), касаеща застрахователната премия, на съответния застраховател.

Сочи, че независимо дали желанието на кредитополучателя е да получи парична сума, да се заплати стойността на стока или да се финансират застраховки, средствата по кредита се отпускат съгласно изричната му воля и формират стойността на отпуснатият кредит • главница, който кредит се възстановява от кредитополучателя съгласно съответния погасителен план.

Смята, че неправилно заповедният съд е приел, че застрахователната премия по кредита, финансирана от кредитора, е разход по кредита и като такъв следва да се включи в ГПР. Заявява, че заплащането на застрахователната премия е задължение на застрахованото лице – кредитополучател и за изпълнение на това задължение същият е ползвал отпуснат финансов ресурс от Банката - кредит (изрично индивидуализиран в чл. 8 от договора) и е дал нареждане за заплащането му на застрахователя за изпълнение на своето задължение, вследствие на което е сключил застраховка и му е издадено съответното застрахователно удостоверение.

Счита, че погрешното заключение на заповедния съд относно застрахователната премия и считането й за разход по кредита води след себе си и неправилния извод, че ГПР по договора за кредит надвишава нормативно заложения максимум. Твърди, че ГПР заедно с общата дължима сума по договора за кредит (3506,52 лева) са ясно и точно посочени в чл. 10 от договора за кредит и позволяват на потребителя да прецени финансовите 3 измерения на договора за кредит и да вземе информирано решение дали да го сключи или не и докато ГПР се посочва като процент (48.14%), то Общата дължима сума по договора за кредит, изразена в парична стойност дава ясна представа на кредитополучателя суми в какъв точно размер следва да върне и му позволява да прецени икономическите последици в максимална степен и да сравни с договори от същия вид, противно на застъпеното от заповедния съд. В този смисъл цитира практика на ОС и РС.

Моли съда да отмени обжалваното № 161 от 04.03.2022 г. по ч.гр.д.

№ 79/2022 г., на PC Троян като неправилно и незаконосъобразно и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлените от заповедния съд суми в размер на: 188,33 лв. непогасена застраховка „Ваnк пакет кредит +" и 103,09 лв. непогасена застраховка „Ва nк пакет кредит сметка" представляващи главница, 57,39 лв. договорно възнаграждение върху застраховките и 57,58 лв. обезщетение за забава върху застраховките.

Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на жалбоподателя на 30.03.22 г, а частната жалба е подадена на 4.04.22 г. по куриер, следователно тя е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл.

418, ал. 4 ГПК).

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.

№78948/17.12.21 г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. М. Т. от гр.Троян за сумата от 2441,36 лв. главница, договорна лихва 480,74 лв. за периода от 25.02.2021 г. до 25.11.2021 г., обезщетение за забава 482,37 лв. за периода от 24.02.2021 г. до 7.12.2021 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането като е посочено, че паричното задължение е възникнало по договор за потребителски кредит №**********/20.11.2020 г. и въз основа извлечение от счетоводните книги към 7.12.2021 г. Изрично е посочено, че в периода от 13.03.2020 до 13.05.2020 г. по договора за кредит не е начислявана законна лихва, като се твърди, че този договор не е сключен при ОУ и всяка страница е подписана от длъжника. Претендира се присъждане и на ДТ от 68,09 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

4

Към заявлението са приложени договора за потребителски кредит с приложенията, извлечение от счетоводните книги, 2 бр.пълномощни, документ за внесена ДТ и списък с разноските.

С разпореждане №76/1.02.2022 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщеното да отстрани констатираните нередовности на заявлението, посочени в обстоятелствената част на разпореждането. В тази част на съдебния акт съдът е счел, че заявлението и приложеното към него извлечение от счетоводните книги не са редовни, с оглед липсата на точна индивидуализация на означените в тях вземания, липсата на яснота относно начина на формирането им, както и с оглед липсата на съответствие между размерите на вземанията по заявлението, извлечението в счетоводните книги и договора за потребителски кредит, приложен по делото.

В указания срок от заявителят е постъпила уточняваща молба с вх.

№927/22.02.22 г., в която се уточнява, че размерът на предоставения кредит е 2838,88 лв, като в тази сума се включват преведената на кредитополучателя сума 2500 лв, и избраните застраховки, както следва „Ваnк пакет кредит 3 + сметка" в размер на 219 лв. и застраховка „Ваnк пакет кредит + сметка" в размер на 119,88 лв. Посочва се, че съгласно чл.19 от договора потребителят е пожелал да сключи застраховките. Твърди се, договорната лихва се формира съгласно чл.9.1 от процесния договор като се начислява върху размера на отпуснатия кредит, а мораторната лихва се формира съгласно чл.9.4 от договора и се начислява върху непогасените в срок, просрочени суми съгласно погасителния план в чл.11. Представя и погасителен план. Изтъква, че общо дължимата сума възлиза на 3 506,52 лв, която включва размера на отпуснатия кредит и уговореното между страните възнаграждение, с което се олихвява предоставеният кредит, изразено като ГЛП в размер на 40,91% Твърди, че длъжникът е заплатил сумата от 591,21 лв, с която са погасени първите две вноски, като и начисленото обезщетение за забавено плащане.

Твърди се, че към 25.11.2021 г. е настъпил крайният падеж на процесния договор и са останали непогасени 10 месечни вноски, състоящи се от 2 441,36 лв. непогасена главница и договорна лихва в размер на 480,24 лв. за периода от 25.02.21 г. до 25.11.2021 г. формиращи размера на задължението ведно с начисленото обезщетение за забава в размер на 482,37 лв. за периода от 25.02.21 г. до 7.12.21 г.. Направена е и разбивка на задължението по 5 компоненти и пера.

С разпореждане №161/4.03.22 г. постановено по ч.гр.д.№79/22 г.

ТРС е отхвърлил частично предявеното от „ТИБИАЙ Банк“ ЕАД ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.***** представлявано от Н. Г. СП. и А.Ч.Д. в качеството им на изп.директори, пълномощник-юрисконсулт Й.Т.Т. заявление, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.2 от ГПК срещу Д. М. Т. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.***** в частта на сумата 188,33 лв. непогасена застраховка „Ваnк пакет кредит +" и 103,09 лв. непогасена застраховка „Ва nк пакет кредит сметка" представляващи главница, сумата от 57,39 лв. договорно възнаграждение върху застраховките и сумата от 57,58 лв. обезщетение за забава върху застраховките.

С оглед на гореизложеното разпореждане е правилно. съдът намира, че обжалваното

Правилно и в съответствие със закона ТРС е приел, че така подадени заявлението и извлечението от счетоводните сметки са нередовни. Съдът е изпълнил вмененото му от ГПК задължение да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК) и след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя се внася яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. В уточняващата молба се посочва, че главницата е 2 194,94 лв, а отделно се претендират и 188,33 лв. непогасена застраховка „Ваnк пакет кредит +" и 103,09 лв. по застраховка „Ваnк пакет кредит сметка“.