Решение № 186 от 13.06.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Варна, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Д. И. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000112 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №4213/29.12.2021г. по описа на ДОС на Застрахователна компания „Лев инс” АД, ЕИК 121130788 , със седалище град София, подадена чрез пълномощник адвокат С.Д., АК-Добрич, срещу решение №43/07.12.2021г. на Окръжен съд - Добрич (ДОС), постановено по т.д. №41/2021г. по описа на ДОС, в частта му, с която застрахователното дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на ищцата К. Т. ГР., ЕГН ********** , от град Балчик, област Добрич, сума над 50 000 лева до присъденото обезщетение в размер на 100 000 лева за причинените й неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 02.03.2020г. в град Балчик, на ул. „Черно море”, по вина на водача на т.а. „Форд транзит”, с peг. № ХХ ХХХХ ХХ, М. Л. М., застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен по застрахователна полица №BG/22/119002696153 със срок на застрахователно покритие от 27.10.2019 до 26.10.2020 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.12.2020г.

(датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената застрахователна претенция) до окончателното плащане, както и в частта за разноските, съразмерно на уважената част на иска.

Основните оплаквания във въззивната жалба са за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, като изложените основания и доводи за тяхното обосноваване се свързват с размера на застрахователното обезщетение, дължимо за справедлива обезвреда на неимуществените вреди, причинени на пострадалия ищец от процесното пътнотранспортно произшествие.

1

Твърди се, че в постановеното решение липсва извършен анализ на обстоятелствата, имащи значение за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, не е обсъдено и становището на вещото лице по изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза относно оздравителния процес и прогнозното възстановяване на ищцата, липсват и каквито и да е било мотиви относно извода за справедливия размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди. В този смисъл първоинстанционният съд е допуснал неправилно прилагане на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и необоснованост на постановения от него акт. Иска се от въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да постанови ново, с което тази искова претенция да бъде отхвърлена за сума над 50 000 лева, като в съответствие с това се ревизира и произнасянето в частта му за разноските.

В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна К.Г., чрез пълномощника си по делото адвокат М.Я., АК-Добрич, изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Като обосновава подробно аргументи за това, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението изцяло кореспондира с принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, същият е съобразен с всички критерии, които според задължителните указания в ППВС №4/1968 следва да бъдат взети предвид от съдилищата при определяне обезщетението за неимуществени вреди, моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено от въззивния съд.

В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът ЗК „Лев инс” АД, чрез пълномощника си по делото адвокат С. Д., заявява, че поддържа подадената въззивна жалба, изложените в нея основания и искания и моли за нейното уважаване.

Въззиваемата страна К.Г., представлявана по пълномощие от адвокат Славина Радева, АК-Добрич, заявява, че поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното с нея решение.

И двете страни претендират насрещно присъждане на разноски като представят списъци по чл.80 от ГПК.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявените пред първоинстанционния Добрички окръжен съд искове е претендираното пряко право на ищцата К. Т. ГР., ЕГН **********, от град Балчик, област Добрич, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника Застрахователна компания „Лев инс” АД, ЕИК 121130788, гр. София обезщетение за причинените й вследствие на ПТП, настъпило на 02.03.2020г. в град Балчик, на ул. „Черно море”, по вина на водача на т.а. „Форд транзит”, с peг. № ХХ ХХХХ ХХ, М. Л. М., вреди, изразяващи се в изживени болки и страдания от причинените й телесни увреждания – травматичен шок, счупване на долния край на лява бедрена кост, закрито, счупване на дисталната част на лява тибия и фибула, открито, и счупване на таза, закрито, и понесени материални загуби – сторени разходи за лечение.

Претендираното обезщетение за неимуществените вреди първоначално е заявено в размер на 60 000 лева. Впоследствие е допуснато изменение на иска като размерът е завишен на 100 000 лева. Искът за обезщетяване на имуществените вреди е заявен в размер на 4 431 лева.

2

Така предявените главни искове се квалифицират правно по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В предмета на делото е включена и акцесорната претенция на ищцата за осъждане на ответника да й заплати и обезщетения за забава в размер на законната лихва върху дължимите застрахователни обезщетения, считано от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената застрахователна претенция 02.12.2020г., до окончателното им плащане.

Първоинстанционният съд не е дал правна квалификация на така предявените акцесорни искове. Въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства за обосноваване на тези искания обосновано следва да се приеме, че се претендира осъждане на ответния застраховател да заплати обезщетение за допуснатата от него забава за определяне и изплащане на дължимото обезщетение за обезвреда на причинените на ищцата вреди от виновното и противоправно деяние на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на МПС. Следователно, така предявените акцесорни искове намират своето правно основание в нормата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.

Исковете са били уважени в цялост от първоинстанционния съд. В частта му, с която ответникът – застраховател е осъден да заплати на ищцата обезщетение за причинените й имуществени вреди, съответно обезщетение за причинените й неимуществени вреди до размера на сумата 50 000 лева, ведно със следващото се обезщетение за забава, постановеното от него решение не е обжалвано от никоя от страните и е влязло в сила.

