Решение № 3024 от 05.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3024 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100509984 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. № 266647/06.08.2025 г. на ответника С. В. Д., ЕГН **********, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. С. Д., срещу решение № 13873 от 16.07.2025 г., постановено по гр. дело № 6243/2025 г. по описа на СРС, 160 състав, с което е уважен предявеният от ищеца ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК 203066057 осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 655,45 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за увреден л. а. „БМВ 520 Д“ с рег. № ******** от инцидент, осъществен на 25.06.2022 г., около 18:40 часа, в гр. София, на ул. „Суходолска“ – срещу № 22, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2025 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност и немотивираност на обжалваното решение. Излагат се доводи, че вината на ответника и авторството на деянието са счетени за доказани само въз основа на постъпило писмо от 13.12.2024 г. на Софийска районна прокуратура във връзка с прокурорска преписка № 32983/2022 г. по описа на същата, поради което не е направен анализ на всички доказателства по делото. По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „Асет Иншурънс“ АД е подала 1 отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Поддържа се, че не са допуснати твърдяните процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, който е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност при правилно приложение на материалния закон. Твърди се, че вината на ответника Д., авторството на деянието и механизма на настъпване на инцидента са установени въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението по съдебно-автотехническата експертиза. По отношение на писмото на Софийска районна прокуратура от 13.12.2024 г. се посочва, че то представлява официален документ, съдържащ информация за резултатите от проведените от разследващите органи процесуално-следствени действия, поради което удостоверените в него обстоятелства имат обвързващо действие за гражданския съд. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивна материална норма, за приложението на която въззивният съд следи служебно.

По отношение на неговата правилност, настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал.

1, т. 1 КЗ.

За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ е необходимо да се установи наличието на следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който вследствие виновно и противоправно поведение на ответника – делинквент да е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да 2 установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В случая с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания спорът пред настоящата съдебна инстанция се концентрира върху въпроса относно авторството на деянието, вследствие на което се твърди да са настъпили вредите по застрахования при ищеца л. а.

„БМВ 520 Д“ с рег. № ********, чието обезщетяване се претендира.

За установяване на посоченото обстоятелство по делото е представено единствено писмо от 13.12.2024 г. на Софийска районна прокуратура, в което се посочва, че съгласно данните, съдържащи се в прокурорска преписка № 32983/2022 г. по описа на СРП, установеното по преписката лице, предизвикало вредите по л. а. „БМВ 520 Д“ с рег. № ********, предмет на заведената щета, е С. В. Д., ЕГН **********, като именно така обсъденият документ стои в основата и на решаващите изводи на първоинстанционния съд относно авторството и вината на ответника, за да приеме, че именно той следва да отговаря по предявения иск.

С решение № 76/10.07.2012 г. по т. д. № 490/2011 г. на ВКС, I т. о. се приема, че доказването, като съществена част от исковия процес дефинитивно се определя като съвкупност от процесуални действия, които чрез изрично регламентираните доказателствени средства установяват твърдяните факти, релевантни за разрешаване на спора, т. е. създават установеност за съответствието между поддържаното и действителното фактическо положение. Доказателствените средства са изрично посочени от процесуалния закон източници, обективиращи релевантните за спора факти, а въздействието, което може да бъде квалифицирано като установяващо съществуването на факта, определя доказателствената им сила. В тази връзка чл. 178 ГПК изрично регламентира ред, по който се извършва преценка за доказателствената сила на документите, във връзка с материализираното с тях изявление. По принцип материалната доказателствена сила е присъща на свидетелстващите документи, а когато те са и официални, т. е. такива издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми, с тях валидно се осъществява доказване на обективираните с тях факти, което съдът е длъжен да зачете при формиране на решението си по спора. Този извод произтича от определената от закона доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, които ако са автентични, доказват че материализираните в тях изявления са били направени. Официалните свидетелстващи документи се издават в упражняване на удостоверителната компетентност, с която съответният орган е облечен. Те са израз на държавна или делегирана удостоверителна власт.

Именно от нея произтича и тяхната материална доказателствена сила. За да имат такава доказателствена сила, те трябва да удостоверяват извършени от длъжностно лице действия, респ. факти, които сам е възприел /чл. 179, ал. 1 ГПК/. Следователно, след като не е проведено производство по оспорване на представения пред съда документ и не е осъществено доказване, опровергаващо неговата доказателствена сила, то официалния свидетелстващ документ обвързва решаващия съдебен състав с установеност за това, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа в рамките на 3 своята удостоверителна компетентност, са се осъществили така както е указано в него. Не такава обаче е доказателствената сила на официалните диспозитивни документи, за които е характерно, че издателят не установява, а постановява, т. е. разпорежда нещо. С оглед на това, в отлика от свидетелстващите документи, които могат да служат за установяване на конкретни факти и обстоятелства, документите, в които е изразено постановление на държавен орган, доказват само, че съдържащото се в тях волеизявление е извършено. Сами по себе си актовете на органите на досъдебното производство макар и да са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието, каквато сила чл. 300 ГПК придава единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно обстоятелството дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца – в този смисъл са Решение № 60114/28.10.2021 г. по т. д. № 1751/2020 г. на ВКС, II т. о., Определение № 378/28.05.2010 г. по ч. т. д. № 383/2010 г. на ВКС, II т. о. и др. Нещо повече, в случая представеното писмо на Софийска районна прокуратура от 13.12.2024 г. дори не представлява съставен в хода на досъдебно производство акт, а част от осъществена с ищеца извънсъдебна кореспонденция в отговор на изисканата от него информация с писмо № 002-1108/02.08.2023 г. По своята правна характеристика изходящото от прокурор при Софийска районна прокуратура писмо представлява официален диспозитивен документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.

1 ГПК относно вписаните в него обстоятелства, касаещи лицето, предизвикало вредите по л. а. „БМВ“, модел „520Д“ с рег. № ********, предмет на заведената при ищеца ЗАД „Асет Иншурънс“ АД щета № 10022003560. Вписаните в него обстоятелства не са непосредствено възприети, като при наличието на изрично заявено с отговора на исковата молба оспорване от ответника относно авторството на деянието, което му се вменява, само въз основа на съставеното писмо от 13.12.2024 г. не може да се направи извод, че именно С. Д. е автор на описаното в него деяние. В случая, този извод не се опровергава и с оглед събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката А. К. и заключението по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, способстващи за изясняване на механизма на настъпване на вредите и причинната им връзка с деянието, но не и за това кой конкретно го е извършил, още повече, че свидетелката К. е възприела присъствието на мястото на инцидента на множество лица. Наред с това по делото няма данни относно хода на воденото срещу ответника С. Д. наказателно преследване и касае ли то описаното деяние, като посочените обстоятелства са останали неизяснени предвид липсата на приобщаване по делото на пр. пр. № 32983/2022 г. по описа на Софийска районна прокуратура.

Ето защо, при наличието на изрично заявено от негова страна оспорване в тази насока, не следва да се приеме за установено по делото при условията на пълно и главно доказване, че автор на деянието от 25.06.2022 г. е ответникът С. Д., поради което с поведението си именно той да е причинил вредите по л. а. „БМВ 520 Д“ с рег. № ********, а това означава, че липсва основание за ангажиране на отговорността му.

Като е достигнал до различни правни изводи, позовавайки се единствено на 4 съставеното писмо на прокурор при Софийска районна прокуратура от 13.12.2024 г., първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ да се отхвърли.