Решение № 1181 от 24.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет П.

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000501905 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №2176/28.04.2023 г. по гр. д. № 7966/2021 г. по описа на Софийски градски съд, е осъдено ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 000694286, да заплати на П. С. П., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.10.2020 г., претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 02.02.2021 г. до окончателното изплащане.

Посоченото решение е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство - ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, действащ чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Поддържа се, че СГС неправилно е приел, че е налице виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач. Заявява се, че в разглеждания случай липсва причинно – следствена връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди. Твърди се, че първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания, претърпените психически травми и принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Оспорва се изводът на СГС, че не е 1 налице съпричиняване от страна на пострадалата. Моли се решението да бъде отменено, а предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде изцяло отхвърлен. Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в първоинстанционното производство – П. С. П., действаща чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и евентуален ответник в първоинстанционното производство – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор. С него се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се решението да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, а при условията на евентуалност и срещу ЗК „ЛЕВ ИНС" АД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или 2 неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател.

В първоинстанционното производство е прието за безспорно установено, че към датата на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на ответника ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, и лек автомобил марка „Опел" модел „Комбо" с рег.№ ******** по задължителна застраховка „Гражданска отговорност", обективирано в застрахователна полица № BG/03/120000006107 от 02.01.2020 г., валидна до 01.01.2021 г. Прието е също за безспорно установено и наличие към датата на ПТП на валидно застрахователно правоотношение по отношение на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД и лек автомобил марка „Рено", модел „Меган", рег.№ ******* ,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност", обективирано в застрахователна полица № BG/22/119003547952 от 30.12.2019 г., валидна до 29.12.2020 г.

Спорът в настоящото въззивно производство се съсредоточава върху механизма на настъпването на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел Комбо” - В. Н. обстоятелствата, наличието на причинно - следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди, дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респективно каква е неговата степен, ако е налице такова.

От приетите в първоинстанционното производство като доказателства констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-543/27.10.2020 г., АУАН № 413119/27.10.2020 г. на Отдел ПП при СДВР, наказателно постановление № 20-4332-020395/17.11.2020 г. срещу водача В. Е. Н. се установява, че на 27.10.2020 г. около 6,23 ч., на регулираното със светофарна уредба кръстовище, образувано от бул. „Константин Величков" и бул.

„Александър Стамболийски" е станало ПТП между лек автомобил марка „Опел" модел „Комбо" с рег.№ ********, движещ се в посока от бул.

„Сливница“ към бул. „Възкресение", управляван от В. Е. Н., и лек автомобил марка „Рено", модел „Меган", рег.№ *******, по бул. „Александър Стамболийски", с посока на движение от ул. „Вардар" към бул. „Инж. Иван Иванов". Според посочените документи причината за катастрофата е поведението на водача на л. а. „Опел Комбо“ със специален режим навлизането в кръстовището на червен светофарен сигнал, което е довело и до удара с навлизащия към този момент на зелен сигнал л. а. „Рено Меган“.

Отразено е също, че в резултат на катастрофата, е пострадала П. С. П., возеща се като пътник в автомобила със специален режим - л. а. „Опел Комбо“, която е получила увреждания.

3

От приетата от първоинстанционния съд, като компетентно изготвена и неоспорена от страните, автотехническа експертиза (включваща първоначално и допълнително заключение), както и от свидетелските показания на свидетеля В. Е. Н., който обосновано са кредитирани, се установява, че на посочените дата и час специален автомобил /линейка/ марка „Опел” модел „Комбо”, рег. № ********, с водач В. Е. Н. се движи в София, в лявата лента на бул. „Константин Величков”, с посока от бул. „Сливница” към бул. „Възкресение”. На кръстовището с бул. „Александър Стамболийски” навлиза на червен сигнал на светофарната уредба. В същото време в кръстовището на зелен сигнал за посоката си на движение навлиза лек автомобил марка „Рено” модел „Меган”, рег. № *******, с водач Л. М. С..

Автомобилът се движи в дясна лента по бул. „Александър Стамболийски”, с посока от ул. ”Вардар” към бул. „Инж. Иван Иванов”. Последвал удар между двата автомобила. Ударът настъпва между дясната странична част на автомобила „Опел Комбо” и предна челна част на лекия автомобил „Рено Меган”. Водачът на линейката е могъл да възприеме другия лек автомобил в момент, когато се е намирал от мястото на удара на разстояние около 25 м.

Опасната зона за спиране на линейката в конкретната пътна обстановка е била 32 м. При сравнение на опасната зона за спиране /32 м./ с разстоянието, от което водачът на линейката е могъл да възприеме лекия автомобил Рено Меган - 25 м., е направен изводът, че водачът на линейката В. Н. не е могъл да предотврати удара от техническа гледна точка при скорост на движение 50 км/ч, а скорост на движение около и под 40 км/ч би му дала възможност за това. Вследствие на удара е пострадала возещата се в линейката на предна дясна седалка на линейката пътничка П. С. П.. При инициалния удар тялото й е залитнало надясно, а след удара в дясната вътрешна странична част на линейката, то се е преместило наляво. Специалният автомобил „Опел Комбо”, рег. № ********, на предните две седалки е оборудван фабрично с триточкови инерционни колани.

Съгласно заключението на съдебно-медицинска експертиза, приета в първоинстанционното производство, в резултат на процесното ПТП П. П. е получила следните травматични увреждания: контузия в областта на дясната мишница, което реализира медикобиологичния признак разстройство на здравето неопасно за живота; счупване на III-то, V-то, VI-то и VII-то, ребра вдясно с последващ малък плеврален излив, реализиращи медикобиологичния признак трайно затруднение в движението на снагата за повече от 30 дни.

Описаните травматични увреждания са в резултат на действието на твърд тъп предмет по механизма на удар с или върху такъв и напълно отговарят да са получени от катастрофата. Те са й причинили болки и страдания за период от около 2 месеца, като за първия месец те са били с интензивен характер. Към момента на прегледа от вещото лице движенията в дясната раменна става активни и пасивни, се извършват в пълен обем, като пострадалата изпитва болка в крайните степени за абдукция и аддукция. Перспективата за в бъдеще е добра, като не се очакват усложнения в резултат на получените при ПТП-то 4 травматични увреди. При извършения преглед ищцата съобщава, че все още има болки в областта на дясното рамо, а сутрин трудно го раздвижва.

Понякога има болки в дясната гръдна половина при натоварване и промяна на времето. Ищцата е била без поставен предпазен колан. Поради механизма на самото ПТП - страничен удар, липсата на странична въздушна възглавница в оборудването на линейката, е направен извод, че травматичните увреди, получени при ищцата с и без поставен предпазен колан биха били съизмерими.

При обсъждане на авто-техническата експертиза и съдебно-медицинска експертиза настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като те са изготвени след преценка на всички събрани по делото доказателства, като са отговорили подробно на всички поставени релевантни въпроси. Ето защо въззивният съд кредитира също обсъдените експертизи.

От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното производство свидетелка И. И. И., която е нейна дъщеря, се установява, че когато видяла майка си на 27.10.2020 г., същата не била в добро здравословно състояние. Виждали се синини по ребрата, трудно поемала въздух, не можела да сяда, да ляга, не можела да става. Трябвало дъщеря й да й помага да се къпе и преоблича, защото в дясната част движенията й били ограничени от болката. Това продължило около три месеца. След прегледи лекарите установили три счупени ребра и нараняване около гръдния кош. Счупените ребра предизвиквали затрудненото дишане. Ходели често на лекар, за да няма последващ излив. Най - силните болки били първия месец, тогава не можела да става сама, след това се стремели да не вдига тежко.