Зачитайки предметните предели на формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на първоинстанционния съд, съставът на въззивния съд приема за установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право - настъпването на пътно-транспортното произшествие, вината на водача на т.а.

„Форд Транзит” с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, чиято отговорност е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК „Лев Инс” АД , причинените на пострадалата ищца травматични увреждания и имуществени вреди. В този смисъл събраните във въззивното производство доказателства – свидетелските показания на застрахования водач М.М. и заключение на съдебна автотехническа експертиза, от една страна, са ирелевантни за предмета на въззивното производство. От друга страна, не могат и да бъдат зачетени за формиране на извод относно обема на отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване на щетите, причинени на ищцата при процесното ПТП поради липсата на изключителна вина у застрахования при него водач за настъпване на произшествието и/или наличието на независимо съизвършителство и от водача на другото МПС - участник в увреждащия деликт П.Ф. Р. Фром като водач на л.а. „Пежо 207” с рег. № ТХ 1917 АР.

По отношение механизма на ПТП, виновната и противоправна деятелност на водача на т.а. „Форд Транзит” М.М., съдът е обвързан и от задължителната сила на решението на наказателния съд по чл.78а НК, постановено по АНХД №87/2021 г. по описа на Районен съд – Балчик, влязло в сила на 31.07.2021 г. - чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413, ал.2 и ал.3 от НПК.

С оглед на това и като се имат предвид и оплакванията на ответника във въззивната жалба, спорен във въззивното производство е единствено размерът на дължимото на ищцата обезщетение за обезвреда на причинените й неимуществени 3 вреди.

Не е повдигнат спор относно броя, вида и обема на получените от ищцата телесни увреждания. Същите са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства, експертното заключение на вещото лице по изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза и свидетелските показания на разпитаните свидетели. Безспорно е установено, че в резултат на директния удар от навлезлия почти изцяло на тротоара л.а. „Пежо 207”, предходно ударен леко отзад от т.а. „Форд Транзит” (гражданската отговорност на чийто водач е била застрахована при ответното дружество), на ищцата, движеща се в този момент по тротоара, в неговата най-вътрешната част, е била нанесена тежка съчетана травма – закрити фрактури на лява половина на таза и лява бедрена кост, открита фрактура на двете кости на лявата подбедрица, травматичен шок. Това е наложило ищцата да бъде откарана по спешност в болницата в град Добрич, което е извършено от пристигналия на място медицински екип от ЦМСП – гр. Балчик с внимателно придържане на крака с цел обезопасяването му и предпазване от разместване на откритото счупване на подбедрицата. Ищцата е била настанена в ОАИЛ като са извършени съответни действия за овладяване на травматичния шок. След проведени грижи, наблюдение и лечение травматичният шок е бил овладян, ищцата е била поставена на строг постелен режим като след проведени изследвания и консулти е направена подготовка за поетапно оперативно лечение на фрактурите на ляв долен крайник. На 06.03.2020г. е било извършена първата оперативна интервенция по повод счупването на лява подбедрица с репозиция с метална остеосинтеза с анатомична плака, с последваща гипсова имобилизация. На 12.03.2020 г. ищцата е била оперирана повторно по повод фрактурата на лява бедрена кост като отново е извършена репозиция с метална остеосинтеза със заключваща анатомична плак и гипсова имобилизация. Счупването на пубиса (срамна кост) е лекувано конвенционално с обезболяващи медикаменти и строг постелен режим. Възстановителният период е бил труден и продължителен.

Както при болничното лечение, така и впоследствие в домашни условия ищцата е била напълно зависима от помощта на своите близки. Първоначално ищцата е била на строг постелен режим (за период от около три месеца), всички грижи за нея – хранене, обличане, хигиена, прием на медикаменти, превръзки на оперативните рани, били полагани основно от дъщеря й – свидетелката Д. И., и членовете на нейното семейство, в чийто дом в гр. Добрич ищцата била прибрана след изписването й от болницата. Поради счупването и на таза през този период ищцата била с поставен катетър, а след премахването му поради получено възпаление, използвала хигиенен стол. Впоследствие бавно и внимателно започнала раздвижване, използвайки и помощ от рехабилитатор, който я посещавал в дома. Първоначално се придвижвала с проходилка, по-късно с патерица тип канадка, която използвала и понастоящем. През целия период на възстановяване, продължил около година, ищцата изпитвала болки, променила се емоционално, била подтисната, лабилна, с черни мисли, постоянно загрижена, чувствала се непълноценна, често се разстройвала и плачела. И понастоящем се страхувала да се движи по улицата, да се отдалечава от дома, страхувала се да пресече пешеходната пътека, която била пред дома, за да навлезе в парка за разходка и почивка. Наред с това, година след инцидента е констатирано, че в областта на оперативната рана на подбедрицата има кожна рана със зачервяване и гноевидна секреция, което наложило през м. ноември 2021г. да бъде извършена нова операция за отстраняване от костта на имплантираните метални плаки. Според вещото лице по СМЕ, възстановителният период след тази операция би трябвало да е около месец, тъй като костта е зараснала с образуване на костен калус, необходимо е само 4 време за зарастване на оперативните рани. Възможно е впоследствие при влажно време, при физическо натоварване ищцата да има болки на местата на счупванията.