Определение № 559 от 19.11.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 559 гр. Бургас, 19.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500443 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 ГПК, вр.чл.95, ал.5 ГПК и е образувано по частната жалба на И. М. С., понастоящем в ** Д. към З. Б., против определение № 2475/02.10.2024 г. по гр.д.487/2024 г. на по описа на Окръжен съд Бургас, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя да му бъде предоставена правна помощ чрез безплатна адвокатска защита.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно. По-конкретно се твърди, че жалбоподателят е декларирал по делото, че не разполага със средства да заплати възнаграждение на адвокат, поради което претендира да бъде уважена молбата му за предоставяне на правна помощ.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.487/2024 г. по описа на Бургаски окръжен съд е образувано по исковата молба на И. М. С. срещу С. С., ******* с месторабота ** на *** - гр. Ц., с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца вреди за периода от 25.01.2022 г. до 09.02.2022 г., произтичащи от действията на ответника и неправилно повдигнатото на ищеца обвинение.

Делото е образувано пред Бургаски окръжен съд след като с определение № 2410/25.03.2024 г. по описа на Административен съд - Бургас производството по адм.дело № 252/2024 г. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на БОС.

С определение № 2130/26.08.2024 г. по повод искане от ищеца, депозирана от него декларация за семейно и имотно състояние и служебно 1 извършени справки от съда, ищецът е освободен от заплащане на държавна такса за първата инстанция.

С определение № 2154/28.08.2024 г. съдът е оставил без уважение молбата на ищеца да му бъде предоставена правна помощ чрез безплатна адвокатска защита.

По повод подадена нова молба от ищеца (вх.№ 15660/09.09.2024 г.), с обжалваното определение съдът отново е отказал предоставяне на правна помощ на ищеца чрез назначаване на служебен адвокат. Съдът е посочил, че от извършените служебно проверки и от представените писмени доказателства от ищеца, се установява, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ и няма средства за ангажиране на адвокатска защита.

Съдът е, че приел, че въпреки това намира, че не са налице условията на чл.23, ал.3 от ЗПП. Изложил е съображения, че тъй като по твърденията на ищеца същият вече е водил дела в защита на правата си пред български съдилища общи и административни, намира, че не е налице необходимост от предоставяне на безплатна адвокатска защита на ищеца, тъй като ищецът е подавал сам многобройни молби в защита на правата си и не е сред кръга страни, на които е задължителна адвокатска помощ. Посочено е, че е налице и възможността за предоставяне на адвокатска защита по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Допълнително посочено, че на съда е служебно известно, че ищецът има прецеденти да предявява искове за заплащане на обезщетение срещу адвокатите, които са осъществявали правна помощ по разпореждане на съда, по дела, които не са завършили в полза на ищеца, вкл.срещу наследниците на починали адвокати. На последно място е посочено, че според съда, при изложените в многократните уточнения на исковата молба обстоятелства, на които се основава иска, според съда е налице хипотезата по чл.24, ал.1, т.1 и ал.2 от Закона за правната помощ.

Настоящият състав намира така постановеното от първоинстанционния съд определение за неправилно.

На първо място, както правилно е приел и първоинстнционният съд, в случая не е налице хипотезата на чл.23, ал.1 от ЗПрП, при която по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Налице е хипотезата по чл.23, ал.1 от ЗПрП – ищецът по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, тъй като от представените по делото справки, както е приел и първоинстанционният съд, се установява, че ищецът, излежаващ понастоящем присъда „лишаване от свобода“, не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за адвокат, който да го представлява.

По делото няма данни адвокат да е предложил на ищеца да го представлява по реда на чл.38 от ЗА.

Действително, към настоящия момент въпреки многобройните разпореждания на съдилищата за оставяне на исковата молба без движение с указания до ищеца да отстрани нередовностите й (3 пъти в производството по адм.дело № 252/2024 г. по описа на Административен съд Бургас и 3 пъти в производството по гр.д.487/2024 г. на БОС), това не е сторено и исковата молба продължава да е нередовна.

2

Съдът намира обаче, че въпреки това все още не е налице хипотезата по чл.24, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за правната помощ.

Съдът намира, че независимо от обстоятелството, че ищецът следва да изложи само фактите, от които извежда претендираното си право, доколкото това в случая се отразява и на правното основание, и на пасивната легитимация по предявения иск, на ищеца следва да се предостави правна помощ чрез назначаване на служебен адвокат, който съобразно твърденията на ищеца по фактите, да извърши необходимото за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Съдът намира, че дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, макар да са точни, е възможно да не са достатъчно разбираеми за ищеца, за който няма данни да има юридическо образование.

Обстоятелството, че ищецът е водил няколко дела и е писал молби по тях, не означава, че е в състояние сам да осъществи адекватно защитата си по настоящото дело, още повече, че той самият е поискал предоставяне на правна помощ.

По изложените съображения съдът намира, че ищецът има нужда от адвокатска защита, съотв.предоставянето й не би било неоправдано по смисъла на чл.24, ал.1, т.1 ЗПрП от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето.

Поради несъвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови уважаване на молбата на ищеца за предоставяне на правна помощ.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2475/02.10.2024 г. по гр.д.487/2024 г. на по описа на Окръжен съд Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на И. М. С., понастоящем в ** Д. към З. Б., изразяваща се в процесуално представителство по гр.д.487/2024 г. по описа на Окръжен съд Бургас, за процесуално представителство и защита, до приключване на производството пред първата инстанция.

ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно препис от настоящото определение на АК - Бургас, за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ, във връзка с допуснатата от съда правна помощ.

Определението на съда не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4