Решение № 5339 от 07.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5339 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря БоЯ. Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100508570 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 22857 от 16.12.2024 г., гр.д. № 8792/2024 г., СРС, 78 с-в е признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. С. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр.

София, п.к. 1231, обл. София, общ. ********, ж.к. „********, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: 2423, 39 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот - ап. 51, находящ се в гр. София, п.к. 1231, обл, София, общ. ********, ж.к. „********2“, бл.********, с присъединен аб. № ********/ инст.№ 4000184204/, за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 11.08.2023г. до изплащане на вземането; 372,20 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2021г. до 08.08.2023г., както и суми за дялово разпределение в размер на 45,15 лева – главница, дължима за периода от 01.,07.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 11.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 45347/2023 г. СРС, като е отхвърлил иска по чл.86 от ЗЗД за сумата от 9,86 лева – представляваща дължима лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 15.09.2020г. до 08.08.2023г. Със същото решение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК е осъден ответника М. С. С. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 38,95 лв., представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата от 812,00 лв., представляваща разноски в исковото производство.

Срещу решението на СРС, в частта с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове, е постъпила въззивна жалба от ответника М. С., чрез назначения му от 1 съда особен представител адв. П.. С въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмЯ. и постановяване на друго, с което исковете на ищеца бъдат изцяло отхвърлени. С въззивната жалба не са заявени доказателствени искания. Постъпила е и втора въззивна жалба от М. С., чрез упълномощен от него представител, адв. М., с която се оспорва решението на СРС в същите уважителни части, но с въведени възражения за допуснати от съда процесуални нарушения, осуетяване възможността на ответника за лично участие в производството пред СРС и ограничаване правото му на защита. В допълнение към въззивната жалба на особения представител, с молба от 27.05.2025 г., ответника, чрез адв. М. е заявил, че оспорва решението на СРС и поради неправилно начислени и присъдени в полза на ищеца суми за потребена ТЕ и ДР, поради неправилно изчислен отопляем обем на апартамента на ответника. Излага допълнителни съображения за неправилността на решението, касаещи качествени и количествени проблеми при изчисляването на потребената в имота топлинна енергия.

Заявени са допълнителни доказателствени искания за допускане на нова СТЕ и приемане на нови писмени доказателства.

Въззивната жалба на М. С., подадена чрез адв. М. е била върната от съда като просрочена и определението на СГС е влязло в сила, след потвърждаването му от САС.

На производство пред настоящия въззивен състав на СГС е въззивна жалба вх. № 5985/08.01.2025 г. по описа на СРС, в която единственото възражение, което е заявено от въззивника е във връзка с липсата на успешно проведено доказване от страна на ищеца в първоинстанционното производство на качеството на ответника С. на собственик на процесния недвижим имот, респ. качеството му на потребител на доставЯ.та до недвижим имот в гр. София, ж.к. „********, топлинна енергия. Въззивникът счита, че е недопустимо съдът да приеме за доказана собствеността върху имота, въз основа само на косвени доказателства, каквито са приетите пред СРС молба за вписване на законна ипотека, изходяща от ответника М. С. и вписването му в Списък на етажните собственици, на проведеното ОС на СЕС при избора на топлинен счетоводител. Предвид неустановената принадлежност на правото на собственост върху процесния недвижим имот, главните искове били неоснователни и недоказани, респ. акцесорния иск за мораторните лихви върху главницата за ТЕ, също се явявал неоснователен.

По изложените съображения, въззивникът моли за отмЯ. на постановеното от СРС решение в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете на ищеца бъдат отхвърлени.

Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.

Третото лице-помагач на ищеца - „Техем Сървисиз“ ЕООД не изразява становище.

Софийският градски съд, IV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.

269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба, с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на 2 първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.

Решението в частта, с която е отхвърлен предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу М. С. иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 9,86 лева – представляваща дължима лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 15.09.2020г. до 08.08.2023г., като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема още:

Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена и с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

По делото са приети като доказателства единствено Молба от ДСК за вписване на законна ипотека за обезпечаване изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на М. С. С. относно недвижим имот в гр. София, ж.к. ********-********, ********, за покупката на който имот е издадена Заповед № 802/25.06.1990 г. на ГУСВ, под 62750.

Следва да се отбележи, че въззивникът С., в настоящото производство, за разлика от първоинстанционното производство, участва лично и не оспорва, че е собственик на процесния апартамент № 51, находящ се на посочения адрес.

В хода на производство, при депозиране на въззивна жалба вх. № 89263/13.03.2025 г., по описа на СРС, която въззивния съд е приел за просрочена и е върнал на въззивника, последния освен, че не е оспорвал качеството си на собственик на процесния апартамент, но е и твърдял, че между него и ищеца „Топлофикация София“ ЕАД се води друго дело пред районния съд – гр.д. № 1833/2023 г. по описа на СРС, 142 с-в, което било преюдициално за правилното решаване на настоящото такова, като е поискал спиране на настоящото въззивно производство. Съдът не е намерил основание за спиране на производството, на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, но при служебна проверка по цитираното гр.д. № 1833/2023 г., се установява, че по него настоящия въззивник С. има качеството на ищец, като претендира за осъждане на „Топлофикация София“ да му плати обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000,00 лева, частично от общо претендирани вреди в размер на 10 000,00 лева, резултат от неизпълнение от страна на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, в периода 10.01.2018 год. – 10.01.2023 год., на договорното правоотношение с него и неточно изпълнение на задълженията на топлинния счетоводител, в лицето на „Техем Сървисис" ЕООД, на което „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е възложила извършване на дейностите по дяловото разпределение. В исковата молба ищецът там С. се позовава именно на качеството си на собственик на процесния апартамент, като е приложил в подкрепа на това като писмено доказателство Договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 23.10.1990 г., сключен между него като купувач и ГУСВ като продавач, въз основа на цитираната в молбата на ДСК /приета по настоящото дело/ Заповед № 802/25.06.1990 г.

Именно в качеството си на етажен собственик, притежаващ правото на собственост върху апартамент № 51, находящ се гр. София, ж.к. ********-********, ******** М. С. е вписан и в приетия пред СРС, Списък етажните собственици и титуляри на сметка в „Топлофикация София“ ЕАД. Списъка е приложен към Протокол от ОС на ЕС от 11.09.2002 3 г., проведено във връзка с избора на топлинен счетоводител, с който впоследствие е бил сключен и договор № 4447/28.03.2003 г. за доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разходите за топлинна енергия, извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление, топла вода, вкл. издаване на обща и индивидуални сметки, т.е. за дейностите по дялово разпределение с „Техем Сървисиз“ ЕООД.

В приетия пред СРС списък на етажните собственици срещу името на ответника С. е вписано, че пълната отопляема кубатура за апартамент № 51 е 67 куб.м., а прогнозно отопляема кубатура – 60 куб.м. Заявил е 2 бр. отоплителни тела, 2 бр. разпределите, 1 бр. водомер за топла вода и 2-ма живущи, като верността на тези данни е удостоверена с подписа на всеки от собствениците. В производството истинността на този документ, в частта касаеща ответника, не е била оспорвана, при което съдът приема, че подписа срещу името на М. С. е положен от него.

Косвени доказателства за това, че именно ответника живее и обитава процесния топлоснабден имот, респ. е потребител на доставЯ.та до него топлинна енергия, са и разписките от връчените съобщения до ответника за инициираното от „Топлофикация София“ ЕАД исково производство срещу него. В същите, след като ответника С. не е бил открит на адреса, връчителят е удостоверил, че е събрал сведения от живущи в СЕС, че адресата на съобщенията М. С. живее на адреса. Последното кореспондира и с твърденията на самия въззивник, че живее в имота не е отсъствал за дълго, което му давало основание да оспорва верността на вписаното в разписките към съобщенията, че не е намерен на адреса.

Всички изброени по-горе писмени доказателства, са приети като неоспорени от ответника по делото, като съдът изцяло ги кредитира. При съвкупния им анализ, вкл. с кореспондиращите им изявленията на въззивника-ответник, съдържащи признание на факта на принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим имот, настоящия съд намира, че същите удостоверяват твърдените от ищеца в ИМ факти и обстоятелства, а именно, че подписания в Протоколите от ОС на ЕС и във формулярите за отчет, представени от ФДР „Техем Сървисиз“ ЕООД, М. С. С., е собственик на процесния апартамент № 51 (закупен от него през 1990 г.) през процесния период 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., където същия живее и понастоящем.

Разпечатката съдържа 34 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82a64be8-9b9c-41b9-b142-fcd24c2c7e80